Определение № 3350 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4637/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Г. С., чрез пълномощника му адв. Хр. М., срещу решение № 373 от 23.01.2023 г. по в. гр. д. № 1499/2022 г. на Софийския градски съд, с което се потвърждава протоколното решение от 07.10.2021 г. по гр. д. № 24510/2012 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение, в открито съдебно заседание от 07.10.2021 г., съдът е докладвал постъпила молба от О. С. от 06.10.2021 г. за отлагане на делото поради заболяване. Към нея е приложен болничен лист от 05.10.2021 г., с който е констатирано увреждане на междупрешленен диск на молителя и му е предписан „домашно-амбулаторен“ режим на лечение за срок от 3 календарни дни. Така постъпилата молба съдът е оставил без уважение. Приел е, че О. С. е могъл да организира представителството си в съдебно заседание, независимо от заболяването си, и е дал ход на делото по същество. За да се произнесе по въпросите, предмет на втората фаза на делбеното производство, първоинстанционният съд е съобразил приетата в същото съдебно заседание съдебно-техническа експертиза, според която делбеният имот е неподеляем, и е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК - чрез изнасянето му на публична продан, а разноските за производството е определил по реда на чл. 355 ГПК съобразно стойността на дяловете при цена на имота според експертизата от 142 066 лева. Според констатациите на въззивния съд, с влязло в сила на 22.05.2013 г. решение от 02.04.2013 г. (неправилно посочено в мотивите „2014“), постановено по гр. д. № 24510/2012 г. на Софийския районен съд, е допусната делба на поземлен имот с идентификатор №..., с площ по скица от 1 126 кв. м. и при посочени съседи, при квоти: за Л. Л. Д. - 5/12 ид. ч.; за Е. П. Й. - 2/12 ид. ч.; за Я. Й. С. - 2/12 ид. ч.; за О. Г. С. - 2/12 ид. ч.; за А. Л. Д. - 1/12 ид. ч. От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че имотът е неподеляем, като средната му пазарна цена възлиза на 142 066 лв. С оглед неподеляемостта на имота и липсата на възлагателни претенции от съделителите, единственият способ за ликвидиране на съсобствеността в разглеждания случай е този по чл. 348 ГПК - публична продан, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. За да отхвърли като неоснователни оплакванията на О. С. за допуснато нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК (в редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.), въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), която изрично предвижда, че при определен домашен амбулаторен или свободен режим на лечение осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Посочил е, че доколкото такова удостоверение не е представено, жалбоподателят не твърди, че въобще е издавано, а и в болничния лист не е отразено, че заболяването не позволява явяване в съда, то следва да се приеме, че не е имало основание за отлагане на делото, както е приел и първоинстанционният съд. Постъпилата срещу въззивното решение касационна жалба е допустима като редовна, подадена от надлежно легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата се позовава на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на очевидна неправилност по смисъла на ал. 2, предл. 3-то от същата разпоредба. Поставеният правен въпрос е за това, дали представлява съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на делото при неявяване на страната и нейния пълномощник поради препятствие, което страната не може да отстрани. Счита, че в случая съдът неправилно е отказал отлагане на делото в хипотезата на чл. 142, ал. 2 ГПК (в редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) - съществено процесуално нарушение, довело до лишаването му от възможността да направи възлагателни претенции пред съда. Ответникът по касация Л. Л. Д., чрез адв. Цв. П., оспорва жалбата в писмен отговор по съображения за необоснованост на релевираните предпоставки за допускане на касационното обжалване, съответно - за неоснователността ѝ по същество. Претендира разноски за адвокатска защита. Останалите страни по спора не вземат становище по жалбата. Като съобрази изложеното и обсъди доводите на страните, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о. намира, че не се обосновават предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Съображенията за това са следните: Не се установява поддържаното от касатора противоречие с решение № 157 от 30.03.2012 г. по гр. д. № 209/2011 г. на ВКС, І-во г. о., и решение № 88 от 02.05.2018 г. по гр. д. № 2572/2016 г. на ВКС, IV-то г. о. Фактическата обстановка по първото от тях е различна от тази по настоящото дело: ответниците са подали молба за отлагане на делото поради невъзможността им да се явят лично с оглед усложнената метеорологична обстановка в областта, като последната е била препятствие, известно на съда (общоизвестен факт), което ответниците и техният адвокат не могат да отстранят. Различни са фактите и във второто решение, според което определеният режим на лечение е „домашен на легло“, докато по настоящото дело режимът е домашен, но не на легло, а абмулаторен. Съставът на ВКС е приел, че отделно медицинско удостоверение за възможността на страната да се яви пред съда не е необходимо да се представя в случаите, когато в болничния лист е отразен режим на лечение, различен от домашен амбулаторен или свободен; тогава заболяването следва да се счете за препятствие, което страната не може да отстрани, тъй като болничният лист задължително отразява необходимия режим на лечение - чл. 15 НМЕ, а съдът е обвързан от преценката на здравните органи относно режима на лечение, обозначен в болничния лист. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение е в пълно съответствие с така установеното тълкуване на приложимите правни норми, тъй като при определяне от здравните органи на най-леките режими на лечение - домашен амбулаторен или свободен, се счита, че заболяването позволява на лицето да се яви пред органите на съдебната власт, ако не е издадено медицинско удостоверение по образец, с което се установява противното. Този извод следва недвусмислено както от цитираното от самия касатор решение, така и от приетото в решение № 88 от 19.05.2015 г. по гр. д. № 6440/2014 г. на ВКС, III-то г. о., и решение № 127 от 13.10.2014 г. по т. д. № 1106/2014 г. на ВКС, I-во т. о. Ето защо касационно обжалване не може да бъде допуснато на посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото по поставения процесуалноправен въпрос е налице трайно установена съдебна практика и произнасянето на въззивната инстанция е съобразено с нея. Следователно не може да бъде споделен и доводът за това, че „допуснатото съществено процесуално нарушение“ обосновава „очевидна неправилност“ на обжалваното решение. За пълнота на изложението следва да бъде добавено и това, че правото на касатора да направи възлагателна претенция пред съда не може да бъде съществено нарушено вследствие твърдението за допуснато процесуално нарушение. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, а от друга страна, с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител - делбеният имот следва да има характер на жилищен и да е неподеляем. В този смисъл: решение № 362 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 354/2009 г., I г. о.; решение № 535 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1485/2008 г., I г. о.; решение № 572 от 04.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 783/2008 г., I г. о. и много други. В случая делбеният имот не е жилище, а е неподеляем поземлен имот, при което положение съделителите могат да участват при изкупуването в публичната продан съгласно чл. 354, ал. 1 и 2 ГПК, но не и да искат възлагането му по реда на чл. 349 ГПК. По правило искането следва да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата, докато касаторът е искал отлагане на поредно съдебно заседание, след като в първото всички съделители са заявили, че нямат възлагателни претенции. По повод довода в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че е необходимо изготвянето на нова актуална експертна оценка предвид изниналия период и значително по-високите цени на недвижимите имоти, следва да се посочи, че приетата от въззивния съд оценка служи само за определяне на дължимата от съделителите държавна такса по делбеното дело, докато публичната продан се извършва при начална цена на имота, определена съобразно чл. 485 ГПК с помощта вещо лице, назначено от съдебния изпълнител в изпълнителното производство, като след извършването й страните получават паричната равностойност на дяловете си от имота в съответствие с влязлото в сила решение по допускане на делбата. Доводът в касационната жалба за липса на доказателства за реално заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. за въззивното производство, което касаторът е осъден да заплати на съделителя Л. Л. Д., следва да бъде разгледан, след приключване на касационното производство, от въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК. При този изход на спора ответникът по касация Л. Л. Д. има право на сторените от него разноски пред касационната инстанция в размер на 2 000 лв. - договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 08.06.2023 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.