Определение № 182 от 21.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1281/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аква Фантази“ ООД срещу въззивно решение № 103/02.04.2025 г. по в. т. д. № 109/2025 г. на Апелативен съд Пловдив, с което e потвърдено решение № 63/31.12.2024 г. по т. д. № 54/2024 г. на Окръжен съд Кърджали за уважаване на предявения от Д. Д. срещу касатора иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на процесуалния закон – чл. 517, ал. 3 ГПК, както и на съдопроизводствените правила. Заявява се теза, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за недължимост на вземането, заявено от ищеца Д. срещу неговия длъжник съдружникът М. Б.. Дружеството не е било уведомено от Агенция по вписванията за наложения запор. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Когато по делото са събрани разноречиви доказателства съдът е длъжен да каже защо и на кои вярва, кои възприема и кои не?“

2. „Дали дружеството ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК дължи на взискателя ищец заплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът превишава активите на дружеството?“

При заявените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като искът бъде отхвърлен.

От ответника по касация Д. не е депозиран отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по предявена от Д. Д. срещу „Аква Фантази“ ООД искова молба с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на ответното търговско дружество поради насочване на принудително изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник.

При подадена въззивна жалба от ответника „Аква Фантази“ ООД срещу първоинстанционното решение с атакувания в настоящото производство акт въззивният съд е потвърдил същото. Във въззивното производство като безспорни съдът е очертал въпросите за отсъствието на плащане на задължението по изпълнителния лист и за наличие качеството взискател на лицето, от което изхожда искането за прекратяване на дружеството, като е подчертал, че в производството по чл. 517, ал. 3 ГПК възражения за липсата на легитимация на ищеца като взискател, съответно за подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора ищец, не следва да се разглеждат, защото производството по чл. 517, ал. 3 ГПК касае надлежното и законосъобразно упражняване на правото да се прекрати търговско дружество и да се открие спрямо него производство по ликвидация. Съдът е очертал предпоставките за уважаване на предявения конститутивен иск, преценявайки, че всички те са се осъществили – ищецът е взискател по изпълнителното дело с длъжник М. Б., който е съдружник в „Аква Фантази“ ООД; липса на доказателства за изплащане на взискателя на припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, респ. за погасяване на вземането на взискателя преди постановяване на решението; изтичане на законовия тримесечен срок.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Първият въпрос не носи характеристиката правен, тъй като е хипотетично зададен, доколкото не кореспондира с оплаквания в касационната жалба. Липсват твърдения кои доказателства съдът не е анализирал и кои от тях са „разноречиви“, съответно, ако бяха обсъдени, съдът би стигнал до различни от обективираните в решението правни изводи. Действително, съдът има задължение да обсъди всички твърдения, доказателства и установени чрез тях факти, като изложи собствени мотиви защо приема, че релевантните факти са настъпили, съответно попълват хипотезиса на чл. 517, ал. 3 ГПК. В противовес обаче с твърденията на касатора въззивната инстанция е разгледала всички оплаквания, наведени във въззивната му жалба, и е отразила становището си по тези оплаквания в мотивите на постановеното решение. Обстоятелството, че дружеството не е съгласно с изводите, направени от съда, не е основание за достъп до касация, както това е изяснено в мотивите на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК, ВКС. В допълнение следва да бъде посочено, че въззивната инстанция не се е отклонила от разясненията, дадени в решенията, на които се позовава касаторът. Тя е процедирала изцяло в съответствие с константната съдебна практика /решение № 77 от 16.06.2012г. по т.д. № 573/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60 от 22.04.2013г. по т.д. № 134/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и др./ Предмет на конститутивния иск по чл. 517, ал. 3 ГПК не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ. При кумулативното наличие на законовите изисквания по чл. 517, ал. 1 и ал. 3 ГПК сезираният съд може да отхвърли иска само, ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено – независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице. Разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК не може да се прилага разширително и е недопустимо съдът да обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в нейния фактически състав. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел за неотносими наведените във въззивната жалба доводи за необходимост от изследване качеството „кредитор“ на ищеца, както и доводите за неуведомяване на дружеството от страна на Агенция по вписванията. Вписаното в търговския регистър обстоятелство се смята известно на трети лица от момента на вписването му съгласно правилото на чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Агенцията няма задължение да изпраща на заинтересованите лица нарочни съобщения, тъй като регистърът е публичен и третите лица имат свободен достъп до неговата база данни.

По отношение на втория въпрос също отсъства характеристиката правен, тъй като по делото липсват събрани и обсъдени от съда доказателства за отрицателен баланс т. е. превишение на пасивите над активите.

Соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е надлежно обосновано от касатора, а съдът няма задължението да стори това вместо него, доколкото в противен случай би се нарушил принципът на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6, ал. 2 ГПК.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС