Определение № 4687 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2026 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С постановеното по делото определение № 3459/24.06.2026 г., по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение и жалбоподателката-ищца Р. К. Г. е осъдена да заплати на ответника „А. З.“ АБ – Ш. сумата 5 291 евро, представляваща разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство по делото. Жалбоподателката Р. Г., чрез процесуалния си пълномощник адв. М. Б. е подала по реда на чл. 248 от ГПК молба за изменение на горното определение в частта му за разноските, като моли същите да се намалят в размер под 1 395.83 евро. В молбата се излагат подробни съображения, че присъдените разноски са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид материалния интерес по делото от 26 000 лв. (13 293.59 евро), фактическата и правна сложност на касационното производство, спецификата на същото, извършените от пълномощника на ответника процесуални действия, респ. – вида и количеството на осъществената от него работа, като в тази връзка се изтъква, че не са разглеждани нови обстоятелства, не са провеждани открити съдебни заседания, а единствено в закрито заседание са обсъдени предпоставките за допускане на касационното обжалване. Насрещната страна – ответното „А. З.“ АБ – Ш., в отговора на молбата, подаден чрез процесуалния му пълномощник адв. Б. Д., излага съображения за неоснователност на молбата, като поддържа, че присъдените в пълен размер разноски съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна по делото; направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е също своевременно. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. При извършената преценка за прекомерност на направените от ответника и присъдени в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение съдът съобразява критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, към които препраща чл. 78, ал. 5 от ГПК, а именно: Касационното производство се е развило само във фазата си по чл. 288 от ГПК, като в рамките на същото защитата на дружеството-ответник, осъществена от процесуалния му пълномощник адв. И. К., се изчерпва единствено в изготвянето и подаването на отговора на касационната жалба на ищцата. Отговорът е немалък – съответен по обем и съдържание на касационната жалба и на изложението към нея, като в отговора са развити съображения по всеки от четирите процесуалноправни въпроса по чл. 280, ал. 1 от ГПК, поставени от ищцата, по които от друга страна е формирана еднозначна практика на ВКС, като в отговора са изложени и доводи за неоснователност на касационните оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и най-вече – поради допуснати процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата. В тази връзка съдът отчита и специфичния предмет на делото – спорните по него обстоятелства са в областта на медицината, като три от четирите процесуалноправни въпроса както и голяма част от касационните оплаквания са свързани с допускането на съдебно-медицинските експертизи и обсъждането и кредитирането от въззивния съд на дадените пет заключения по тях от трите вещи лица, както и на медицинската документация. Изложеното сочи на средна по степен фактическа и правна сложност на касационното производство, но и при специфичен предмет на правния спор по делото. Немалък е и защитаваният в производството имуществен интерес на ответника – 26 000 лв. (13 293.59 евро; частична парична искова претенция, при заявен общ размер от 100 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от 22.02.2021 г.; като по-същественото в случая е, че предвид вида и предмета на претенцията – обезщетение за неимуществени вреди, твърдяни като претърпени от ищцата вследствие прилагането на ваксина, предлагана на пазара от ответното търговско дружество, то осъществената от процесуалния му пълномощник процесуална защита пред касационната инстанция, по същество се явява такава и на търговската репутация на чуждестранното дружество, осъществяващо дейност на международния пазар. Очертаната по-горе по вид и обем, както и качеството на извършена от адвоката работа, от своя страна сочат на нивото на неговата квалификация, специализация и опит, като последният включва най-малко петгодишен юридически стаж – аргум. от чл. 24, ал. 2 от ЗАдв. Съдът съобразява и обстоятелствата, че адв. К. е бил упълномощен от ответното дружество още при подаването на отговора на исковата молба, респ. – същият участва и познава развитието на делото от самото му начало, както и че за изготвянето на отговора на касационната жалба той е разполагал с едномесечен срок, като не е налице и спешност при подаването му. В заключение съдът намира, че присъдените с определение № 3459/24.06.2026 г. – в тежест на молителката, респ. – в полза на насрещната страна, разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 5 291 евро се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което следва да се намалят на сумата 1 750 евро, която съответства на очертаната по-горе действителна фактическа и правна сложност на случая, предвид и обема на положения от процесуалния пълномощник на ответника труд по осъществяване на защитата му срещу молителката в касационното производство; респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 от ГПК, постановеното по делото определение в частта му за разноските. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение