Определение № 27 от 14.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 467/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. С., чрез процесуален пълномощник, против решение № 1079 от 01.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 766/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, VII състав. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 163 от 18.11.2019 г. по т. д. № 24/2019 г. по описа на Софийския окръжен съд в обжалваната част, а именно, за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД за разликата над 15 000 лв. до претендираните по 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 20.08.2018 г., на основание чл.432 ал.1 КЗ. В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че при постановяването му е нарушен принципът на справедливост по чл.52 ЗЗД и присъденото обезщетение е необосновано занижено. Моли се решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което искът да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените пред инстанциите съдебно-деловодни разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие с указанията на ППВС № 4/1968 г. по тълкуването на чл.52 ЗЗД, както и значение на въпросите за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор с срока по чл.287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Третото лице – помагач на ответника по касация - П. Г. И. не е подал писмен отговор срещу касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд, след преценка на доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства за обема на нанесените на ищеца неимуществени вреди, е приел следното: Ищецът – настоящ касатор, в резултат на претърпяното произшествие по време на почивката му в [населено място], е получил травматични увреждания – охлузвания в областта на пояса и кръстеца /сакрума/ на дясното ходило и счупване /откършек/ на ладиевидната кост на лявото ходило. При проведените прегледи в лечебно заведение непосредствено след инцидента му е предписано следното лечение: покой, криотерапия, репарил гел. Костният откършек не е бил отстранен, което е довело впоследствие до известно ограничаване в движението на ходилото. Функцията на крайника не е възстановена в пълна степен и без оперативна намеса ще се задълбочава с възрастта. Видно от заключението на вещото лице, пострадалият е изпитвал силни болки в първите дни след инцидента. След спадане на травматичния оток болката е намаляла, но ще се засилва при натоварване на крайника. Според експерта, без оперативно отстраняване на откършека тези явления ще се наблюдават в продължителен период от време. Откършекът е свободно костно парче в ставата и пречи на движението на ходилото. Ако ищецът се бе подложил на операция, настоящите оплаквания нямаше да са налице, а крайникът щеше да бъде напълно възстановен. От свидетелските показания е установено, че в първите 5 дни след инцидента ищецът се оплаквал от болки в стъпалото, не можел да стъпва. След прибирането си в София отишъл в „Пирогов“, където установили счупването и кракът бил гипсиран. В резултат на това, ищецът престоял един месец с гипс, като не можел сам да се обслужва, а след свалянето на гипса повече от един месец не можел да се придвижва самостоятелно и използвал патерица. Понастоящем изпитва неудобства от травмата в клекнало положение, при промяна на времето и при изкачване на стъпала. В „Пирогов“ бил уведомен, че отчупването на костицата в ходилото може да наложи оперативна интервенция, но ищецът отказал такава, предвид дългия възстановителен период след това. При така установените по-горе обстоятелства и ръководен от постановките на ППВС № 4/1968 г., съответно цитирани, въззивният съд е приел, че получените от ищеца травми са сравнително леки, с изключение на наличието на описания откършек. Посочил е, че ищецът не е пожелал оперативното отстраняване на откършека, а е предпочел консервативно лечение. Преценил е също възрастта на лицето /р. 1992 г./, периода на възстановяване и естеството на травмата, като е заключил, че обезщетение в размер на 15 000 лв. напълно отговаря на критерия по чл.52 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения: В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а същото съдържа единствено оплаквания за неправилно приложение на закона при определяне на дължимото обезщетение. Съобразно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд няма правомощие сам да извежда релевантния правен въпрос, по който да допусне проверка на въззивното решение, а може само да го уточни и преформулира, след като такъв е изрично поставен от касатора. Липсата на формулиран правен въпрос, отговарящ на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК, води до неоснователност на искането за достъп до касация, без да е необходима преценка относно наведените допълнителни селективни основания. Ответникът по касация не е представил доказателства относно разноски, сторени пред настоящата инстанция. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на II-ро отделение