Определение № 12664 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11716/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. С. П., чрез адв. Йотов, срещу определение №33838 от 16.10.2025г., постановено по адм. дело №4655/2025г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което е оставена е без разглеждане жалбата й срещу решение №246, обективирано в Протокол №33 от 27.03.2025г. на Столичен общински съвет /СОС/ и производството по делото е прекратено. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението, иска се неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. От ответника – СОС, не е постъпило възражение по реда на чл.232 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, административният съд е приел, че с процесното решение №246, обективирано в Протокол №33 от 27.03.2025г. на СОС, взето на основание чл. 37, ал. 4, т. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, във връзка с чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за общинската собственост, във връзка с чл. 183, ал. 3 ЗУТ и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, е дадено съгласие да се учреди безсрочно и възмездно право на строеж в полза на „Грийн сити инвестмънт“ ЕООД, върху собствения на Столична община дял с размер 745/1235 идеални части от УПИ ХХV-61, кв. 42, местност „[заличен текст]-актуализация“, представляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.София. С жалбата се е претендирало, че процесното решение е нищожно, като е постановено при пълна липса на условията, разписани в приложимата разпоредба на чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 4, т. 4 от ЗОС, а в условията на евентуалност се е претендирало същата да бъде разгледана като искова молба по чл. 128, ал. 2 от АПК. Административният съд счел, че подадената жалба е недопустима, на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, тъй като в случая не е налице годен за съдебно обжалване административен акт и за оспорващия не е налице правен интерес. Според съда оспореното решение, издадено на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във връзка с чл.37, ал.4, т.4 от ЗОС за учредяване на право на строеж в имот частна общинска собственост, няма качеството на годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, а представлява акт на управление на общинска собственост и същото е взето в изпълнение на правомощията на колективен орган на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. На следващо място приел, че за оспорващата не е налице и правен интерес да води иск по чл.128, ал.2 от АПК, тъй като тя не е адресат на процесното решение, то не създава за нея права или задължения и не засяга непосредствено нейни права, свободи или законни интереси. Изложил подробни мотиви в подкрепа на изводите си. Определението е правилно. Наличието на годен за съдебно обжалване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно-административно производство и то от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебното производство. В тази връзка трайната и последователна е практиката на второ отделение на Върховния административен съд, че решенията на общинските съвети, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във връзка със ЗОС, нямат качеството на индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като те не представляват властническо волеизявление на административен орган, а разпореждане на собственик с общинско имущество. Процесното решение е от категорията на тези, които засягат реда и начина, по които се стопанисва и управлява общинската собственост и е израз на оперативната самостоятелност и правомощие на собственика да се разпорежда със собствеността си. Това решение не е акт на държавно управление. То не подлежи на съдебен контрол по реда на административното съдопроизводство, тъй като е правоотношение между равнопоставени субекти. При липса на годен за обжалване административен акт подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК и производството подлежи на прекратяване, както правилно е приел първоинстанционният съд. Искът по чл. 128, ал. 2 от АПК е способ за защита на правата и законните интереси на правните субекти. Този иск е установителен и субсидиарен - допустим е тогава, когато е налице спор за съществуването на съответното административно право или правоотношение, който поражда правния интерес от търсената съдебна защита, като се прилага по всички административни спорове, за които АПК или друг закон не предвиждат специален ред за решаване. При обсъждане на допустимостта му, съдът не се ограничава само до общите основания за недопустимост, каквото е липсата на активна процесуална легитимация, а е длъжен да обсъди наличието и на специалните изисквания, които законът поставя за допустимостта и реализирането на този иск, които следва да са налице в условията на кумулативност. Надлежното предявяване на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК е обусловено от конкретизиране на твърдяното или отричано административно право или правоотношение, от наличието на правен интерес от установяването или несъществуването им, както и от липсата на друг процесуален ред за защита. Липсата на която и да е от тези предпоставки е основание за недопустимост на предявения иск. В случая е налице специален ред за оспорване на процесното решение и той е предвиден в чл. 45 от ЗМСМА. Ищцата, предявила иска по чл. 128, ал. 2 от АПК не конкретизира с какво оспореното решение на СОС създава за нея задължения или отрича нейни права. Ето защо, правилно е прието от АССГ, че за нея не е налице правен интерес да води този иск. Искът е недопустим и защото защитата от незаконосъобразност на решения като процесното, е предвидена по друг законов ред. Предвид изложеното и при липсата на основания за отмяна, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,