Определение № 14 от 13.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 719/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на E. Г. Г. срещу решение № 100253/10.10.2020 г. по в.гр.д. № 175/2020 г. на Апелативен съд- Велико Т. в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 481/04.11.2019г. на Окръжен съд-Велико Търново по т.д. № 197/2019г. по описа на същия съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с постановено по делото решение от 20.03.2020г., като краен резултат е отхвърлен предявеният от касатора против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.07.2017г., за разликата над 75 000 лв. до 200000 лв., ведно с лихва за забава върху тази разлика, считано от 30.09.2018г. до изплащането, като неоснователен. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не е подал отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ от касатора против застрахователното дружество за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., частично предявен иск от 80 000 лв., като в хода на производството искът е увеличен на 200 000 лв. Апелативният съд е счил, че Е. Г. е претърпял неимуществени вреди, вследствие на телесните увреждания, причинени му при ПТП. По делото е установено основанието на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, при което ответното застрахователно дружество следва да заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото лице. Спорен е бил размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от касатора. При определянето му съобразно възприетите от задължителната практика на ВКС критерии по приложението на чл.52 ЗЗД въззивният съд е приел, че следва да се вземат предвид следните обстоятелства-броя и вида на причинените при ПТП телесни увреди: контузия на главата без нарушаване целостта на кожата; контузия на шията – дисторзия на мускули, стави и сухожилия. Без фрактури, луксации и сублуксации; мозъчно сътресение без коматозно състояние; гръбначно-мозъчно сътресение и контузия, гръбначно-мозъчен оток; пареза на четирите крайника – вяла за горните крайници и спастична за долните; проведеното лечение-болнично лечение с продължителност от пет дни непосредствено след произшествието, последвалото болнично лечение от пет дни, при което на Г. е извършена операция: ламинектомия С4 ет С5. Декомпресио медуле спиналист. Апликацио гел.; проведена рехабилитация при домашни условия и проведени три рехабилитации след операцията; характера на телесните увреждания и периода на възстановяване, определени съгласно експертното заключение: контузията на главата, контузията на шията и мозъчното сътресение представляват временно разстройство на здравето, като болките и страданията за първото увреждане са в период от една седмица, за второто - две седмици и за третото - три седмици. Съобразено е било, че гръбначно-мозъчната контузия е травма, която представлява разстройство на здравето с опасност за живота и водещо до продължително, а може и трайно нарушаване на движението на крайниците; обездвижването на пострадалия за период от около пет месеца /от произшествието до операцията/. ВТАС е отчел изпитваните от касатора неудобства и притеснения да бъде обслужван от друго лице за хигиенно-битови нужди; продължителността на възстановителния период, който за първите три увреждания е в рамките до три седмици, а за гръбначно-мозъчната контузия този период е продължителен-до три години; обстоятелството, че касаторът не е бил възстановен напълно и все още е с парези на четирите крайника, като според заключението на медицинската експертиза видът и мястото на травмата не гарантират времето на възстановяване и пълната му възвращаемост. Решаващият състав е взел предвид възрастта на касатора към момента на произшествието-62 години; неблагоприятното отражение на преживените от него негативни емоции и чувства като страх, безпокойство, безпомощност, тревожност, вина, срам, отчаяние и безсилие поради загубата на самостоятелност и активност върху психическото му състояние в емоционален, поведенчески и когнитивен аспект /според заключението на психологическата експертиза/. Преценено е било обстоятелството, че на касатора, работещ като ръководител звено, е определена 75 % трайно намалена работоспособност за срок от три години /до 01.07.2022г./ съгласно решение на ТЕЛК; отразеното в решението на ТЕЛК, че по отношение на настоящото работно място, писменото становище на лекар от С. при ДП „Н.“, че Г. може да продължи да го отработва като спазва изискванията на т.15 на ЕР и обстоятелството, установено от показанията на свидетелката, че касаторът след операцията се е завърнал на работа, но не можел да пътува с градския транспорт и се налагало свидетелката да го кара на работа, икономическите условия в страната към момента на произщшествието-10.07.2017г. Въззивната инстанция е намерила за справедлив размер на обезщетението за претърпените от касатора неимуществени вреди от 90 000 лв., като този размер е редуцирала с 10% съгласно приетия каузален принос. Въззивният съд е споделила извода на първостепенния съд относно това, че е налице обективен момент - съществували при ищеца дегенеративни промени в областта на шийните прешлени преди настъпване на ПТП, които са в причинноследствена връзка с общото увреждане след инцидента, като обема на първите е определил на 10%. Установената при ищеца спинална стеноза не е била причинена от травмата, което се установява от заключението на вещото лице. В същото заключение е било посочено, че при Г. има сериозни преди травмата анатомични промени в областта на шийните прешлени, довели до сериозно стеснение на гръбначно мозъчния канал. Това е обусловило и тежките поражения в областта на гръбначния мозък след травмата в отдела на 4-7 шиен сегмент и високата степен на опасности и морфологични поражения на гръбначно-мозъчната тъкан. Заключението на вещото лице е, че ако не е била травмата, огнищната неврологична симптоматика, не би така остро влошила състоянието на пострадалия. Становището на експерта неврохирург е, че касаторът е компенсирал постепенните анатомични промени без да има рязка граница в обективния статус и субективните оплаквания и че именно травмата е дала тласък на влошеното му общо състояние, още повече, че той е упражнявал професията си, която е изисквала сериозна мобилност и професионални стереотипни движения. Съдът е кредитирал заключението н в.л. д-р К., че увредата е категорично доказана от оперативното проникване в областта на гръбначния мозък на ниво четвърти шиен прешлен и е установена миеломалацията от оператора. Същата е пряк белег за директно травматично въздействие над гръбначния мозък, което е настъпило при произшествието. Вещото лице е категорично, че е има причинно свръзка между процесното ПТП и телесните увреждания на ищеца. С оглед на което ВТАС е заключил, че в случая дегенеративни промени в областта на шийните прешлени при касатора и травмата при ПТП са двете необходими условия за вредата и се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с нея. Допринасянето от другия причинен фактор - дегенеративни промени в областта на шийните прешлени при пострадалия е било съобразено при определяне на обезщетението, което следва да се намали с този каузален принос, който е извън станалото ПТП. С оглед заключението на медицинската експертиза, че директното травматично въздействие при станалото ПТП е причина за миеломалацията/загубата на гръбначно мозъчна тъкан/, която пък от своя страна обуславя увреждане на крайниците, лошия прогностичен план на възстановяване и затегнатото протичане на заболяването, въззивният съд е приел, че приносът на обективния момент - съществували при касатора дегенеративни промени в областта на шийните прешлени преди настъпване на ПТП, в причинноследствената връзка е 10% и че няма основание за завишаване на този процент. Като краен резултат, след редуциране на обезщетението от 90 000 лв. с 10% и приспадне сумата от 6000 лв., изплатена доброволно от застрахователя на касатора, е бил направен извод, че остава обезщетение в размер на 75 000лв., за която сума предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде уважен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е имал дегенеритивни промени или намаляването на обезщатението за вреди на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само, когато са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък размер, ако по време на произшествието пострадалият не е имал такива?; 2/Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливото обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, при настъпила пареза на четири крайника, която е в пряка причинно следствена връзка с ПТП, да с е съобрази с указанията на т.11 от ППВС №4/68г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и оценката им да определи конкретният размер на обезщетението по справедливост? По двата правни въпроса касаторът въвежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, като счита, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 и др. – по първи въпрос, а по втори въпрос със задължителната практика съгласно ППВС № 4/68г. и практиката на ВКС съгласно решение № 158/28.12.2011г. по т.д.№ 157/2011г. на ВКС, I т.о. Първият правен въпрос не отговаря на направените от ВТАС изводи, т.е. на обсъждането на релевантните по делото факти и доказателствата, с които те се установяват. Видно от мотивите на обжалваното решение само факта на наличие на дегеративни изменения, които са съществували преди ПТП, сам по себе си не е обосновал крайното заключение за допринасяне на същото състояние към претърпените като краен резултат болки и страдания от касатора в резултат на инцидента. Подробно въззивната инстанция е обосновала становището си след анализ на заключението на вещото лице и депозираните с него специални знания за наличието на причинно следствена връзка между общия краен вредоносен резултат, който е претърпял касаторът в резултат на ПТП и допринасяне за същия на съществуващото преди застрахователното събитие здравословно състояние на пострадалия. Поради което и не е налище и соченото противоречие с цитираната практика на ВКС, обективирана в изброените решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Вторият правен въпрос също не покрива изискванията към допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС взе предвид, че по отношение критериите, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. В тях е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че, за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, е необходимо да се отчете: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата около това, допълнителното влошаване на здравето и др., възрастта на пострадалия, общественото му положение. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай ВТАС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. Решаващият състав е изследвал релевантни за спора доказателства. Отчел е многообразието на всички телесни увреждания и интензитета на претърпените болки и страдания, както и прогнозата за бъдещото състояние на пострадалия и затрудненията от различно естество, които ще продължава да търпи. В икономически аспект е преценил момента на настъпване на застрахователното събитие и социално икономическите условия в страната към него. Следва да се има предвид, че позоваването на съдебна практика на въззивна инстанция във фазата по чл.288 ГПК по аналогични казуси е ирелевантно за производството пред ВКС. Така цитираните актове не формират практика – задължителна и обективирана в решения по чл.290 ГПК, която има само значение към допълнителните основания за слектиране на касационната жалба. След като и по двата въпроса е посочена практика на ВКС, то не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд