Определение № 1786 от 09.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. С., чрез адв. Д. Л., срещу решение № 4019 от 04.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 12096/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20028196 от 07.04.2022 г., постановено по гр. д. № 24766/2021 г. по описа на Софийски районен съд, за отхвърляне искането на А. В. С. за промяна на записания в акта му за раждане пол от мъжки на женски, както и за промяна на имената му. В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните правни въпроси: 1/ „Представлява ли нарушение на чл. 2 ГПК отказът на съда да уважи молба за допускане на юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол“, с твърдения за транссексуалност, поради липса на законодателство, което я урежда?“; 2/ „Кои са материалноправните предпоставки за уважаване на молба за допускане на юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол“?; 3/ „Необходимо ли е извършване на хирургическа операция за модификация на тялото на транс хората като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол?“; 4/ „Необходимо ли е транс хората да са започнали хормонална терапия преди да заведат дело за промяна на вписания в акта за раждане пол?“. Касаторът се позовава на приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 205 от 05.01.2017 г. по гр. д. № 2810/2016 г. на III г.о., решение № 16 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 2316/2016 г. на IV г.о., решение № 142 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 3826/2018 г. на IV г.о., решение № 285 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 1417/2018 г. на IV г.о. и решение № 245 от 08.11.2019 г. по гр. д. № 4454/2018 г. на IV г.о. Посочва още, че съгласно практиката на ВКС изискването за хирургическа смяна на пола и хормонална терапия е неоправдана намеса в правото на личен живот, физическия и психически интегритет на личността, както и правото на полово самооопределение и е в пряко противоречие с нормата на чл. 8 от ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. Софийска градска прокуратура като контролираща страна по делото, не взема становище по жалбата в предоставения срок за отговор. Заинтересованата страна – Столична община, е подала молба в срока за отговор на касационната жалба, с която сочи, че не възразява да бъде даден ход на делото в отсъствие на неин представител. Претендира и разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. На настоящия състав е служебно известно наличието на отправено с определение от 18.01.2024 г. по гр. д. № 698/2020 г. на III г.о. на ВКС, преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси от предмета на производството, свързани със задължителната национална практика – Тълкувателно решение № 2 от 20.02.2023 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС и правото на ЕС – чл. 9 ДЕС, чл. 8 и чл. 21 ДФЕС, чл. 7 ХОПЕС. Направено е запитване, включително и по въпроса: „Допускат ли, установените в чл. 9 от Договора за Европейски съюз /ДЕС/, чл. 8 и чл. 21 от Консолидирания текст на Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, както и установената в чл. 10 от ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика /в случая с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС/, съгласно която се приема, че обективното материално право, действащо на територията на една държава членка на ЕС, не предвижда възможност за промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, след като по този начин го поставя в различно положение, в сравнение с това, което би имал в друга държава членка, чиято национална съдебна практика приема обратното?“. Доколкото произнасянето на Съда на Европейския съюз по включените в предмета на преюдициалното запитване въпроси е от значение за правилното решаване на спора и произнасянето по настоящото дело, то на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, производството по него следва да бъде спряно до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване по гр. д. № 698/2020 г. на III г.о. на ВКС. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.,