Определение № 208 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 260943/25.01.2021 г., подадена от Д. С. Й., И. С. Й. и И. Й. Й., чрез адвокат Т. З., срещу решение № 260000 от 4.01.2021 г. по гр. д. № 721/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 148 от 3.08.2020 г. по гр. д. № 2/2019 г. на Районен съд – Велинград в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. С. Й. и Е. С. Й. срещу С. Д. Я. иск по чл. 109 ЗС ответницата да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху жилищен етаж от жилищна сграда – многофамилна, с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], като премахне изградения комин върху покривната плоча на построената в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] лятна кухня с идентификатор *** по КККР на [населено място]; в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. С. Й., Е. С. Й., И. С. Й. и И. Й. Й. иск за осъждане на С. Д. Я. да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и върху първи и трети жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], като премахне изградената в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] лятна кухня с идентификатор ****, разположена на ъгъла на [улица]и [улица]; комина от банята към първия жилищен етаж и изградената чешма на външната фасада на жилищната сграда, както и в частта, с която е разпределено ползването на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на съсобствения недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на изп. директор на АГКК, целият с площ от 607 кв. м, с номер по предходен план: 133, кв. 16, парцел *, по вариант втори от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Въззивният съд е изложил, че в исковата си молба Д. С. Й., Е. С. Й., И. С. Й. и И. Й. Й. твърдят, че страните са съсобственици на дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Пещера, ул. •••, с площ от 607 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване - до 10 м, като ответницата е собственик на 3/12 ид. ч. от поземления имот, а също и на построена в имота лятна кухня, находяща се на ъгъла на [улица] [улица], с идентификатор ****, без за строежа праводателката й Р. Р. да е получила писмено съгласие с декларация по чл. 58 ЗТСУ (отм.) за построяването й от другите двама бивши съсобственици - Е. Й. Р. и В. И. С.. Строежът бил извършен в противоречие на ЗТСУ (отм.) - чл. 56, ал. 3 и чл. 58; чл. 119, чл. 226, ал. 4, чл. 241 ППЗТСУ (отм.) и чл. 242, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 118, чл. 119, чл. 120 и чл. 121 ПНТСУ (отм.); чл. 112, чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. (отм.); чл. 42, ал. 2 ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии и устройствени зони. Сочат, че сградата на допълващото застрояване – „лятната кухня“, е незаконна по действащите тогава и сега и изброени по-горе норми, както и че такива второстепенни постройки не могат да се използват за живеене в обхвата на летни кухни, леки постройки, магазини, складове и работилници въз основа на кварталнозастроителна разработка, както и че „летните кухни“, като второстепенни сгради, не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия по ПНТСУ - чл. 120 - чл. 121. Излагат, че в нарушение на правилата главният архитект одобрил проект на името на Р. В. Р., наследодателката на ответницата, като Община Пещера издала разрешение за строеж № 45/7.08.1991 г. на „лятна кухня“ на името на Р. Р., чийто единствен наследник се явява С. Я., въпреки подавани жалби и възражения от останалите бивши собственици на поземления имот. От своя страна ищците са собственици на първи и на трети жилищни етажи от жилищна сграда и общите части по чл. 38 ЗС, както и на 8/12 ид. ч. от същото дворното място (описано по-горе), но същите не могат да използват имота си съгласно правата си на съсобственици поради спорове с ответницата С. Я.. Ищците подали жалба до ДНСК - София с писмо изх. № 03-669/24.08.2018 г. до Регионален отдел „Национален строителен контрол“, като била извършена съответната проверка, която по тяхно становище не отговаряла на изискванията на посочените нормативи на допълващото застрояване, като не било описано на място дали лятната кухня отговаря на изискванията на чл. 113 от цитираната Наредба № 5 по ТСУ и чл. 42, ал. 2 ЗУТ, допустима ли е лятната кухня и леки постройки, може ли същата да се разполага на уличната регулационна линия или навътре в нея, пред сградите на основното застрояване. В исковата молба са визирани чл. 42, ал. 2 ЗУТ, както и чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5/1995 г. и чл. 120 - чл. 121 ПНТСУ. В случая, според ищците, лятната кухня е разположена на ъгъла на две улици, с прозорец на [улица] [улица]и два прозореца към улицата на лятната кухня с [улица], залепена между тяхната сграда на основното застрояване. Посочва се още, че лятната кухня се състои от помещение, тоалетна и баня с комин към двора на [улица], който кюнец обслужва банята; покривът на лятната кухня е с бетонна плоча и с висок комин до нивото на третия етаж, а димът от комина отива в първия и в третия етаж на сградата на основното застрояване. Твърди се, че в жилищната сграда е монтирана и изградена чешма с тръби и корито, като ответницата е вкопала в стената на първия етаж на ищците тръбите. За въпросната чешма, намираща се на стената на първия етаж на спалнята, се твърди, че се ползва целогодишно и овлажнява стената под прозореца на първия етаж на спалнята. Освен това ответницата монтирала двойна врата с ажурни железа откъм [улица]за достъп в имота, като ищците не се допускат; с нея се заключва преминаването от улицата към дворното място. Излага се, че гаражът води към лятната кухня, като от покрива на двете постройки, които са без улуци и тръби, се излива върху първия етаж и двора надпочвена вода. Предвид изложеното, ищците искат съда да осъди ответницата да премахне незаконно изградената лятна кухня, ведно с построения комин върху покривната плоча на лятната кухня до третия жилищен етаж, както и комина от банята към първия жилищен етаж, и изградената чешма на общите части на фасадата на жилищната сграда към [улица]. Предявен е и кумулативно съединен иск за разпределяне на съсобственото дворно място между страните по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Окръжен съд – Пазарджик е приел за установено следното по делото: Д. С. Й. и И. С. Й. са придобили чрез покупко-продажба на 3.08.1999 г. собствеността на първия етаж от триетажна масивна жилищна сграда, застроена в парцел *, в кв. 16 по плана на [населено място], на [улица], ведно с избено помещение и 1/3 ид. ч. от таванско помещение и общите части на сградата, и 1/3 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 616 кв. м. И. С. Й. е закупил на 21.12.2006 г. от В. И. С. 1/3 ид. ч. от УПИ *, както и целия трети етаж от триетажната масивна жилищна сграда в имота, ведно с две избени помещения и 1/3 ид. ч. от таванско помещение, и 1/3 ид. ч. от общите части на сградата. С. Д. Я. е придобила по дарение от майка си Р. В. Р., на 30.08.1991 г., 3/12 ид. ч. от същия поземлен имот, ведно с 3/4 ид. ч. от втория редовен жилищен етаж, заедно с 3/12 ид. ч. от таванското помещение и 3/12 ид. ч. от две избени помещения, и 3/4 ид. ч. от гаража, застроен в северната страна на парцела. С. Я. е единствен наследник на баща си Д. Й. Р., починал на 24.06.1981 г., на майка си Р. В. Р., починала на 22.04.2006 г., и на сестра си М. Д. Р., починала на 11.06.1978 г., като родителите й са признати за собственици по давност и дарение, и по обезщетение срещу имот на целия втори редовен етаж от жилищната сграда, ведно с две избени помещения, с 1/3 ид. ч. от таванско помещение, на гараж и 1/3 ид. ч. от парцела. Така С. Я. се легитимира като собственик на общо 4/12 ид. ч. от дворното място и е изцяло собственик на втория жилищен етаж от построената в него триетажна жилищна сграда, както и на лятната кухня по силата на правоприемство и давност, които права не се оспорват от ищците. Съгласно писмо на РДНСК - Пазарджик изх. № ПР-1081-00-490/3.09.2018 г., по повод жалба на И. С. Й. за извършен строеж - лятна кухня с идентификатор **** без одобрени строителни книжа и без съгласието на останалите съсобственици на поземления имот, е извършена проверка по жалбата от 31.08.2018 г., която е установила, че на 12.06.1991 г. главният архитект на Община Пещера е одобрил проект за „лятна кухня“ на името на Р. В. Р., като на 7.08.1991 г. от Общината е издадено разрешение за строеж № 45/7.08.1991 г. и строежът е изпълнен съгласно одобрения план. С нотариален акт № 42, том I, дело № 458/1996 г. С. Я. е призната за собственик на „лятна кухня“. Съдът е кредитирал заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно същата в процесното дворно място са изградени сгради на основно и допълващо застрояване, а именно: сграда с идентификатор ****, с функционално предназначение - хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 24 кв. м; сграда с идентификатор ****, с функционално предназначение: жилищна сграда - многофамилна, на три етажа, с три самостоятелни обекта, със застроена площ от 113 кв. м; сграда с идентификатор ****, с функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ от 27 кв. м. Дворното място е разположено на две улици (ъглов имот), с изградени два външни самостоятелни входа - откъм [улица] вход от метална врата с широчина от 1.20 м, и откъм [улица]- метална двукрила врата, с широчина от 2.60 м. Ищците са собственици на първия и на третия етажи от сградата с идентификатор ****, а ответницата - на втория етаж. О бслужването на самостоятелните обекти в сградата се извършва от изграден общ външен вход на северозападната фасада на сградата и общо вътрешно стълбище. С. Я. ползва и две сгради в имота - с идентификатор ****, с функционално предназначение: хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 24 кв. м, и сграда с идентификатор ****, с функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ от 27 кв. м. Съгласно вещото лице строежът на процесната сграда с идентификатор **** е изпълнен на североизточния ъгъл на имота, на уличната регулация с улиците „Г. А.“ и „С. К.“, като сградата се състои от коридор към външен вход от юг, помещение за обитаване с жилищно предназначение и светла височина от 2.57 м, и представлява кухня с всекидневна и санитарно-битово помещение - баня и тоалетна. За тази сграда има издадени виза за проектиране на лятна кухня, подписана от главния архитект на Община Пещера на 19.11.1990 г., одобрен архитектурен проект с корекции по чл. 244 ППЗТСУ от 12.06.1991 г., както и разрешение за строеж № 45/7.08.1991 г. за строеж на лятна кухня в парцел * в кв. 16 по плана на [населено място] (приложени по делото). При огледа вещото лице е констатирало, че в дворното място са извършени вътрешни преграждания, с изпълнени масивни плътни огради от бетонови тухли на вароциментов разтвор и бетонова шапка с височина от 2.10 м, разделящи дворното място на две части и допълнително удължена тераса, като ищците ползват самостоятелно обособена част от дворното място, разположена в югозападната, южната и югоизточната част, с площ от 284.97 кв. м, а ответницата ползва самостоятелно обособена част от дворното място, разположена в източната част, с площ от 96.38 кв. м, гаража и сградата за обитаване, като общо двете страни в производството ползват самостоятелно обособена част от дворното място от 61.65 кв. м. С акт от 30.07.1991 г. на комисия по ТСУ при Община Пещера е констатирано, че проектът за строеж на лятната кухня в парцел * е съобщен на заинтересованите страни по реда на чл. 194, ал. 1 ЗТСУ със съобщение № 94-00-87, 88, и 89 от 9.07.1991 г., като със същия акт е посочено, че не са постъпили възражения (преписката е приложена по делото с приложени копия от съобщенията за връчването на одобрения проект за цялостно застрояване на парцела, като част от съсобствениците са отказали да ги получат, който отказ е оформен по съответния ред). Видно от заключението, за обслужването на кухнята с всекидневната е изграден комин с естествена тяга, с височина от 2.60 м, от тухлени блокчета с размери 0.40 м/0.40 м, който отстои от съществуващата от юг триетажна масивна жилищна сграда на 3.15 м. Покривната плоскост на сградата-лятна кухня е изпълнена със стоманобетонова плоча с наклон към [улица], т. е. в посока навън от поземления имот, с кота над прилежащия тротоар до 2.87 м, а на стрехата към улицата, за отвеждане на водите от атмосферните процеси, са изпълнени хоризонтални улуци от поцинкована ламарина и вертикални водостоци. На североизточната фасада на триетажната масивна жилищна сграда е изградена външна чешма с бетоново корито, с височина до 0.96 м от нивото на прилежащия тротоар, а кранът на чешмата отстои на 1.17 м от същия терен. Захранването с вода на външната чешма се извършва от поцинкована тръба от 1/2 цола от спирателен кран, разположен в гаража на ответницата, преминаваща по вътрешната стена на собственото й избено помещение и излизаща, през външна ограждаща стена, на фасадата на жилищната сграда, като поставеният външен кран на чешмата попада на 0.08 м по стената, обслужваща първия етаж, собственост на ищците. За отводняването от чешмата е установено, че то се извършва от вътрешна подземна шахта в мястото, ползвано от ответницата, от която канализационната вода се оттича към [улица]в общия колекторен тръбопровод. Вещото лице е предложило три варианта за начин на реално ползване на дворното място. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че лятната кухня е построена на две улици, парцелът е ъглов и на уличната регулация могат да се разполагат гаражи, работилници, но не могат да се разполагат второстепенни постройки. За лятната кухня има проект, приложен към архитектурен чертеж и разпределение на помещенията. Относно комина на лятната кухня поддържа, че същият е с височина 2.60 м и над плочата на лятната кухня, като същата е долепена от север на триетажната сграда и коминът отстои от самата къща, а лятната кухня е долепена до първия етаж на жилищната сграда. Жилищната сграда се състои от полуприземен и три редовни жилищни етажа и се захранва с водопроводна тръба, идваща от гаража на С. Я., където се намира и спирателният кран. Лятната кухня е на калкан с гаража на Я. и от избеното помещение на последната минава по вътрешната стена този водопровод, а тръбата пробива външната ограждаща стена и излиза на фасадата, където е изградена и е разположена чешмата, което е позволено. Вещото лице не може да каже кога е строена чешмата, но е отдавна. Отводняването преминава през дворното място в една шахта и от тази шахта излиза централно на ул. С. К.“, като в тази шахта се отводнява и тоалетната от лятната кухня, където има баня и тоалетна. За лятната кухня има архитектурен проект, но експертът не е открил чертежи от ВиК и електро инсталации. При огледа на лятната кухня е установено, че тя се ползва като обитаемо жилище, представлява всекидневна с кухненски бокс, коридор, баня и тоалетна; в регистъра към КК е записана като друг вид сграда за обитаване; в нея живеят ответницата и съпругът й. За комина вещото лице е направило предположение, че пуши, когато гори печката на твърдо гориво. Височината на покривната плоча на лятната кухня обхваща самия първи етаж и ако пуши, димът от комина отива между втория и третия етаж. Височината на такъв тип комини зависи от височината на билото и в случая трябва да е над стрехата; процесният комин свободно стои от тухлени блокчета и на плочата и е със собствената си тяга. Вещото лице е обяснило, че не е установило овлажняване на стената от тръбата към чешмата. Въззивният съд е взел предвид събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Н. Ж., Е. Р., Р. И. и В. С.), относно сградите в поземления имот и тяхното разположение, наличието на ограда вътре в имота и установеното между съсобствениците ползване на двора на самостоятелни части; наличието/липсата на спорове между страните и дали са налице сочените в исковата молба обстоятелства, сочещи на неоснователни действия на С. Я. по смисъла на чл. 109 ЗС. При постановяване на решението си, въззивният съд е възприел изцяло постановения от първоинстанционния съд начин на ползване на дворното място (по вариант втори от заключението на вещото лице). Окръжен съд – Пазарджик е споделил изводите на Районен съд – Велинград за неоснователност на претенциите по чл. 109 ЗС за премахване на лятната кухня, на комина на банята на кухнята и на външната чешма на стената. Изложил е, че трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд, че защитата по чл. 109 ЗС предполага установяване на конкретно фактическо неоснователно действие, което да пречи на собственика да упражнява своето право. За наличие на неоснователно действие не се приема за достатъчно обстоятелството дали един обект е законно изграден или е незаконен строеж по смисъла на закона като нарушаващ норми, действали към момента на строежа му, или неотговарящ на норми, действащи към момента на въведения по делото спор. Правно значение е придадено на онова състояние, действие или бездействие, което пряко рефлектира върху възможността собственикът да упражнява правата си в имота, като го възпрепятства по един или друг начин, пречи му реално да осъществява правомощията си на владение, ползване и разпореждане по отношение на собствената му вещ. Става дума за неправомерно действие, което възпрепятства или затормозява възможността на собственика ефективно да ползва вещта си, като същото е насочено или срещу вещта на собственика, или срещу самия собственик по начин, че последният да е затруднен реално и ефективно да осъществява и реализира правото си на собственост, като същественото е да се установи, че това неоснователно действие реално съществува и се проявява, че то е налице и в резултат на същото, като причинно-следствена връзка, е налице пречене на собственика и обективна невъзможност да реализира правата си, които има. Въззивният съд е заключил, че по делото не се установява такива неоснователни действия да са осъществени в резултат на строежа на процесната лятна кухня, собственост на С. Я.. Приел е извършеният строеж на лятната кухня за законен, предвид реализирането му въз основа на одобрени по съответния ред строителни книжа: виза за проектиране, одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, като е отчел факта, че останалите съсобственици на дворното място към 1991 г. са имали възражения и несъгласия с това строителство, но въпреки това не са инициирали съответните административни или съдебни производства по обжалване на актовете на общинската администрация за тяхната отмяна. Посочил е, че дори да се приеме, че лятната кухня представлява незаконен строеж по смисъла на изброените от ищците многобройни законови и подзаконови норми, по делото не е установено по никакъв начин как, защо, с какво този незаконен строеж реално пречи на ищците да осъществяват в пълен обем правото си на собственост и на ползване, което притежават по отношение на дворното място. В тази връзка съдът е визирал, че лятната кухня е построена и попада в онази част от дворното място откъм двете улици, която поначало се е ползвала от праводателите на С. Я.. Нещо повече - същата граничи с гаража, собственост на Я., като конфигурацията на гаража, лятната кухня и частта от дворното място, ползвана от нея, е такава, че гаражът е разположен на север от лятната кухня и той реално граничи с дворното място, ползвано от ищците отпред, а от южната страна, откъм [улица]лятната кухня попада в частта от дворното място, ползвано винаги и само от ответницата и нейните праводатели. Ищците не са въвели довод, че строителството на лятната кухня е извършено в онази част от дворното място откъм улиците „Г. А. и „С. К.“, която те реално са ползвали някога и по този начин са нарушени правата им на ползване на дворното място. Съдът е посочил, че нито един от разпитаните свидетели не е заявил по делото, че в някакъв период от време мястото, където е построена лятната кухня, и граничещите с нея места са били ползвани по един или друг начин от ищците и чрез построяването й същите са били лишени от тази правна възможност като собственици именно на тази част от това дворно място. Лятната кухня, по начина по който е построена, и мястото, където се намира, несъмнено и безусловно попада в онази част от дворното място, ползвана от ответницата. Не са налице твърдения и доказателства, че тя възпрепятства изцяло или частично достъпа на ищците до триетажната жилищна сграда или до задната или предната част на дворното място и онази част от него, която се ползва именно от тях. Ето защо съдът е намерил, че лятната кухня няма характеристиките на обект, който чрез построяването си създава за ищците неудобства, по-големи от обикновените и представлява по своя характер и естество такова неоснователно действие на С. Я. към ищците, което явно и пряко да им пречи да упражняват правата си на собственици в двора и в триетажната жилищна сграда. Съдът е приел за недоказано по делото и твърдението за изливане на вода на първия жилищен етаж и дворното място в резултат на валежите върху гаража и лятната кухня, доколкото вещото лице е установило, че наклонът на покривната плоча е обратен и е в посока навън към [улица]. Съдът е намерил за неоснователна претенцията на собствениците на първия жилищен етаж - Д. и Е. Й., за премахване на комина на лятната кухня, тъй като от доказателствата не се установява той да опушва или задимява най-ниския жилищен етаж от триетажната жилищна сграда. Същевременно е посочил, че спрямо този комин от РС – Велинград е постановено цялостното му премахване по иска на И. Й. и И. Й. поради задимяването на третия етаж от жилищната сграда, като в тази част съдебното решение е влязло в законна сила като необжалвано. Въззивният съд е изложил, че липсват събрани каквито и да е доказателства относно комина на банята, които да установяват, че по някакъв начин той създава пречки на собствениците на първия и на третия жилищни етажи от триетажната жилищна сграда да упражняват правото си на собственост. Приел е, че този комин съществува, той обслужва изградената баня в лятната кухня, няма нищо общо с комина на кухнята, чрез който се извеждат навън изгорелите газове и дима, образувани от горенето на дърва за огрев. Не се установява коминът на банята да е свързан по някакъв начин и да се използва за изхвърлянето на димни газове и пепел от изгорелите дърва от печката в кухнята. По отношение на чешмата съдът отново е заключил, че от събраните доказателства не е видно, тя да е изградена по начин и със средства, които категорично да водят до явно и несъмнено овлажняване, образуване на мухъл и плесен по стената на първия жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, собственост на ищците. Цялата водопроводна инсталация за доставяне на питейна вода до чешмата и обратната канализационна инсталация за отвеждане на мръсните отпадни води от мивката са изградени по начин и преминават само и единствено през терен, собственост на ответницата. Чешмата е строена отдавна, но и до момента никой от свидетелите не сочи да е налице овлажняване или мухъл в резултат на водата от тази чешма, както и че шумът от пускането на чешмата да е толкова силен, че да създава за ищците трайни неудобства, по-големи от обикновените, още повече, че за изграждането й не се изискват и строителни разрешения. Фасадата на жилищната сграда не е разрушена, нито целостта й е нарушена от поставянето на чешмата. Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че по делото са събрани доказателства, които не са коментирани от въззивния съд. Излага се, че жалбоподателите са поискали събиране на доказателства на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като първоинстанционният съд неправилно е определил начина на реално ползване, без да е очертано около триетажната сграда за общо реално ползване около 1.50 м за обслужване на сградата; въззивната инстанция не е съобразила, че вещото лице не е изпълнило задачата си за определяне начина на реалното ползване съобразно правата на съсобствениците; по делото са допуснати процесуални нарушения относно разпределението на ползването. Относно негаторния иск по чл. 109 ЗС жалбоподателите се позовават на ТР № 31/6.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, съгласно което защита по чл. 109 ЗС може да се търси срещу съсобственика на недвижимия имот, съставляващ „строеж изграден при отклонение за строеж и от други строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби”, както и на ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Излагат съображения за незаконността на строежа „лятна кухня”, изграден на уличната регулационна линия, и изразяват несъгласие с изводите на съда за неоснователност на иска за премахването на лятната кухня. От С. Д. Я. е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира касационната жалба за процесуално допустима в частта по исковете с правно основание чл. 109 ЗС, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение, подлежащо в тази му част на касационно обжалване. В частта относно исковете по чл. 32, ал. 2 ЗС жалбата е недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане. Същевременно настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по исковете с правно основание чл. 109 ЗС. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая от жалбоподателите не са формулирани въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението, както и в самата касационна жалба, са налице единствено оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК. Настоящият съд намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Напротив, атакуваното решение е съобразено изцяло със закона и с практиката на ВКС, включително задължителната такава. Съгласно възприетото в ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС от самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на негаторния иск са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Константна е практиката на ВКС, че самият факт на извършване от съсобственик на незаконен строеж в съсобствения имот не е достатъчно основание за уважаване на иск по чл. 109 ЗС за премахване на построеното, ако по делото не може да се направи извод, че то действително пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. В настоящия казус, както бе визирано по-горе, въззивният съд е съобразил решението си с тази практика. Ответницата по касационната жалба има право на направените разноски за адвокат пред ВКС в размер на 1 000 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,