Определение № 221 от 15.05.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 28 от 19.02.2010 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на II-ро г. о., е прекратил касационното производство по гр. д. № 1289/2009 г., образувано по касационна жалба на И. Г. Д. от гр. С. срещу въззивното решение № 502 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 146/2009 г. на Софийския окръжен съд, а жалбата е върната. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касатора с искане то да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Предмет на касация е въззивно решение, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за нива с площ 1.000 дка в землището на с. Х., включена в строителния полигон и заснета по КВС като имот № 134010. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че съдебният акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. При данъчна оценка за имота, целият с площ 700 кв. м., в размер на 60.20 леваа, обжалваемият интерес е под минимално определения в закона от 1 000 лева, с оглед на което касационната жалба се явява недопустима. Определението е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК обжалваемият интерес е въведен като критерий за допустимост на касационното обжалване. Понятието “обжалваем интерес”, което е ново за гражданско-процесуалното право, не е легално определено. Съдебната практика приема, че то съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното въззивно решение, съответно на обжалваната част от него. Докато при исковете за парични вземания тази част има точно определен размер, то при исковете за собственост той не може да бъде точно фиксиран. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка, която има за основно предназначение определяне на дължимата за производството държавна такса. Когато касае недвижими имоти, интересът на обжалващия е размерът на неговата действителна стойност, която се определя преимуществено от пазарната оценка. В разглеждания случай обаче, данни за пазарната цена на спорния имот не са представени, въпреки твърдението в частната жалба, че средната пазарна цена на земеделските имоти в района, където се намира спорният, е от 20 000 до 60 000 лева за декар. При това положение правото на касационно обжалване следва да се прецени с оглед на данъчната оценка, както е сторено с обжалваното определение. Затова, като е върнал касационната жалба като процесуално недопустима по критерия “обжалваем интерес”, съставът на Върховния касационен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.