Определение № 485 от 26.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 986/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т., чрез процесуален представител, срещу Определение № 229 от 29.03.2023г. по т.д. № 123/2023г. на Върховен касационен съд,Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу Решение № 583 от 12.08.2022г. по т.д. № 740/2021г. на САС, 3 състав, в частта му по исковете с правно основание чл.95 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за претърпени загуби в размер на 420 лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. Ответникът по частната жалба „Карта“ЕООД – ответник в производството, депозира отговор, с който излага съображения за нейната неоснователност. С въззивното решение след отмяна на Решение № 260383 от 05.03.2021г. по т.д. № 349/2020г. на СГС, VI – 5 състав, е отхвърлен предявеният от касатора против „Карта“ ЕООД иск с правно основание чл.95 ЗАПСП за сумата 3285,29 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, причинени от нарушаване на авторските му права върху фотографията „Градините край залива“, заснета в Сингапур, чрез публикуването ѝ в сайта на „Карта“ ЕООД https://karta-holiday.com, от която 2865,29 лева – обезщетение, съизмеримо с неполучено лицензионно възнаграждение, и сумата 420 лева – разходи за правна защита за доброволно уреждане на спора, както и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 237,16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2865,29 лева за периода от 22.04.2019г. до 13.02.2020г., и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът с правно основание чл.95 ЗАПСП е отхвърлен за разликата над 3285,29 лева до пълния претендиран размер от 9 515,94 лева, от които сумата 9014,94 лева, претендирани като обезщетение за имуществени вреди и сумата 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претендирано частично от 1000 лева, както и в частта, с която акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 723,41 лева. Оплакванията в частната жалба са за неправилност на извода, че са налице обективно съединени искове за парични вземания, произтичащи от различни основания и че съгласно чл.69, ал.1,т.1 ГПК цената на част от тях – на иска за претърпени загуби в размер на 420 лв. и на частичния иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 500 лв. е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК праг, обуславящ допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателят твърди, че предявеният иск по чл.95 ЗАПСП за обезщетение е в размер на 9 514.94 лв., включващ пропуснатата полза, претърпяната загуба и неимуществените вреди. Позовава се на чл.95, ал.2 ЗАПСП, според който съдържанието на обезщетението, предмет на иска по чл.95 ЗАПСП, включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Счита, че видът на вредите – имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на чл.95, ал.4 вр. ал.3 ЗАПСП, но правното основание за претендиране на обезщетението е едно и също – а именно чл.95, ал.1 ЗАПСП. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от частния жалбоподател доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна. За да остави без разглеждане подадената от Н. Т. касационна жалба в посочената част, тричленният състав на ВКС е приел, че въззивното решение е постановено по искове за заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца вреди вследствие нарушаване на авторското му право върху фотографията „Градините край залива“, заснета в Сингапур, в размер на 420 лева – претърпени загуби поради направени разноски за първоначална адвокатска помощ и нотариални такси в опит за извънсъдебно разрешаване на спора, 500 лева – част от общо претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лева, и 8 594,94 лева – обезщетение за претърпени пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху него в размер на 723,41 лева. Недопустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличието на обективно съединени искове за парични вземания, произтичащи от различни основания, като съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК цената на част от тях – на иска за обезщетение за претърпени загуби в размер на 420 лева и на частичния иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК праг, обуславящ допустимост на касационно обжалване. Определението е неправилно. Предявеният от ищеца Н. Т. иск по чл.95 ЗАПСП е за обезщетение за претърпени вследствие нарушаване на авторските му права върху посочената фотография вреди в размер на 9 514.94лв., включващ 8 594.94 лв. пропуснати ползи от ползването на фотографията; 420 лв. финансова загуба под формата на платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ и 500 лв. неимуществени вреди, обективно съединен с иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 723.41лв. Произнасянето на инстанциите по същество с постановените по спора решения е по един иск за обезщетение на вредите в рамките на заявения размер. Съгласно Решение № 106/11.07.2012г. по т.д. № 769/2011г. на II т.о. на ВКС, предмет на иска по чл.94, ал.1 ЗАПСП /сега чл.95, ал.1 ЗАПСП/ е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл.94, ал.2 ЗАПСП /сега чл.95, ал.2 ЗАПСП/, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Изведено е, че видът на вредите - имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на чл.94, ал.4 във вр. с ал.3 ЗАПСП /сега чл.95 ЗАПСП/, че съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи. Какво е действителното изражение на вредите, респ. какъв е техният характер - имуществен или неимуществен, е въпрос от значение за доказването на иска и за преценката на обстоятелствата по чл.94, ал.3 ЗАПСП /сега чл.95 ЗАПСП/, в зависимост от които съдът формира становището си за справедливия размер на обезщетението, който следва да се присъди на увредения носител на нарушеното право. Счетено е, че аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в разпоредбата на чл.94а, ал.1 ЗАПСП /сега чл.95а ЗАПСП/, която предвижда, че при липса на достатъчно данни за размера на иска ищецът може да иска като обезщетение парична сума от петстотин до сто хиляди лева или равностойността на предмета на нарушението при съобразяване и на получените вследствие на нарушението приходи. Настоящият състав на ВКС напълно споделя изложените съображения в цитираната практика на ВКС, които съотнесени към настоящия спор формират извод, че с предявяването на иска за обезщетяване на твърдените вреди ищецът се е съобразил с разпоредбата на чл.95 ЗАПСП за претендиране на едно общо обезщетение на вредите от нарушението на авторските права. Следователно, неправилно първият състав на ВКС при преценка допустимостта на касационното обжалване е приел, че се обжалва въззивно решение, постановено по обективно съединени искове за обезщетение на съответните вреди. Доколкото цената на предявения иск, предмет на въззивното дело, е над прага от 5 000 лв., изводът за недопустимост на касационния контрол на въззивното решение, в частта относно претендираното обезщетение по иск с правно основание чл.95 ЗАПСП за претърпени загуби в размер на 420 лв. и за неимуществени вреди в размер на 500 лв., е неправилен. Поради изложените съображения определението, с което касационната жалба е оставена без разглеждане в посочената част, следва да бъде отменено, като делото се върне на състава за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,