Определение № 310 от 26.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 413/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на Е. Е. К. и Ц. М. М. срещу определение №50031 от 21.02.2023 по т.д. 502/2022 на Второ т.о. на ВКС за оставяне без разглеждане на КЖ на същите, с която обжалват решение № 54 от 25.01.2022 г. по в.т.д. 840/21 г. по описа на Апелативен съд – София, ТК, 15 състав, с което е обезсилено решение № 261042/30.06.2021 г. по т.д. 593/19 г. по описа на Софийски градски съд и е прекратено производството по исковете им. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на на обжалваното определение на друг състав на ТК на ВКС. От страна на ответниците по настоящата ЧЖ Е. А. К., И. И. Х. и „Елон“ООД ЕИК[ЕИК] е постъпил отговор на същата, в който се излага становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС се е позовал на обстоятелството, че подадената касационна жалба е недопустима, съгласно чл.280 ал.2 ГПК, доколкото цената на всеки един от обективно съединените искове е в размер на точно 5000 лева. Изложени са съображения, че са предявени обективно съединени на искове за нищожност на договор за продажба на дружествени дялове, сключен между двама от отвениците по исковете, като предмет на договора е прехвърляне на собствеността върху 50 дружествени дяла от капитала на „Елон“ ООД с номинална стойност 100 лв, срещу заплащане на уговорената цена от 5 000 лв. Исковете за нищожност са оценяеми съгласно правилото на чл. 69, ал.1, т. 4 от ГПК и цената на иска се определя от стойността на договора. Съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК допустимостта на касационното обжалване е в зависимост от предмета на делото и цената на предявените пред съда искове. При наличието на обективно кумулативно съединение на искове, цената, поотделено на всеки иск от обективно съединените искове е от значение за определяне допустимостта на касационната жалба. В разпоредбата чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК са изключени от обхвата на касационно обжалване въззивните съдебни решения по дела, чиято цена на иска за търговски дела е до 20 000 лв, а за граждански дела е до 5 000 лв. В случая, според изложеното, следва да се приеме, че делото е гражданско по своя характер, тъй като предмет на защита са субективните права на физическите лица по отношение на предмета на прехвърлителната сделка. Търговски са делата, отнасящи се до спорове с предмет търговски сделки, така както са дефинирани в чл. 286 от ТЗ. В случая не е налице хипотезата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ – сделката е между физически лица и не е свързана с упражнявано от тях занятие. Страните не са търговци, за да може да се приложи презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Не е налице и хипотезата на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 от ТЗ, тъй като сделките по продажба на дружествени дялове не са търговски. Участието като ответник в процеса на търговското дружество „Елон“ ООД, от чиито капитал са прехвърлени дяловете, не може да обуслови търговски характер на делото. Предвид тези съображения в настоящия случай, следва да се определи, че делото е гражданско. и цената на обективно и субективно съединените искове, е за всеки от исковете, 5 000 лв. В Тълкувателно решение 3 от 23.02.2022 г. по тълк.д. 3/19 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че необжалваемостта се прилага в случаите когато се обжалват решения на въззивния съд, постановени при искови производства, когато цената на иска е до 5 000 лв. В случая е 5 000 лв и следователно е до регламентирания от законодателен размер на цената на иска. Това изключва обжалваемостта на въззивното съдебно решение пред касационната инстанция, на предвиденото правно основание, чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК. Ето защо следва да се остави без разглеждане касационната жалба и производството по делото да бъде прекратено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като провери данните по делото, констатира, че така подадената частна жалба е неоснователна. Правилен е изводът на състава на Второ т.о. на ВКС, че съгласно чл. 280 ал.3, т.1 от ГПК, се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лева и търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. Доколкото цената на процесните ОСИ е точно 5000 лева -на всеки от тях, то обжалваното пред състава на ВКС, Второ т.о. въззивно решение попада именно в тази категория и правилно касационната жалба срещу него е преценена като недопустима и е оставена без разглеждане на това основание. В настоящата ЧЖ се излагат доводи, че правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 280 ал.3, т.1 от ГПК водело до извода, че в дефинирания от законодателя праг от „до 5000 лева-цена иска“ на необжалваемост на решенията на въззивните съдилища пред ВКС с КЖ не се включват исковете с цена от точно 5000 лева, каквито са и процесните. Следва обаче да се има в предвид, че трайната,безпротиворечива практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, включително сочените от частните жалбоподатели определения: Опр. №73/22.02.2022 г. по чтд № 2564/2021 на Първо т.о. и Опр. № 105/14.03.22 г. на Второ т.о. по ч.т.д № 409/22 категорично възприемат, че решенията на въззивните съдилища с цена иска точно 5000 лева не подлежат на касационно обжалване. В тази насока ВКС се е произнесъл с Опр. №171/11.04.2013 на ВКС по ч.гр.д. № 21329/2013 на Първо г.о.; Опр.№85/01.04.2013 г. по гр.д. № 1606/13 на Първо гр.о.; Опр.№340/25.07.2012 г. по ч.гр.д. № 278/12 на Второ г.о., Опр. № 341/18.05.2012 г. по ч.гр.д. № 295/12 на Трето г.о. и други. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение