Определение № 2169 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 939/2026 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Булгаргаз“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. Г. и адвокат Г. Д. срещу решение № 42 от 09.02.2026 г. по т. дело № 558/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, 1 търговски състав, с което е отменено решение № 336 от 18.07.2025 г. по т. дело № 572/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив и вместо това са отхвърлени предявените от „Булгаргаз“ ЕАД срещу „Гард Инвест“ ООД, [населено място] осъдителни искове за следните суми: 1/ сумата 37 068,87 евро /равностойността на 72 500,40 лв./, включваща неизплатена стойност на осигурен достъп до месечен капацитетен продукт за м. май 2022 г. по фактура № [ЕГН]/17.05.2022 г. и задължения за неприети количества газ по т. 7.5 от договор № 223-221/24.06.2021 г. по удостоверение за допълнително плащане № [ЕГН]/07.04.2022 г. и удостоверение за допълнително плащане № [ЕГН]/12.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; 2/ сумата 5 716,39 евро /равностойността на 11 180,28 лв./, представляваща неустойка за забавено заплащане на главницата от 37 068,87 евро /равностойността на 72 500,40 лв./ за периода м. март 2022 г. - 26.09.2023 г. С въззивното решение ищецът „Булгаргаз“ ЕАД е осъден да заплати на „Гард Инвест“ ООД направените по делото разноски в общ размер 6 456,14 евро /равностойността на 12 627,12 лв./, от които 4 066,56 евро /равностойността на 7 953,50 лв./ за първоинстанционното производство и 2 389,58 евро /равностойността на 4 673,62 лв./ за въззивното производство.

Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост. Излага, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, доколкото при тълкуване волята на страните в нарушение на критериите на чл. 20 ЗЗД и чл. 20а, ал. 1 ЗЗД е приел, че сключеният между тях договор № 223-221/04.06.2021 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена /договор за доставка/ бил прекратен едностранно от „Гард Инвест“ ООД, считано от 26.02.2022 г., с едностранно едномсечно предизвестие на основание т. 15.3 от него - поради неприемане от „Гард Инвест“ ООД на предложени от доставчика изменения в договора, обусловени от промяна в условията за закупуване, пренос и/или съхранение на природен газ и/или изменения в действащата нормативна уредба, в отклонение и в противоречие на предпоставките за прекратяване по т. 15.3, уговорени между страните в договора за доставка.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е прозинесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с валидни клаузи от сключения между страните договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД има силата на закон за тях, и да приеме, че договорът е прекратен едностранно от една от страните в противоречие на постигнатите договорености? – противоречие с решение № 79/25.07.2012 г. по гр. д. № 538/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 28/01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60292/02.09.2022 г. по гр. д. № 4050/2020 г„ на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 42/11.05.2015 г. по т. д. № 1357/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.

2. Длъжен ли е съдът при тълкуване на клаузи от договор винаги да търси действителната обща воля на страните, така, както е изявена и обективирана в писмения текст и да извърши тълкуване на дадена уговорка във връзка с останалите договорни клаузи, като всяка една от тях да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, при съобразяване на целта на договора, с обичаите, установената практика и добросъвестността? – противоречие с решение № 685/19.11.2024 г. по гр. д. № 4976/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 734/12.12.2024 г. по гр. д. № 381/2024 r. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 26/26.04.2017 г. по гр. д. № 50246/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др

Ответникът „Гард Инвест“ ООД чрез процесуален представител адвокат С. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в представеното изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК не са обосновани общото и соченото допълнително основание за селектиране на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Възражението на ответника, че касационната жалба е просрочена, е неоснователно, предвид връчване на въззивното решение на въззиваемия /настоящ касатор/ „Булгаргаз“ ЕАД на 20.02.2026 г. и подаване на касационната жалба чрез Еконт на 20.03.2026 г., видно от служебни справки, направени от въззивната и касационната инстанции.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че между „Булгаргаз“ ЕАД в качеството му на доставчик и „Гард Инвест“ ООД като клиент е сключен на 24.06.2021 г. договор, по силата на който доставчикът се е задължил да доставя на клиента природен газ на изходен пункт /пунктове/ на ГМТП /газопреносна мрежа за транзитен пренос/ или НГПМ /национална газопреносна мрежа/, срещу задължението на клиента да приема и заплаща природен газ по реда и при условията на договора, с уговорен срок на действие на договора от 7.00 ч. на 01.01.2022 г. до 7.00 ч. на 01.01.2023 г. Констатирал е, че в годишната програма /приложение № 1/ към договора са посочени общите договорени количества природен газ на всички пунктове за приемане и предаване, включващи общото годишно количество природен газ / MWh/година/, общото количество за всеки един от месеците, в това число по тримесечия и общото дневно договорено количество /ДДК/ за всеки месец. Въз основа на представените месечни актове за м. март и м. април 2022 г., съставени на основание т. 10.15 от договора, и на заключението на съдебно-икономическата експертиза съдебният състав е приел за установено, че ответникът не е получил никакво количество газ по процесния договор след влизането му в сила на 01.01.2022 г., включително през месеците март и април 2022 г., за които се отнасят исковите претенции за заплащане на дължими суми по издадените уведомления за допълнително плащане, както и през месец май 2022 г., за който се претендира заплащане на разходите за осигурен капацитетен продукт.

Въззивната инстанция е констатирала, че в т. 7.7. от договора е предвидено, че уведомления за допълнително плащане се издават от доставчика за неустойките, дължими от клиента съгласно т. 7.4. и 7.5. от договора; в т. 7.5. от договора е уговорено, че за разликата между дневното договорено количество /ДДК/ и приетото от клиента по-малко количество газ при неравномерна доставка, която надвишава 5% от ДДК през всеки един ден на съответния месец, клиентът заплаща неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието. Установила е, че съгласно т. 11.4. от договора задължението за заплащане на разходите за осигурения капацитетен продукт е за клиента, като заявяването му на оператора се извършва от доставчика по възлагане на клиента съгласно т.11.1. Посочила е, че според т.12.2. от договора стойността на разходите за такса неутралност при балансиране, капацитетни продукти и пренос се определят в съответствие с действащите тарифи на оператора.

По отношение на цената на доставяния газ като съществен елемент от сключения между страните договор въззивният съд е обсъдил клаузата на т.12.1., съгласно която клиентът заплаща цени, определени за един мегаватчас, като цената за всеки месец от периода на действие на договора е в размер на предложената от доставчика цена за утвърждаване от КЕВР, формирана съгласно условията на Наредба № 2 от 19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ, плюс премия в размер на 0,40 лв., като при повече от едно ценово предложение за съответния месец се взема предвид окончателно предложената от доставчика цена за утвърждаване от КЕВР. Посочил е, че доставчикът публикува така формираната цена на интернет страницата си.

Въз основа на представеното по делото извлечение и заключението на съдебно-икономическата експертиз съдебният съд е установил ежемесечните цени, на които ищецът „Булгаргаз“ ЕАД е продавал природния газ на клиенти извън кръга на лицата по чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката, присъединени към газопреносната мрежа и сключили договор за доставка на природен газ по свободно договорени цени, какъвто е и ответникът, през периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2023 г. вкл. Посочил е, че през месец юни 2021 г., когато е сключен договорът, цената на природния газ е била 45,27 лева/MWh, през месец януари 2022 г. цената вече е била 133,81 лева/MWh, или увеличение с 295,58% спрямо цената през месец юни 2021 г.; през всички месеци на 2022 г.цената на природния газ е по-висока от цената за месец юни 2021 г.; през м. август, септември и октомври цената е в пъти по-висока дори от тази през месец януари 2022 г.

Въззивната инстанция е обсъдила изпратеното през м. януари 2022 г. от ответника до ищеца уведомление по чл. 306, ал. 3 ТЗ, заведено при ищеца под № 01¬223-221-287 от 25.01.2022 г., за прекратяване на сключения между страните договор, с вписано основание чл. 306, ал. 5 ТЗ, поради трикратно увеличение на цената на природния газ към момента на изпращане на уведомлението в сравнение с тази към момента на сключване на договора, което увеличение е било обективно непредвидимо към момента на договарянето и се явява икономически непоносимо за ответника в качеството му на производител на оранжерийни зеленчуци, поради невъзможността да бъде компенсирано през крайната цена на произвеждания продукт, генерирането на загуби и предизвикването на състояние на неплатежоспособност. Излагайки тези обстоятелства, ответникът е заявил, че трикратното увеличение на цената на природния газ се явява непреодолима сила за производството му по смисъла на чл. 306 ТЗ, като паралелно с това са налице и признаците на стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ; не може да получава и потребява заявените количества природен газ, тъй като не е в състояние да ги заплаща; няма интерес от продължаване на действието на договора, поради което го прекратява и ищецът може да предлага на свободния пазар на трети лица заявените количества газ от ответника.

Съдебният състав е констатирал, че в изпратения от ищеца до ответника отговор с изх. № 01-223-221-287/1 от 13.04.2022 г. ищецът е посочил, че искането за прекратяване на договорните отношения не се основава на никоя от изрично предвидените в договора клаузи, не е посочена конкретна дата, от която той се прекратява, поради което приема, че договорът за доставка на природен газ се прекратява, считано от 01.05.2022 г. при условията на т. 15.2. от договора - с едностранно тримесечно писмено предизвестие от клиента, като е даден срок до 21.04.2022 г. за заплащане на дължимите до 12.04.2022 г. задължения в размер общо 139 786,98 лв., представляващи разходи за заявени и резервирани капацитетни продукти и издадени уведомления за допълнително плащане на неприето количество.

За да направи извод, че ответникът не дължи на ищеца, както неустойка за неприетите количества природен газ през месеците март и април 2022 г., така и разходите по т. 11.4. от договора за капацитетни продукти, в частност тези по данъчна фактура № [ЕГН]/17.05.2022 г., въззивният съд се е аргументирал с прекратяването на договора едностранно от клиента „Гард Инвест“ ООД на основание т. 15.3 от договора – с изтичането на едномесечен срок от уведомяването на доставчика „Булгаргаз“ ЕАД за прекратяването му, считано от 26.02.2022 г. В тази насока съдебният състав е обсъдил клаузите на т. 15.2. и т. 15.3. от раздел XV на договора, уреждащи едностранно прекратяване от клиента с тримесечно писмено предизвестие в случай, че е изпълнил всички свои задължения по него /т. 15.2./ и едностранно прекратяване с едномесечно писмено предизвестие в случай, че не е съгласен с новите условия, предложени от доставчика по т. 16.1. /т. 15.3./. Анализирал е клаузата на т. 16.1. от договора, предвиждаща основанията и начина на предлагане от доставчика на изменения в условията на договора, както и клаузите в раздел XIV, уреждащи възможността и начина на освобождаване на страните от отговорност при пълно или частично неизпълнение на задълженията вследствие на непреодолима сила /форс мажор/, с изключение на задълженията за плащане на суми, чийто падеж е настъпил преди възникване на непреодолимото събитие /т. 14.2., т. 14.4. и т. 14.5./.

Изводът за неоснователност на твърденията и доводите на ответника, свързани с прекратяване на договора на 25.01.2022 г. - в деня на получаване на уведомлението от ищеца, на основание чл. 306, ал. 5 ТЗ поради непреодолима сила, е аргументиран с липсата на непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ – след сключване на договора не е възникнало непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Посочено е, че сама по себе си промяната на цената за доставка на природния газ не представлява събитие с характер на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, респ. по т. 14.1. от договора, а изменение в съществен елемент от съдържанието на договора. Прието е, че трикратното повишение на цената през м. януари 2022 г. в сравнение с цената в средата на 2021 г. не може да бъде обяснено с войната в Украйна, чието начало е по-късно – в края на м. февруари 2022 г., а се касае до съществена промяна в условията на договора вследствие обективна и трайна промяна на икономическата обстановка. Изложено е, че доводите на ответника, че при тази цена запазването на договорното правоотношение в първоначалния му вид е неприемливо за търговската му дейност и би довело до обявяването му в несъстоятелност, са такива, сочещи на стопанска непоносимост, а не на непреодолима сила. Посочено е също, че не е изпълнено въведеното от страните изискване на т. 14.5. от договора, а именно потвърждаване на обстоятелството с характер на непреодолима сила от БТПП или друго учреждение, компетентно за това според случая.

Възражението на ответника за нищожност на каузата на т. 14.7. от договора, предвиждаща случаи, които не представляват непреодолима сила, като противоречаща на чл. 306 ТЗ, е прието за неоснователно по съображения, че клаузата не противоречи на императивна правна норма. Промените в пазарните цени на природния газ и условията на доставка и пренос, макар и възникнали след сключването на договора, не могат да бъдат определени като непредвидими и непредотвратими събития от извънреден характер, водещи до невъзможност за изпълнение на договорните задължения, тъй като събитията са конкретни случки, инциденти, произшествия, които водят до промени, но не и самите промени. Изложено е, че промените в икономическите условия, в частност в цените на доставка на природния газ, настъпили след сключването на договора, са свързани с възможността да се иска неговото изменение или прекратяване поради стопанска непоносимост.

Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението на ответника за стопанска непоносимост на основание чл. 307 ТЗ по съображения, че изменение или прекратяване на облигационната връзка, когато липсва съгласие на страните, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия на договора създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните, може да бъде постигнато само чрез намесата на съда по предявен иск на заинтересованата страна, който по характера си е конститутивен и внася промяна в правната и имуществена сфера на страните с цел предотвратяване на такава несправедливост. Съдебният състав е изложил аргументи, че произнасянето на съда по такъв иск променя, респ. прекратява правната връзка занапред, преди да са настъпили предпоставките за търсене на изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е прекратена, развалена или насрещното задължение е изпълнено. Разпоредбата на чл. 307 ТЗ не може да бъде приложена, предвид становището на двете страни, че договорът вече е прекратен, макар и да има спор за момента на неговото прекратяване.

Въззивната инстанция е направила извод, че исковите суми не се дължат поради това, че те са претендирани като задължения за плащане по договор, възникнали в период, в който той вече е бил прекратен. Прекратяването на договора при несъгласие с предложената от доставчика и утвърдена от КЕВР цена на природния газ, която е трикратно по-висока в сравнение с цената към момента на сключването му, т. е. при несъгласие с новите условия, наложени от „Булгаргаз“ ЕАД, в частност с новата цена като съществен елемент от договора, е осъществено едностранно от ответника с уведомлението от 25.01.2022 г. с едномесечно предизвестие съгласно т. 15.3. от договора. Въззивният съд е приел, че посочването в уведомлението, че договорът се прекратява на основание чл. 306, ал. 5 ТЗ, не променя ясно изразената воля за прекратяването му именно заради увеличената цена и невъзможността при тази цена да се осъществява досегашната търговска дейност, свързана с производство на оранжерийни зеленчуци. Във връзка с липсата на отразена в уведомлението дата, от която се прекратява договорът, е изложил, че в т. 15.3. от договора има ясно изразена воля на страните за едномесечен срок на предизвестие при едностранно прекратяване на договора поради несъгласие на клиента с новите предложени от доставчика условия, поради което е направил извод, че при наличие на предпоставките за едностранно прекратяване на договора от ответника, при изпратено уведомление за прекратяването му с посочване на несъгласието с новата цена като причина за това и при изтичане на едномесечния срок на 25.02.2022 г., следва да се приеме, че договорът е прекратен от този момент. Становището на доставчика „Булгаргаз“ ЕАД, изразено значително по-късно - на 13.04.2022 г., в което е посочено друго основание - т. 15.2. /с едностранно тримесечно предизвестие/ и друга дата на прекратяването - 01.05.2022 г., не променя изводите на въззивната инстанция. Фактът, че „Булгаргаз“ ЕАД не е отговорил своевременно на уведомлението за едностранно прекратяване от ответника и е продължил да начислява дължими суми по договора - неустойки за договорено, но неприето количество природен газ по уведомленията за допълнително плащане, както и дължими суми за разходи за осигурен капацитетен продукт, при положение,че ответникът не е получил реално и не е използвал никакво количество природен газ, не е основание за промяна на извода за едностранно прекратяване на договора, считано от 26.02.2022 година, когато са настъпили предвидените в предпоставки за това.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора правни въпроси са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия материалноправен въпрос е неоснователен поради това, че не е осъществен допълнителният селективен критерий, предвиден в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения и множество други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, служебно известни на настоящия съдебен състав /напр. решение № 50036/12.06.2023 г. по гр. д. № 5044/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 116/21.01.2021 г. по гр. д. № 787/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 104/26.06.2017 г. по гр. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др./, съобразно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях. Спазването на тези уговорки и зачитането на техните последици е приравнено на законови разпоредби по отношение на страните, които са ги постигнали. Съблюдаването на спазването на тези уговорки при възникнали спорове между страните следва да се извърши от съда, при пълното зачитане на договореностите между страните, освен ако не са налице законови ограничения за това /недействителност/, при направени в процесуалните срокове и ред възражения за това. Съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с валидните клаузи от договорите между страните. Съгласно чл. 20а, ал. 2 и чл. 9 ЗЗД прекратяването на двустранните договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени е закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивни норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се прекратява действието му. В конкретния случай въззивната инстанция в съответствие с константната практита е обсъдила относимите договорни клаузи, предвиждащи годишната програма за доставка на природен газ, формирането на цената на доставяния газ, уговорените неустойки, основанията и начините на прекратяване на процесния договор, обсъдила е събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, твърденията, възраженията и доводите на страните и е направила извод за наличие на предпоставките на т. 15.3. от договора за едностранно прекратяване на договора от страна на ответника с едномесечно предизвестие поради несъгласие с новите условия, предложени от доставчика. Несъгласието на касатора с направените фактически и правни изводи на въззивния съд и релевираните в касационната жалба и изложението към нея доводи представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория процесуалноправен въпрос. В константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 38/27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 46/07.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60169/28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 12/11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др./ на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни клаузи в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Тълкуването се извършва съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата обща воля на страните. Прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. За изясняване на действителната обща воля на страните може да се изследват обстоятелствата, при които договорът е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с изпълнението на договора и други обстоятелства. Договорът не подлежи на тълкуване, когато съдържащите се в него клаузи са точни, ясни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните да поемат определени права и задължения, за да постигнат желан от тях и позволен от закона правен резултат. В случая въззивната инстанция е установила действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора. Изяснила е фактическата обстановка, към която е приложила относимите материалноправни норми след съобразяване на конкретните договорни клаузи и отразената в съдържанието на процесния договор за доставка на природен газ воля, като не се е отклонила от формираната константна практика на ВКС по приложение на чл. 20 ЗЗД.

Предвид липсата на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд - Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 500 евро - адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение