Определение № 60644 от 16.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 148/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. О. Й. и Зюмбюла А. А., чрез процесуалния им пълномощник, против решение № 11614 от 21.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 4215/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 8117 от 27.12.2018 г. по гр. д. № 15659/2017 г. по описа на Софийския градски съд са отхвърлени исковете на касаторите с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, предявени против ЗАД ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на А. М. Й., настъпила при ПТП на 28.12.2016 г., за разликата над 90 000 лв. до присъдените от първата инстанция 110 000 лв. – в полза на С. Й.; и за разликата над 70 000 лв. до присъдените с първоинстанционното решение 95 000 лв. – в полза на Зюмбюла А., ведно със законната лихва върху тях, считано от 31.05.2017 г. В касационната жалба се сочи, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно. Поддържа се, че въззивният съд не се е съобразил с редица правно значими фактори в хипотезата на чл.52 ЗЗД, а именно – конкретните икономически условия в страната и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, както и с практиката на по-високостепенните съдилища относно размерите на обезщетенията. Моли се исковете в посочените по-горе части да бъдат уважени, с присъждане на законната лихва и сторените съдебно-деловодни разноски. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се навежда основанието за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВС и ВКС по въпросите, как следва да се прилага въведеният с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ и как влияе върху критерия за справедливост икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Против жалбата е постъпил писмен отговор от ЗАД ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, чрез процесуален пълномощник /юрисконсулт/, със становище, че решението не следва да се допуска до касационно обжалване, евентуално, че е правилно и следва да бъде оставено в сила, за което са изложени подробни съображения. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с приложението на чл.280 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в законоустановения срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да достигне до атакувания резултат относно размера на дължимите по чл.432 ал.1 КЗ обезщетения в полза на ищците /съответно - съпруга и дъщеря на пострадалия А. Й./, съставът на Софийския апелативен съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, свидетелстващи за взаимоотношенията в семейството преди инцидента, както и за отражението на същия върху състоянието на увредените правоимащи лица. За мотивиране съобразно правилото на чл.52 ЗЗД на конкретните размери на обезщетенията /130 000 лв. за съпругата и 110 000 лв. за дъщерята/, въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: възрастта на починалия – 59-годишен, както и на ищците, съответно 58 и 39-годишни; установените добри и сърдечни отношения на привързаност и обич в семейството; непрежалимата за ищците внезапна загуба на човек, който е имал важно присъствие в живота им, в добро здраве, обичан от близки и познати; социално-икономическите условия на живот в страната към момента на инцидента, както и преобладаващата съдебна практика в сходни хипотези. Съдът е отчел и факта, че Зюмбюла се е отделила от родителите си отдавна и има собствено семейство, както и че въпреки тежката загуба, по делото липсват данни за търпени страдания и тревоги, по-големи от обичайните в такива случаи. Така определените обезщетения са редуцирани от решаващия съдебен състав със сумите, които са били изплатени доброволно от застрахователя, поради което исковете по чл.432 ал.1 КЗ са счетени за основателни, както следва – искът на С. Й. - за 90 000 лв. и искът на Зюмбюла А. – за 70 000 лв. С оглед мотивите на обжалваното решение, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. намира, че същото не противоречи на съдебната практика, посочена от касаторите, относно приложението на чл.52 ЗЗД, поради което не се доказва поддържаното от тях допълнително селективно основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Видно е, че въззивният съд е съобразил и преценил относимите съобразно ППВС № 4/1968 г. и актуалната практика по чл.290 ГПК обстоятелства за обезщетяването по справедливост на претърпените от касаторите неимуществени вреди, а обосноваността и правилността на изводите му не са предмет на производството по чл.288 ГПК /т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Нивата на застрахователно покритие /респ. лимитът на отговорност на застрахователя по ЗЗГОА, посочен в чл.492 т.1 КЗ/ не са обсъждани от въззивния съдебен състав, но съобразно практиката на ВКС, същите имат единствено спомагателно значение при преценката на социално-икономическата конюнктура към момента на застрахователното събитие, а не представляват самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Според настоящия съдебен състав, не съставлява такъв критерий и размерът на обезщетенията, определян от съда по други сходни дела, поради което липсата на изрична оценка на горепосочените обстоятелства не обосновава противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно. При този изход от спора в настоящата инстанция, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски – ю.к. възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение