Определение № 50233 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1417/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. К. Ц. против решение №260057 от 06.04.2021г. по т.д.324/2020г. на Варненски апелативен съд. Касаторът е поставил следните въпроси - 1 / „ Ако страна по договор за кредит, която е потребител, се ползва от засилена защита по ЗЗП, поради което клаузите на договора за кредит, предвиждащи понасяне на валутния риск от тази страна, са неравноправни и затова нищожни, следва ли потребителят да носи риска от курсовата разлика между курса на швейцарския франк към лева между деня на предявяване на иска и деня на сключване на договора“ и 2/ „ В случай на разлика във валутния курс на швейцарския франк към лева между деня на сключване на договора за кредит и деня на предявяване на иска за връщане на кредита и нищожност на уговорката от договора за кредит, съобразно които рискът от промяна на валутния курс се носи от потребителя, страна по кредита, трябва ли потребителят да дължи лихва в щвейцарски франкове, която е съобразена с курсовата разлика.“ Въпросите са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и са свързани с начина, по който следва да бъде присъдена дължимата главница и лихви, с оглед съобразяването на неравноправния характер на клаузите от договора за кредит, съдържащи прехвърляне на целия валутен риск върху потребителя. Поради това, че въззивният съд, в случая е признал тяхната неравноправност, като ги е прогласил за нищожни, а също и с оглед това, че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, неизплатената част от дължимата главница и лихви е присъдена в договорената валута - швейцарски франкове, по курс на банката на шв. франк към лева към момента на сключване на договора. Недействителните клаузи не следва да бъдат прилагани, а дължимостта на вземанията на банката следва да бъде определена по курса на швейцарския франк към момента на сключване на договора, но при подобно определяне на дължимата сума, валутният риск за периода от време между сключване на договора, предявяване на иска и изпълнението на решението отново би бил поет от потребителя, поради курсовете разлики на швейцарския франк към лева. В тази връзка преодоляването на този риск е пряко свързан с това дължимата сума да бъде присъдена в национална валута / през която е бил превалутиран кредита/ като най- достъпен адекват за определяне на дълга в хипотеза, при която се изключва възможността кредитната институция да получи за сметка на потребителя неуговорена облага. С определение № 123/23.05.2022 г. по настоящото дело производството по същото е било спряно поради констатирана относимост на отправеното с определение №1245 от 11.05.2022г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 865/02 преюдициално запитване третиращо подобна хипотеза. Образуваното по това искане на Софийски апелативен съд дело пред СЕС е било прекратено, но междувременно пред Съда на Европейския съюз е било образувано дело № C-117/23 г., разглеждащо следните въпроси: „Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл.3 пар.1 и т.1,б.“а“ от Приложението към чл.3,пар.3 на Директива 95/13ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешения кредит се усвоява по блокирани сметки в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в национална или резервната валута, вследствие на което от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутния риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага.“ и 2“ При положителен отговор на първия въпрос дали националната юридсдикция може да приеме, че кредитът действително е уговорен в националната или в резервната валута, в случай, че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокираната“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервна валута“. С определение на Съда (седми състав) от 18 октомври 2023 г. по дело C-117/23 г. делото е приключило с произнасяне по горепосочените въпроси. С оглед решаването на преюдициалните въпроси са налице предпоставките за възобновяване на производството по настоящото дело и насрочването му в закрито заседание за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК по допускане на решението до касационно обжалване. При тези фактически данни Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение