Определение № 438 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 605/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано е по касационна жалба, подадена от ответника по делото „Франц - Мари“ ЕООД срещу решение № 546/21г., постановено по в.гр.д. 1837/21г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата С. Х. И. и е отхвърлен насрещният му иск по чл. 220, ал.1 КТ. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Спазил ли е ищецът срока за предявяване на иска, при условие, че има безспорни доказателства по делото, че е узнал за уволнението по- рано? От кой момент тече за ищцата 2- месечния срок?Следва ли съдът да съобрази уведомлението до НАП за прекратяването на трудовия договор, като индиция за узнаване на уволнението от ищцата? Следва ли да се счита за уведомен законния представител за нарушението, когато е в отпуск? От кой момент тече срока за налагане на дисциплинарно наказание, след като комисия следва да установи нарушението? Коя процедура е от значение – за дисциплинарно уволнение или за прекратяване на договора с предизвестие? Дължи ли се обезщетение за неспазено предизвестие, когато работникът не се е явил на работа и не е заявил, че няма да го спазва? За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС следва да прецени дали поставените въпроси обуславят изхода на делото и дали има формирана практика на ВКС по тях. Правният въпрос е обуславящ, когато е въпрос по тълкуване на правна норма, която е приложима към фактите на правния спор, въззивният съд се е произнесъл по него, и това разрешение на въпроса се оспорва в касационната жалба. (т.р.№1/2010г. на ОСГТК). Правният спор между страните е следният: ищцата твърди в исковата молба, че е уволнена дисциплинарно, но заповедта за уволнение е незаконосъобразна поради неспазен срок по чл. 194 КТ. Излага съображения, че е прекратила трудовия договор по чл. 326 КТ с едностранно писмено волеизявление, връчено на работодателя на 18.10.2019г.. Работодателят я е уволнил дисциплинарно затова, че не се е явила на работа на 07.10.2019 г., 08.10.2019 г., 09.10.2019 г. и 10.10.2019 г.. Но тъй като работодателят е узнал най-късно за неявяването на работа на 10.10.2019 г.,а дисциплинарното производство е следвало да приключи в срок не по-късно от 10.12.2019 г., но в действителност е приключило на 30.12.2019 г., поради което ищцата счита, че не е спазен срока по чл. 194 КТ. Ответникът работодател „Франц - Мари“ ЕООД оспорва предявения иск. Твърди, че същият е предявен след изтичане на срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Намира, че при налагане на наказанието са спазени законовите разпоредби, в т.ч. и срока. Последният започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина - извършител на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение; това в случая е станало с докладна записка от 27.12.2019г., в изпълнение на правилата, установени с Правилника за вътрешен трудов ред на работодателя. Поради което заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена на 30.12.2019гг.. При условията на евентуалност работодателят предявява насрещен иск: в случай, че съдът приеме наложеното дисциплинарно наказание уволнение за законосъобразно, да осъди ищцата да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 253.14 лева, предвид обстоятелството, че тя не е отработила същото, нито е платила обезщетение на това основание, ведно със законната лихва. Въззивният съд е приел, че искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е предявен в срока по чл. 358, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 КТ. Ищцата фигурира в трудовото си досие при работодателя с адреси, различни от този на който и е изпратена заповедта за уволнението. Действително адресът, на който е изпратена заповедта за уволнение е постоянният й адрес, но същият не е бил посочен от нея на работодателя. Работодателят е признал с отговора на исковата молба, че на 10.10.2019 г. е узнал, че ищцата не се явява на работа от 07.10.2019г., 08.10.2019 г., 09.10.2019 г. и 10.10.2019. На същата дата работодателят е узнал за нарушението, и е изпратил на служителя искането си за даване на обяснения. Заповедта за уволнение е издадена на 30.12.2019 г., поради което се налага извода, че е издадена след изтичане на двумесечния преклузивен срок от откриване на нарушението. Ето защо, налагането на наказанието е извършено извън законовия срок, поради което заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена. По иска с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ, въззивният съд е приел, че ищцата е следвало да направи нарочно волеизявление – че не желае да спази срока на предизвестието, за да бъде осъдена да плати обезщетение за неспазено предизвестие. Обстоятелството, че ищцата е престанала да се явява на работа не представлява изявление за неспазване на предизвестието. Ето защо предявеният от работодателя насрещен иск с правно основание чл. 220, ал.1 КТ е неоснователен. В касационната жалба са посочени следните касационни основания: заповедта за уволнение е връчена редовно; нарушението е било открито на 27.12.20г., а не на 10.10.20г.; на 10.10.20г. управителят на дружеството е бил в отпуск поради временна неработоспособност; евентуално ищцата дължи обезщетение за неспазено предизвестие. В изложението към жалбата се иска допускане по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Спазил ли е ищецът срока за предявяване на иска, при условие, че има безспорни доказателства по делото, че е узнал за уволнението по- рано? От кой момент тече за ищцата 2- месечния срок? Следва ли съдът да съобрази уведомлението до НАП за прекратяването на трудовия договор, като индиция за узнаване на уволнението от ищцата? Следва ли да се счита за уведомен законния представител за нарушението, когато е в отпуск? От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание, след като комисия следва да установи нарушението? Коя процедура е от значение – за дисциплинарно уволнение или за прекратяване на договора с предизвестие? Дължи ли се обезщетение за неспазено предизвестие, когато работникът не се е явил на работа и не е заявил, че няма да го спазва? Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като една част от въпросите са неотносими към спора, а по останалите въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Заповедта за дисциплинарно уволнение е писмено волеизявление с адресат и прекратява трудовия договор от момента, в който работникът или служителят получи заповедта. От този момент започва да тече 2- месечният срок за предявяване на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. За да се приеме, че изпращането на заповедта за уволнение по пощата с обратна разписка е „получаване на заповедта“, е необходимо още работникът или служителят да е напуснал адреса, посочен на работодателя за кореспонденция, или да не е потърсил пощенската пратка на адреса, който също е следвало да бъде посочен на работодателя (решение №35/12 на ІV ГО, решение № 257/12г. на ІV ГО). Въпросът дали уведомлението до НАП за прекратяване на трудовия договор представлява узнаване на уволнението, е ирелевантен въпрос, доколкото уведомлението до НАП не е адресирано до работника или служителя. В трудовото право е приложима нормата на чл. 41, ал.1 ЗЗД относно основанията за прекратяване на представителната власт (решение № 818/09г. на І ГО). Въпросът дали отпускът по болест прекратява представителната власт на субекта на дисциплинарната власт е неотносим, доколкото ползването на отпуск по болест не попада в изчерпателно изброените случаи, които прекратяват представителната власт. „Откриване на нарушението“ е узнаване от субекта на дисциплинарната власт извършителя на нарушението, времето и мястото на извършване, както и всички предпоставки от обективна и субективна страна (решение №258/12г. но ІV ГО). Въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, като е приел, че когато на 10.10.2019г. е съобщено на субекта на дисциплинарната власт., че ищцата не се е явила на работа на 07.10.2019 г., 08.10.2019 г., 09.10.2019 г. и 10.10.2019 г., то тогава на тази дата е открито нарушението. Въпросът дали на субекта на дисциплинарната власт му е било необходимо допълнително разследване за откриване на нарушението, е без значение за делото, доколкото нарушението е било достатъчно конкретизирано. За неспазване на срока на предизвестие по чл. 326 КТ е необходимо изрично писмено изявление на работника или служителя (решение № 873/11г. на ІV ГО). А въпросът дали с конклудентни действия се доказва неспазване на предизвестието, е въпрос без значение за изхода на делото, защото акт, за който се изисква писмена форма за действителност не се доказва с конклудентни действия. В обобщение: Липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като съгласно т.р. №1/10г. на ОСГТК въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, и липсват причини за изменение на тази практика (поради изменение на закона или на обществените отношения). Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО