Определение № 200 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1369/2020 г.

Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба вх. № 132636/29.Х.2019 г. на Я. Г. М. от [населено място], приподписана от особения му представител адвокат Й. С., срещу определението на СГС от31.VІІ.2019г. по в.ч.гр.д. № 6262/2019г. Ответниците по частната жалба „Булкомстрой” ЕООД София и „Орбилд Инженеринг” ЕООД София не са подали отговор по реда на чл.276 ГПК. Частната касационна жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. С атакуваното определение СГС е потвърдил определението на СРС от 24.І.2019г. по гр.д. № 73714/2017г., с което производството по предявените от Я. Г.М. срещу „Булкомстрой” ЕООД и „Орбилд Инженеринг” ЕООД искове по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сключения между ответниците на 17.Х.2012г. договор за прехвърляне на недвижим имот – магазин в Студентско общежитие „Каза”, съответно индивидуализиран, е прекратено поради родовата им неподсъдност на районния съд. Въззивният съд е приел, че по силата на чл.69 ал.1 т.4 вр. с т.2 ГПК предявените искове са с цена 75177.90лв., която сума представлява данъчната оценка на имота според удостоверение, издадено на 09.Х.2017г. от СО Дирекция „Общински приходи”. Поради това и по силата на чл.104 т.4 ГПК исковете са подсъдни на СГС като първа инстанция. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „при определяне родовата подсъдност на иск по чл.135 ЗЗД данъчната оценка към кой момент следва да се приеме за релевантна при определяне цената на иска – към момента на сключване на увреждащата сделка или към момента на предявяване на иска за прогласяване на относителната й недействителност”. Иска се допускане на касационно обжалване по този въпрос, тъй като по него липсвала съдебна практика. ВКС намира, че касационно обжалване на атакуваното определение не следва да бъде допускано. Според тълкувателните мотиви на ОСГК по т.1А от ТР № 4/2014г. цената на иска по чл.69 ал.1 т.4 във вр. с т.2 ГПК е равна на данъчната оценка на процесния недвижим имот към момента на завеждането на делото. Действително мотивите са във връзка с искове с правна квалификация чл.42 ЗН, но те касаят приложението на разпоредбата за определяне размера на цената на иска /чл.69 ал.1 т.4 ГПК/, поради което са относими към всички претенции за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с приетото от ОСГК. При това положение не е налице твърдяното от жалбоподателя основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,