Определение № 1904 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 657/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

С решение №1153/13.11.2024 г. по в.гр.д. №1631/2024 на АС-София, след частична отмяна по ВЖ на Б. П. К. на решение № 843 от 24.02.2024 г. по гр.д. 1719/2023 г. на Софийски градски съд Първо отделение 4 състав в съответните части, вместо тях е въззивният съд постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Банка ДСК“ АД да се признае за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, че Б. П. К., ЕГН [ЕГН] дължи следните суми договор за кредит от 29.09.2008 г. и допълнително споразумение към него от 29.12.2010 г. 04.06.2015 г. и 22.06.2016 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 20224110101657/2022 г. на РС - Велико Търново:

• 21906,75 лева главница вноски с настъпил падеж за периода 30.06.2013 г. ди 30.05.2017 г. поради погасяване по давност

• 93036,91 лева договорни лихви за периода 30.06.2013 г. до 30.05.2019 г. поради погасяване по давност

• 2107,83 лева санкционна лихва (лихвена надбавка от 3%) за периода от 30.06.2013 г. до 30.05.2017 г.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, че Б. П. К., ЕГН [ЕГН] дължи следните суми по договор за кредит от 29.09.2008 г. и допълнително споразумение към него от 29.12.2010 г. 04.06.2015 г. и 22.06.2016 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 20224110101657/2022 г. на РС - Велико Търново: 569, 29 лева такси за застраховка и 558,30 лева такса за подновяване на ипотека, начислена на 30.09.2018 г., като е потвърдил решението във всички останали обжалвани части, както следва:

• в частта, в която е признато за установено, че Б. П. К. дължи на „Банка ДСК“ АД по договор за кредит от 29.09.2008 г. и допълнително споразумение към него от 29.12.2010 г. 04.06.2015 г. и 22.06.2016 г. следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 20224110101657/2022 г. на РС - Велико Търново:

• Главница с настъпил падеж за периода 30.06.2017 г. до 08.06.2022 г. в размер на 27966,06 лева;

• предсрочно изискуема главница 119 390,36 лева със законната лихва от 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане;

• договорна лихва за периода от 30.06.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на 47566,76 лева

• лихвена надбавка 3 % от 2 418,02 лева за периода от 30.06.2017 г. до 08.06.2022 г.

• в частта, в която е отхвърлен искът на „Банка ДСК“ АД срещу Б. П. К. за следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 20224110101657/2022 г. на РС - Велико Търново: за такса управление в размер на 7646,52 лв.; за такса изискуемост в размер на 120 лева; за разликата от 569, 29 лева до 1896,15 лв. такси за застраховка; за разликата от 558,30 лева до 683,30 лева такса за подновяване на ипотека.

Подадена е касационна жалба от страна на пълномощника на „Банка ДСК" АД, ЕИК[ЕИК] срещу Решение № 1153/13.11.2024г., постановено по гражданско дело № 20241000501631 по описа на Софийски Апелативен съд, 1-ви Граждански състав, в частта в която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК" АД положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК срещу Б. П. К., ЕГН [ЕГН] за следните суми: 22806,75 лева-главница представляваща разликата между присъдена от първата инстанция главница в размер на 146456,42 лева и претендираната такава от 169 263,17 лева; 113253,30 лева договорна лихва за периода 30.06.2013-30.05.2019; 2107.83 лева санкционна лихва за периода 30.06.2013-30.05.2017г; 940.35 лева лихва за забава след датата на предсрочна изискуемост 09.06.2022 г. до 28.06.2022г.вкл; 9218.38 лева за такси;

Касаторът навежда оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение. Моли решението да бъде отменено, така предявените искове да бъдат уважени в пълнопредявените размери.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 ГПК.

Ответникът по жалбата изпраща писмен отговор с изложени съображения за липса на основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Подадена е и касационна жалба от пълномощника на Б. П. К., ЕГН [ЕГН], в частта, в която въззивният съд приема за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, че Б. П. К., ЕГН [ЕГН] дължи следните суми по договор за кредит от 29.09.2008 г. и допълнително споразумение към него от 29.12.2010 г. 04.06.2015 г. и 22.06.2016 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 20224110101657/2022 г. на РС - Велико Търново: 569, 29 лева такси за застраховка и 558,30 лева такса за подновяване на ипотека, начислена на 30.09.2018 и потвърждава решение № 843 от 24.02.2024 г. по гр.д. 1719/2023 г. на Софийски градски съд в следните части: в частта, в която е признато за установено, че Б. П. К. дължи на „Банка ДСК“ АД по договор за кредит от 29.09.2008 г. и допълнително споразумение към него от 29.12.2010 г. 04.06.2015 г. и 22.06.2016 г. следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 20224110101657/2022 г. на РС - Велико Търново: Главница с настъпил падеж за периода 30.06.2017 г. до 08.06.2022 г. в размер на 27966,06 лева; Предсрочно изискуема главница 119 390,36 лева със законната лихва от 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане; Договорна лихва за периода от 30.06.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на 47566,76 лева; лихвена надбавка 3 % от 2 418,02 лева за периода от 30.06.2017 г. до 08.06.2022 и присъжда разноски за заповедно и първоинстанционно производство

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:

Ищецът „Банка ДСК“ АД основава иска си на твърдените факти, че въз основа на договор за кредит от 08.10.2008 г., допълнителни споразумения към него от 29.12.2010 г., 04.06.2015 г. и 22.06.2016 г., за сумата 200 000 лева, усвоен изяло на 30.09.2008 г., по разплащателна сметка 02/16199050, видно от приложеното извлечение от кредитна сметка 17/16233125 и разплащателна сметка 02/16199050. Срокът за издължаване на кредита бил 360 месеца, считано от усвояването. Предвидена била и първоначална лихва, за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита - 4,69 % и надбавка 1,9 процентни пункта, а за останалия срок от кредита - лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма УЮТ - Приложение 2 към договора за кредит. „БАНКА ДСК“ ЕАД била изправна страна по договора, т.к. изцяло изпълнила ангажимента си да предостави на кредитополучателя договорената сума на 30.09.2008 година, но кредитополучателят бил неизправна страна, т.к. допуснала просрочие и към датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - 09.06.2022 година, останала задължена със 107 погасителни вноски. Поради допуснатото нередовно обслужване настъпили предпоставките по т. 20.2, раздел VII „Отговорности и санкции", от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, и поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, кредитът станал автоматично предсрочно изискуем и непогасения остатък се отнася в просрочие. „БАНКА ДСК“ ЕАД, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, поискала издаването на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на заповедното производство. За настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по отпуснатия банков кредит ответницата е уведомена с уведомление № 01-2010145/03.06.2022 г., получено на 09.06.2022 г. от В. И. К., - съпруг на адресата, със задължение да я предаде. След получаване на нотариалната покана за предсрочна изискуемост на 09.06.2022 година не са постъпили плащания за погасяване на кредита и същият е осчетоводен в изискуемост. За вземанията по договора за кредит е водено исково производство между същите страни, приключило с Решение № 123/12.12.2014 г. на ОС-Велико Търново, по т.д. № 25/2014 г., с което е бил отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради неустановена от ищеца предсрочна изискуемост на вземането, и прието за установено, че Б. П. К. не дължи на банката вземания по договор за кредит № 16233125, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2305/2013 г. на РС - Велико Търново. С Решение № 151/08.06.2015 г. АС Велико Търново по в.т.д. № 73/2015 г., е отменил частично решението на ОС Велико Търново и е приел за установено, че Б. П. К. дължи на "Банка ДСК" АД сумите: 24 212,36 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане, представляващи неплатени редовно дължими месечни погасителни вноски за периода от 30.12.2011 г. до 30.06.2013 г. включително. Решението на АС Велико Търново е потвърдено с Решение № 153/19.10.2017 г. на ВКС по т.д. № 2869/2015 г. С оглед влязлото в сила решение кредитът е осчетоводен, съгласно приетото в него, като вземането е „възстановено" счетоводно в сметката като „редовен" със закъсняло плащане на погасителни вноски. Кредитът е преизчислен и банката изпратила уведомление за предсрочна изискуемост на кредита № 01-2010145/03.06.2022 г., което е получено на 09.06.2022 г. Съгласно т.12 от договора за кредит от 29.09.2008 г. кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане, като кредитополучателят дължи 120 лева разходи за изискуем кредит. Съгласно чл. 13 от Договора за кредит кредитополучателя е запознат с тарифата действаща към датата на сключване на договора за кредит. Съгласно т. 24.1.2 кредитополучателят дължи такса за управление на кредита. Предвидената в Тарифата за таксите по жилищни кредити годишна такса за управление на предоставения жилищен кредит е в размер на 0,40 % годишно върху остатъка на кредита. Така дължимата към банката от кредитополучателя такса управление към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 7 646,52 лева. Съгласно т. 13.5. и т. 13.6. от Общите условия кредитополучателят задължен да застрахова в полза на кредитора приетите по договора вещни обезпечения и да подновява договора за застраховка до изтичане на крайния срок на договора. На основание т. 26 от Общите условия, поради неизпълнение на това задължение на кредитополучателят, кредиторът сам заплатил застрахователната премия от името и за сметка на последния, като общата дължима от кредитополучателя такса за застраховка на обезпечението е в размер на 1 896,15 лева, за периода 2012-2022 година.

Ответницата оспорва изцяло исковете, като възразява, че не дължи претендираните в настоящото производство суми по договора за кредит, т.к. кредитът не е предсрочно изискуем към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, защото не е налице надлежно получено от длъжника волеизявление за обявена предсрочна изискуемост от банката. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчване на исковата молба - на 17.04.2014 г., по която е образувано предходно воденото т.д. № 25/2014 г. От тази дата тече предвидената в чл. 110 ЗЗД 5-годишна давност, изтекла още към 17.04.2019 г., поради което и към датата на предявяване на иска в настоящото производство вземането е погасено по давност и като такова не се дължи. С решението по т.д. № 25/2014 г. искът е отхвърлен, поради което давността не се смята прекъсната. Не оспорва, че между банката като кредитор и нея като кредитополучател е сключен посоченият договор за кредит от 08.10.2008 г., с допълнителни споразумения към него от 29.12.2010 г., 04.06.2015 г. и 22.06.2016 г., за сумата 200 000 лева, усвоен изяло на 30.09.2008 година с твърдените в исковата молба параметри. Не оспорва и, че между страните е водено исково производство за вземания по договора за кредит, приключило с Решение № 123/12.12.2014 г. на ОС-Велико Търново, по т.д. № 25/2014г, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради неустановена от ищеца предсрочна изискуемост на вземането, частично отменено с влязло в сила Решение № 151/08.06.2015 г., АС-Велико Търново, по в.т.д. № 73/2015 г., потвърдено с Решение № 153/19.10.2017 г. на ВКС по т.д. № 2869/2015 г.

От писмените доказателства и заключение на ССЕ от ВЛ Л. Б. Б., събрани от СГС, както и от заключението на същото вещо лице пред САС, се установява следното. Между страните е сключен договор за кредит със срок за издължаване на кредита - 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Договорът е действителен в неговата цялост, което е преценено и в предходно воденото производство между същите страни. Предвидена е първоначална лихва, за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита - 4,69 % и надбавка 1,9 процентни пункта, а за останалия срок от кредита - лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма УЮТ - Приложение 2 кьм договора за кредит. Съгласно т.12 от Договора за кредит от 29.09.2008 г. кредитополучателят заплаща такси по Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане. В чл. 13 от Договора за кредит кредитополучателят е декларирал, че е запознат с тарифата, действаща към датата на сключване на договора за кредит. Съгласно т. 24.1.2 от ОУ кредитополучателят дължи такса за управление на кредита. Предвидена в Тарифата за таксите по жилищни кредити годишна такса за управление на предоставения жилищен кредит в размер на 0,40 % годишно върху остатъка на кредита. Съгласно т. 13.5. и т. 13.6. от Общите условия кредитополучателят е задължен да застрахова в полза на кредитора приетите по договора вещни обезпечения и да подновява договора за застраховка до изтичане на крайния срок на договора. Вземанията по кредита са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя. Съобразно договора кредитополучателят заплаща първоначално лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1.4 процентни пункта. За останалия срок на кредита кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма уют.

Въззивният съд при произнасянето си по действителност на договора, като потребителски по своя характер, се е основал на извършена преценка за действителността на уговорките между страните предвид служебно дължимата проверка: По повод текстовете от договора и общите условия съдът е изложил следните съображения: В т. 9.1, 9.2. и 9.4. от ОУ е била предвидена възможността на банката да променя едностранно БЛП. Съгласно погасителния план, приложение към договора, подписан от клиента, лихвеният процент е 6,59 % за първите три години и 9,29 % за периода след това. Това е и лихвеният процент, който банката твърди, че е използвала при изчисляване на вноските, в исковата си молба и в заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, това е и лихвеният процент, посочен в определението за назначаване на ССЕ, приета от САС. Промененият едностранно от банката лихвен процент, посочен от вещото лице при работата му по задачите, назначени от съда по искане на банката, не следва да бъде съобразяван, тъй като при отпускане на кредит банката не е предоставила на клиента си в писмена форма данни метода за изчисляване на лихвата, както и за условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Уговорката, според съда, е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя на финансовата услуга. Съгласно т. 20.1 от Общите условия при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от три процента. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежа, наказателна надбавка не се прилага. Този уговорка, според съда, не се явява неравноправна, тъй като не нарушава баланса между интересите на по-слабата икономически страна и интереса на кредитора да получи в срок дължимите плащания. Надбавката от 3 % над лихвата върху непогасената главница, формираща всяка вноска, не е в противоречие с добрите нрави. По повод валидността на чл. 24.1.2. относно таксата за управление на кредита, която според Тарифата е в размер на 0,40 % върху остатъка от кредита съдът е развил следните съображения. Тези клаузи обосновават нарушаване принципа за добросъвестност в отношенията между страните по сключения договор с финансовата институция. В конкретната хипотеза от банката не са ангажирани никакви доказателства какви услуги обезпечава таксата по отпускане на кредита, а такива не са подразбират и в контекста на съдържанието му. По отношение на таксата за управление на кредита не са ангажирани доказателства от ищеца за действително предоставени услуги или извършени разходи, за които да се дължи подобно вземане, още повече такова което да е пряко обвързано в процентно съотношение с размера на непогасената главница. С оглед на което, се формира извод за създадено в полза на финансовата институция допълнително възнаграждение, наред с договорената възнаградителна лихва. С оглед естеството, общата структура и разпоредбите на договора за кредит, съответната клауза обосновава извод дължимото въз основа на нея задължение да е съществен елемент от престацията на длъжника за погасяване на отпуснатата му от кредитора сума. Въпреки тези недостатъци,водещи до нищожност на съответните уговорки, съдът е приел, че договорът може да се изпълни и след премахването на неравноправната клауза, като длъжникът дължи връщане на заетата сума ведно с лихвите, които не са неравноправни, съобразно размера на анюитетните вноски по погасителния план и както беше посочено и по-горе, е действителен в своята цялост.

По повод задължението си да прецени дали е настъпила предсрочна изискуемост в настоящото дело съдът е изложил следните съображения: От значение в случая е дали е имало съществено неизпълнение на длъжника към момента, в който изявлението е достигнало до длъжника и дали банката добросъвестно се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. За да прецени дали са съществували обективни условия за предсрочната изискуемост, съдът е отчел, че последното плащане по договора е на 28.05.2013 г., както и че неизпълнението от страна на ответницата е съществено. Уведомление № 01- 2010145/03.06.2022 г., описано по-горе, е получено на 09.06.2022 г., с което са настъпили и двете предпоставки по Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК. Ето защо, към момента на подаване на заявлението предсрочната изискуемост е била настъпила.

Относно възражението за изтекла погасителна давност на цялото вземане, то съдът е счел същото за неоснователно: С Решение на АС Велико Търново, потвърдено с Решение № 153/19.10.2017 г. на ВКС по т.д. № 2869/2015 г., по обвързващ страните и настоящия съд начин е прието, че както към момента на подаване на първото заявление по чл. 417 ГПК, така и в хода на производството по чл. 422 ГПК предсрочна изискуемост не е настъпила. На основание чл. 298 и чл. 299 ГПК, според съда, няма как в настоящия процес да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила в хода на първото водено между страните дело - на 17.04.2014 г. по твърдения в отговора на исковата молба или 25.09.2014 г. по твърдения във въззивната жалба, доколкото първият съд е приел точно обратното и затова е отхвърлил иска на основание именно констатирана липса на настъпила предсрочна изискуемост.

По повод възражението за изтекла петгодишна, съответно тригодишна давност на главниците и лихвите по вноските с редовно настъпил падеж съдът е приел следното: При договора за кредит срокът за погасяване на цялото задължение е предварително определен при сключването му. Не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече давността по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили. Вярно е също така, че вноските по договора за кредит не са периодични плащания, поради което за главниците по тях не се прилага кратката тригодишна давност. Според съда, за вноските, предмет на настоящото производство, за всяка от вноските с падеж от 30.07.2013 г. до 30.05.2017 г. главниците, включени в анюитетните вноски са погасени с петгодишна давност, предвид факта, че заявлението е подадено на 29.06.2022 г. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК. За всяка от вноските с падеж от 30.07.2013 г. до 30.05.2019 г. лихвите, включени в анюитетните вноски, са погасени с тригодишна давност на основание изричната норма в ЗЗД относно давността за лихвите.

На база изложеното относно съдържанието на първоначалния погасителен план, настъпване на предсрочна изискуемост на 09.06.2022 г. и частично основателното възражение за давност, изчисленията на вещите лица пред двете инстанции, въззивният съд е приел че погасените по давност главници с настъпил падеж преди подаване на заявлението за периода 30.06.2013 г. ди 30.05.2017 г. са в размер на 21906,75 лева. Дължимите главници с настъпил падеж преди подаване на заявлението за периода 30.06.2017 г. до 08.06.2022 г. са в размер на 27966,06 лева, за които искът следва да се уважи. От претендирания общ размер на непогасена главница от 169263,17 лева тези суми следва да се извадят, като искът за погасените по давност бъде отхвърлен по тази причина, искът за непогасените по давност с настъпил падеж бъде уважен и разликата от 119 390,36 лева бъде присъдена със законната лихва от 29.06.2022 г. до плащането. Договорните лихви върху вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2013 г. до 30.05.2019 г. са в общ размер от 93036,91 лева, като те са погасени по давност и не се дължат. Договорните лихви за периода от 30.06.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на 47566,76 лева се дължат и за тях искът следва да се уважи. Общият размер на договорните лихви за претендирания период е 140 603,67 лева, като над този размер искът за разликата до 159 020,06 лв. е неоснователен. Решението следва да бъде потвърдено за договорните лихви за периода от 30.06.2019 г. до 08.06.22 г.г. в размер на 47566,76 лева и отменено за периода от 30.06.2013 г. до 30.05.2019 г. в размер на 93036,91 лева поради погасяване по давност и за 18 416,39 лева, представляваща разликата между 140 603,67 и 159 020,06 лева поради неоснователност. Дължимата лихвена надбавка от 3 % възлиза на 2 418,02 лева, до която съдът достига по следния начин. Решението следва да се отмени за разликата от 2 418,02 лева до 4525,84 лева за периода от 30.07.2013 г. до 30.05.2017 г. поради погасяване по давност и да се потвърди за 2 418,02 лева за периода от 30.06.2017 г. до 08.06.22г. Такса управление от 7646,52 лв. не се дължи поради приетата по-горе нищожност и решението на СГС следва да се потвърди в тази част. Такса изискуемост в размер на 120 лева не е доказана и решението следва да се потвърди в тази част.

Относно претендираните други такси: от таксите за застраховка, плащането на които е доказано с представените сертификати на л. 71 до л. 98 от делото на СГС, предвид основателното възражение за погасяване по давност дължими са тези с падеж 31.05.2022 г., 28.05.2021 г., 29.05.2020 и 30.05.2019 г. в общ размер на 569,29. Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част до тази сума и потвърдено за разликата до 1896,15 лв. Таксата за подновяване на ипотека, начислена на 30.09.2018 г., се дължи, според съда, предвид факта, че не е периодично плащане и към 29.06.2022 г. не е погасена по давност. Банката е доказала плащане на тази такса до размер от 558,30 лева. Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част до 558,30 лева за тази такса и потвърдено за разликата до 683,30 лева.

Във връзка с развитите от касатора Банка ДСК АД основания за касация по ал.1, т.1 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до:

За приложението на чл.115 ал.1 б.Ж ЗЗД за вземане, за което е4 бил предявен установителен иск по чл.422 ГПК, ако искът е бил допустим, но е отхвърлен, поради липса на предсрочна изискуемост; Останалитге въпроси са все в насока конкретни хипотези на приложението на посочената разпоредба.

Така формулираните въпроси не се явяват от значение4 за изхода по настоящия спор,доколкото видно от изложеното по-горе, за да се произнесе по основателността на иска, с който е бил сезиран с настоящия спор, съдът изобщо не се е занимавал с приложението на чл.115 ал.1 б. „ж“ ГПК относно спирането да тече на давностния срок по време висящността на предходния процес. Последният е разглеждан с оглед формирането на СПН относно липсата на настъпила предсрочна изискуемост към датата на влизане в сила на решението на ВТАС, което следва от посочените от съда разпоредби на чл.298 и 299 ГПК. Ето защо не е налице първата обща предподставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация- наличие на формулиран от страна на касатора правен въпрос, който да се явява от значение за изхода по конкретния спор.

От страна на подалата КЖ страна кредитополучателя Б. П. К. са формулирани правни въпроси, относно настъпването на предсрочна изискуемост на целия дълг в случаите, когато длъжникът е получил препис от ИМ и са били налице останалите уговорени в договора за кредит предпоставки за това и представлява ли самото получаване на препис от ИМ уведомление за настъпването на такава предсрочна изискуемост. Тези въпроси се навеждат във връзка със защитната теза на страната-ответник, че давността по отношение на вземанията предмет на настоящия иск на банката са били погасени по давност, тъй като предсрочната изискуемост на цялото вземане е била настъпила още със спиране на плащанията по дълга и получаването на препис от ИМ през 2013, т.е. по предходно воденото дело. Сочи се и практика по чл.290 ГПК на ВКС в подкрепа на защитната теза на ответната страна. В случая обаче така зададените въпроси не се явяват обуславящи изхода по конкретния спор, а цитираната съдебна практика е неотносима, с оглед спецификата на случая-наличие на влязло в сила съдебно решение постановено по предходен правен спор между същите страни, с което със сила на пресъдено нещо е приета, именно липсата на настъпила предсрочна изискуемост като основание за отхвърляне на иска. Това съдебно решение, независимо правилно или не, не е правно нищо и неговите последици възпрепятстват приемането от съдилищата по настоящия спор на обратното на приетото с предходното съдебно решение / арг. от чл.297 ГПК във връзка с чл.299 ГПК/. Ето защо, както позоваването на очевидна неправилност на въззивното решение по горните съображения, така и позоваването на чл.280 ал.1,т.1 ГПК в случая са неоснователни и е обуславят допускането на касационно обжалване. От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация.

С оглед изложеното, съдът