Определение № 620 от 02.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 97/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „ЕЙ БИ СИ КЕПИТАЛ“ ООД, ЕИК:[ЕИК] срещу определение № 2812 от 28.10.2025 г. по ч.гр.д. № 2213/2025 г. на Софийски апелативен съд. С атакуваното определение е потвърдено разпореждане № 4495 от 04.06.2025 г. по т.д. № 711/2025 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на „ЕЙ БИ СИ КЕПИТАЛ“ ООД, с която са предявени срещу „Г.М.“ ООД искове по чл. 124 ГПК за нищожност на решения на общо събрание на съдружниците в ответното дружество от 04.04.2025 г. и искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за тяхната отмяна. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че съдът е приложил неправилно процесуалния закон относно редовността на връчването на съдебни книжа, като се излага, че съобразно чл. 50, ал. 1 ГПК връчването на съобщения на юридически лица се извършва на законния им представител или на пълномощник, снабден с изрично пълномощно за получаване на книжа, а в конкретния случай съобщението е връчено на лице, посочено като „счетоводител“ на дружеството, без да са налице доказателства това лице действително да е счетоводител на дружеството, както и че счетоводителят разполага с такова пълномощно, или е лице, на което законът позволява да получава съобщения от името на дружеството. Допълва се, че съдът е извършил прекомерно формалистично тълкуване на закона при наличие на изпълнено съдебно указание - макар и със забава спрямо първоначално указания от съда срок. Сочи се, че в случая е налице погрешно тълкуване и прилагане на условията за назначаване на особен представител на юридическо лице, в отклонение от трайната съдебна практика на ВКС. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от с.з. жалбоподателят формулира следните въпроси, които според него попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, включени са в предмета на спора и са обусловили правната воля на съда: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и относимите към предмета на делото обстоятелства и доказателства и да изложи правните си изводи по отношение на тях в мотивите към съдебния акт?“ 2/ „Допустимо ли е назначаването на особен представител на търговското дружество в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК, при съществуването на конфликт и разногласие относно управлението на дружеството с ограничена отговорност между двамата управители, които го представляват поотделно, и изобщо допустимо ли е назначаване на особен представител на юридическо лице?“ По първия поставен въпрос се твърди противоречие с т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК, ВКС и т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. №1/2000 г., ОСГК, ВКС, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 7/27.12.1965 г., ППВС № 1/10.11.1985 година и решение от 18.08.2022 г. по гр.д. № 236/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО. По втория поставен въпрос се твърди противоречие на определението с решение № 803 от 13.01.2011 г. по гр.д. № 1236/2010 г. на Върховен касационен съд, определение по ч.т.д. № 732/2012 г., I т.о. на ВКС, определение по ч.т.д. № 756/2014 г., I т.о. на ВКС, определения по ч. т. д. № 541/2015 г. и по ч. т. д. № 1309/2015 г., II т.о. на ВКС. В писмен отговор, подаден от „Г.М.“ ООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Л. Ж., изцяло се оспорва основателността на подадената частна касационна жалба и се моли за потвърждаване на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което е допустима. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: За да достигне до своите правни изводи, въззивният съд е съобразил следните обстоятелства по делото: пред Софийски градски съд е подадена искова молба от „ЕЙ БИ СИ КЕПИТАЛ“ ООД срещу „Г.М.“ ООД, с която са предявени по чл.124 ГПК за прогласяване нищожност на решения на ОСС в ответното дружество от 04.04.2025 г. и искове по чл.,74, ал. 1 ТЗ за тяхната отмяна. Първоинстанционният съд е констатирал, че са налице процесуални пречки за развитието на производството. С разпореждане № 3432 от 25.04.2025 г. Софийски градски съд при преценката за наличие на представителна власт по отношение на ответното дружество е констатирал, че в търговския регистър по партидата на същото представители по закон са С. С. М. и Л. Ж., които представляват ответника заедно и поотделно. Софийски градски съд е отчел, че лицето С. С. М. е управител и на ищеца, от чието име е подадена исковата молба, поради което е приел, че по отношение на ответника е налице противоречие в интересите между представляван и представител, защото С. С. М. е управител и на ищеца. Поради това първоинстанционният съд е заключил, че за осъществяване на надлежно процесуално представителство на ответното дружество следва да бъде назначен особен представител, на който следва да се връчи препис от исковата молба за подаване на отговор. С разпореждане № 3432 от 25.04.2025 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 29, ал. 4 ГПК, е назначен особен представител на ответника и е указано на ищеца, че следва да понесе разноските в размер на 1250 лв. за назначаване на особен представител на ответника, които са необходими за движението на производството по предявените искове. На ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да представи документ за внесена по сметка на СГС сума в размер на 1250 лв., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г. - възнаграждение на особения представител. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение исковата му молба ще бъде върната. На 12.05.2025 г. ищецът е получил препис от разпореждане № 3432 от 25.04.2025 г., съдържащо предупреждението за последиците при неизпълнение на указанията, но в определения от съда едноседмичен срок не е подал молба за изпълнение на указанията. С разпореждане № 4495 от 04.06.2025 г. Софийски градски съд е приел, че случаят попада в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което е върнал исковата молба. При гореизложената фактическа обстановка въззивният съд е счел, че частната жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба, с която е сезиран, е неоснователна. Въззивният състав се е позовал на служебни справки в Търговския регистър по партидите на „Г.М.“ ООД, ЕИК:[ЕИК] и „Ей Би Си Кепитал“ ООД, ЕИК:[ЕИК], от които е видно, че и двете дружества се представляват от управителите С. С. М. и Л. Ж., заедно и поотделно. Съдружници в „Г.М.“ ООД, ЕИК[ЕИК] са С. Ж., с размер на дяловото участие 93 200 лв. и „Ей Би Си Кепитал“ ООД, ЕИК[ЕИК], с размер на дяловото участие 942 300 лв. Съдът е цитирал определение № 58 от 11.01.2024 г. по т.д. № 518/2023 г., Т.К., II Т.О. на ВКС, в което е прието, че следва да се сподели практиката на ВКС, изразена в определение № 205 от 25.03.2013 г. по ч.т.д. № 933/12 г. която споделя извода, направен в определение № 859/20.12.2021 г. по ч.т.д. №732/12 г., I ТО на ВКС, че е допустимо да се назначи особен представител на ищец юридическо лице при противоречие в интересите между представляван и представител, както е допустимо и при невъзможност да бъде формирано решение за представляваното търговско дружество, вкл. поради влошени отношения между отделните представляващи, негови управители. В случая въззивният съд е заключил, че очевидно са налице влошени отношения между представляващите заедно и поотделно дружествата „Ей Би Си Кепитал“ ООД, подало исковата молба по чл. 74 от ТЗ и „Г.М.“ ООД, което е ответник по този иск. Съдът е отбелязал, че законодателят не е предвидил правна норма за защита правата на търговско дружество при противоречие между двама управители, поради което в случая следва да се приложи нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК- при невъзможност за формиране на ясна обща воля на представляващите при осъществяване на процесуалното представителство на дружеството, като последица от влошени отношения между отделните представляващи, негови управители, като е достигнал до извода, че в случая на дружеството следва бъде назначен особен представител. Като аргумент за назначаване на особен представител в случаите на невъзможност двамата управители, представляващи заедно ответника, да постигнат съгласие за предявяване на иска, съдът е посочил и аналогията на чл. 29, ал. 2 от ГПК, уреждаща липсата на дееспособност и липса на законна представителна власт и попечител на лице, спрямо което трябва да се извършат нетърпящи отлагане процесуални действия. Според съда, аналогично, при необходимост от ищеца да защити правата си в преклузивен срок, следва да се приеме, че при спор между двамата управители, хипотезата е сходна и следва и при нея да се допуска назначаване на особен представител /в този смисъл съдът се е позовал на определение № 58 от 11.01.2024 г. по т.д. № 518/2023 г., Т. К., II Т.О. на ВКС/. Предвид изложеното, Софийски апелативен съд е приел, че законосъобразно първоинстанционният съд с разпореждането си от 25.04.25 г. е назначил особен представител на ответника и е определил депозит, който следва да бъде внесен от ищцовото дружество за възнаграждение на назначения особен представител. Софийски апелативен съд се е позовал на практиката на ВКС, съгласно която невнасянето от ищеца на разноски за особен представител на ответника, представлява нередовност на исковата молба, която препятства развитието на процеса. Поради това неизпълнението на дадено надлежно указание за внасяне на разноски е основание по чл. 129, ал. 3 ГПК да се върне исковата молба. В този смисъл съдът е посочил определение № 211/01.04.2013 г., постановено от IV ГО на ВКС по ч.гр.д. № 11/2013 г., определение № 671/21.11.2011 г., постановено от IV ГО на ВКС по ч.гр.д. № 542/2011 г., определение № 524/24.07.2012 г., постановено от III ГО на ВКС по ч.гр.д. № 37/2012 г., определение № 530/03.07.2014 г., постановено от III ГО на ВКС по ч.гр.д. № 3496/2014 г. В конкретния случай въззивният съд е приел за безспорно установено, че с разпореждане № 3432/25.04.25 г. Софийски градски съд е дал конкретни указания на ищеца да представи доказателство за внесен депозит от 1250 лв. за особен представител и с оглед неизпълнението в дадения срок от страна на ищеца на указанията на съда за представяне на вносна бележка за внесен депозит за възнаграждение на особен представител, законосъобразно е върнал исковата молба с обжалваното разпореждане. Въззивният съд е допълнил, че липсата на надлежен представител на ответното дружество прави невъзможно развитието на производството по делото. Така мотивиран, апелативният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане, обжалвано пред него. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от частния касатор втори въпрос, свързан с назначаването на особен представител на търговското дружество в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК, при съществуването на конфликт и разногласие относно управлението на дружеството с ограничена отговорност между двамата управители, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е значим за правния спор по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С разпореждане на Председателя на ВКС от 03.06.2024 г., е образувано тълкувателно дело № 1/2024 г. на ОСГТК на ВКС, включително по въпрос, поглъщащ поставения в настоящото производство: „Какви са правомощията на съда при противоречиво упражняване на процесуални права от двама управители на търговско дружество, действащи „заедно и поотделно“, и при заявени едновременно по делото противоречиви изявления от името на представляваното от тях дружество?“ На основание чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 292 ГПК и в съответствие с приетото в т. 1 от ТР № 8 от 7.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на окончателен съдебен акт от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер. С оглед т. 2 от ТР № 8/7.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК във вр с чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение