Определение № 50471 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. С. и И. С. И., чрез пълномощника им адвокат М. Д., против решение № 159 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1412 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено решение № 74 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 1968/2019 г. на Районен съд - Казанлък и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Д. Т. С. и И. С. И. против Община Казанлък и Ж. Н. К. положителен установителен иск за собственост и против Р. Л. М. ревандикационен иск по отношение на описан в Констативен нотариален акт за собственост на земеделска земя съгласно § 30 от ПЗР към ПМС № 121/25.03.1997 г., № 93, том ІV, рег.№ 4106, дело № 1038/28.05.1999 г. на нотариус Р. Б. - [населено място], а именно: 500/1050 ид.ч. земеделска земя от 1050-хиляда и петдесет кв.м., представляваща имот с пл. № * в местността „Т.“ в землището на [населено място] с постройките, подобренията и трайните насаждения върху имота, при граници: от юг-път, от изток-П. С. и др., от запад-В. Д., който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** с адрес: [населено място], п.к. 6100, местност „С.“, площ 1064 кв.м. Р. Л. М. е подал чрез пълномощника си адвокат Г. Б. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на всички направени по делото разноски, включително и за първото касационно производство Община Казанлък и Ж. Н. К. не са изразили становище в настоящото производство. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивното производство се е развило след като с решение № 60079 от 10.06.2021 г. по гр. д. 3959/2020 г., І г. о. на ВКС е било отменено предходно въззивно решение след като е констатирано, че ищците са основали претендираните права на констативен нотариален акт на наследодателя за придобито по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост, в който са описани следните писмени доказателства, представени при съставянето му: удостоверение № 950/14.08.1978 г., скица № 684/23.04.1999 г., удостоверение № 277/26.04.1999 г., заповед № 653/17.12.1998 г, протокол № 7/2.04.1998 г., заповед № 604/22.03.1999 г., оценителен протокол от 8.03.1999 г., квитанция № 7652/31.03.1999 г. издадена от Община – Казанлък. Делото е върнато за ново разглеждане с указания при новото разглеждане на делото съдът да предостави възможност на ищците да конкретизират дали придобиването е на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ или на основание § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, както и да въведат конкретни фактически твърдения във връзка с осъществения в полза на наследодателя им придобивен способ, тъй като в издадения в полза на наследодателя им констативния нотариален акт, който сочат в исковата молба, също не е конкретизирано дали на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ или на основание § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ титулярят на акта е признат за собственик и доколкото и двете разполагат с документ за собственост, удостоверяващ правата им, да им предостави възможност да направят доказателствени искания за установяване фактическия състав на придобивното основание, от което следва удостовереното от нотариус право. При новото разглеждане на делото ищците са уточнили, че наследодателят им С. И. С., починал на 5.01.2017 г. е придобил собствеността при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, като към 1.01.1991 г. имотът е бил застроен. Въззивният съд е приел за безспорни следните факти: ищците Д. Т. С. и И. С. И. са наследници на С. И. С.. Имот с идентификатор № *** е актуван като частна общинска собственост с АЧОбС № 3434/16.05.2017 г. на Община Казанлък. Община Казанлък е провела публичен търг и е продала имота с договор от № Д08-87/20.07.2018 г. на Ж. Н. К.. Последният е продал имота на Р. Л. М. с нотариален акт № 5, том ІІІ, рег. № 1737, дело № 270 от 04.10.2018 г. на нотариус Н. Б. - [населено място]. По отношение легитимацията на ищците като собственици въз основа на издадения на наследодателя им констативен нотариален акт ., № 93, том ІV, рег.№ 4106, дело № 1038/28.05.1999 г. на нотариус Р. Б. - [населено място] въззивният съд е посочил, че сред описаните документи, послужили като основание за издаването му, не е посочен правопораждащия документ, въз основа на който С. И. С. да е придобил правото на ползване по изрично установения в закона ред, което право да е било евентуално трансформирано в право на собственост след изпълнения на сложния фактически състав по § 4 а ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е посочил и че основният писмен документ, на който ищците основават исковата си претенция, представлява констативен нотариален акт, който никога не е бил вписван по надлежния ред в СлВп - гр. Казанлък (нито при издаването му на 25.03.1997 г., нито при завеждане на исковата молба в РС - Казанлък на 12.07.2019 г., нито при обявяване на настоящото второ в.гр.дело за решаване на 26.10.2021 г., поради което този констативен нотариален акт няма оповестителна сила за третите за него лица, каквито се явяват ответниците по иска. Следователно предвид пълната липса на писмени доказателства за такъв акт, твърдяното от ищците ограничено вещно право на ползване е останало недоказано, като то представлява първата и основна законова предпоставка за преобразуването правото на ползване в право на собственост по реда на правопораждащия фактически състав на твърдения от ищците норма на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради което при поредната пълна липсата на доказателства за този главен факт от фактическия състав, това е достатъчно основание за отхвърляне исковата им претенция за собственост върху процесния недвижим имот. Наред с това въззивният съд е приел, че предвид приетите по делото писмени доказателства, не се установи и следващата абсолютна законова предпоставка за възникване на правото на придобиване на процесния недвижим имот - съществуването на законна сграда до един етаж, която да е построена преди 01.03.1991 г. Събраните във въззивното производство гласни доказателства не установяват несъмнено, безспорно и категорично наличието на законна постройка в недвижимия имот, която да отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, както изрично посочено в задължителното за страните и за настоящия въззивен съд ТР № 2/13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г., ОСГК на ВКС. От показанията на свидетелят Т. (придобил имот в близост през 2015 г.) се установява, че постройката/сградата в спорния недвижим имот не е била годна за постоянно обитаване, а е служела единствено и само за съхранение на стопански инвентар, като по делото няма никакви други данни за съществуването на тази постройка, от които да може да се прави фактически и правен извод дали тя е отговаряла на законовата дефиниция по § 1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ. В обобщение съдът е направил извод, че снабдяването с констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, само по себе си не удостоверява категорично качеството на ползвател на поискалото го лице. При оспорване на правото на собственост въз основа на трансформиране на ползването по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се проведе пълно доказване относно наличието на всички предпоставки за придобиването па собствеността. По делото няма никакви годни доказателства относно наличието на всички абсолютни предпоставки за трансформиране на правото на ползването по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ в пълно право на собствеността. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. Т. С. и И. С. И. считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1) подлежи ли на вписване в СВ при АВ констативен нотариален акт за собственост на земеделска земя съгласно § 30 ПЗР към ПМС № 121 от 21.03.1997 г., който е издаден преди 31.12.2000 г., съгласно действащите към издаването му нормативни актове; 2) невписаният в СВ при АВ констативен нотариален акт за собственост на земеделска земя съгласно § 30 ПЗР към ПМС № 121 от 21.03.1997 г., който е издаден преди 31.12.2000 г. има ли оповестителна сила за третите за него лица. По тези въпроси не се сочи практика на ВКС, нито на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, от което следа, че те се поставят при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание обаче не е налице, доколкото без значение дали актът е подлежал на вписване или не към момента на издаването му, отговорът на въпросите следва от нормите на чл. 112 – чл. 115 ЗС, които определят действието само на вписаните актове. Следва да се отбележи и че въззивният съд не е отхвърлил иска поради това, че нотариалния акт на ищците не е вписан и няма оповестително действие спрямо ответниците, а защото е приел, че този акт не доказва предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността. Касационният съдебен състав констатира, че е налице служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК, изводимо от съдържанието на съдебното решение и без разглеждане на доказателствата по делото. Следва да се прецени дали не е очевидно неправилен извода на съда, че невписаният констативен нотариален акт, който няма оповестително действие спрямо ответниците, е изцяло негодно доказателствено средство за установяване фактическия състав на посоченото в него и уточнено от ползващите се от акта лица придобивно основание (в случая по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ). Проверката е обусловена от значението на вписването на актове, когато закона е придал на вписването оповестително действие спрямо доказателствената сила на невписания констативен нотариален акт относно фактическия състав на придобивното основание и съответно необходимостта от главно доказване с други доказателствените средства на този фактически състав. Следва да се прецени и дали не е очевидно неправилен извода на съда, че в хипотезата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ постройката в имота следва да е законна с оглед разясненията по Тълкувателно решение № 2 от 13.05.2011 г. по т. д. № 2/2011 г., ОСГК на ВКС, че е достатъчно сградата да отговаря на изискването за постройка по § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове, както и дали очевидно неправилно съдът е формирал извода си за характера на застрояването върху показанията на свидетел за състоянието на постройка след значителен период от време от този, посочен в правната норма (1.03.1991 г.) и приемайки, че констативен нотариален акт, издаден за придобито при условията на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ (при уточнение на ищците, че се позовават на фактическия състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ) е негодно доказателствено средство за това обстоятелство. Следва да се провери и дали не е очевидно неправилен извода на съда, че по делото няма никакви годни доказателствени средства за придобито при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост при представен констативен нотариален акт, издаден преди измененията на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр. 68 от 30.06.1999 г., с които е предвидено, че възстановяването на собствеността, респ. придобиването на правата на бивш ползвател по § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти. Отделно от основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, касационният съдебен състав констатира, че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение. Преценката е обусловена от обстоятелството, че в отменителното касационно решение е констатирано, че ищците следва да уточнят дали удостовереното с КНА, на който се позовават вещното си право е придобито при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ (в която хипотеза ползвателят може да заплати предоставен за ползване имот за площ до 600 кв. м. съгласно § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ) или по § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ (в която хипотеза ползвателят може да заплати предоставен за ползване имот за площ то 1000 кв. м. съгласно същия § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ). След като ищците при новото разглеждане на делото са се позовали на придобивното основание по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и на КНА удостоверяващ права върху 500/1050 ид.ч. и ако се прецени, че очевидно неправилен е извода на съда, че този невписан КНА е негодно доказателствено средство за твърдяното придобивно основание, следва да се прецени дали в исковата молба, вкл. и след уточнението са изложени твърдения за фактически състав, от който да произтича съсобствеността, респ. дали претендират, че са придобили собствеността върху 500 кв. м. от предоставен за ползване и заплатен при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ имот с пл. № *- в местността „Т. могила“ в землището на [населено място] с постройките, подобренията и трайните насаждения върху имота, при граници: от юг-път, от изток-П. С. и др., от запад-В. Д., който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** с адрес: [населено място], п.к. 6100, местност „С.“, площ 1064 кв. м. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение