Определение № 1855 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3311/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от О. Г. П. и В. П. П., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив № 79/05.05.2025г. по в. гр. д. № 89/2025г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Насрещната страна „К. М.“ ООД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат М. А., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като поставените въпроси не формират общо основание (чл.280, ал.1 от ГПК), а по-скоро са свързани с произнасянето на въззивния съд, което не може да е предмет на касационната жалба. Въззивният съд е изпълнил задължението си да мотивира постановения от него съдебен акт, като е обсъдил доводите и твърденията на страните, и е анализирал събраните по делото доказателства. Не е налице и очевидна неправилност на решението. В условие на евентуалност изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за връщане на даденото по сключения между страните и развален договор за покупко-продажба на лек автомобил, както и за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода преди предявяване на иска. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационната жалба в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за присъждане на сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес, притеснения и неудобства, произтичащи от несъответствието на закупения автомобил с уговореното в договора, е недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Този иск е граждански и оценяем, с цена от 2 000лв., поради което и съобразно правилото на чл.280, ал. 3 ГПК въззивното решение е изключено от касационен контрол. Въззивното решение в тази част е окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му, поради което в тази част касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Окръжен съд – Пловдив, постановил друго, с което отхвърлил предявените от О. Г. П. и В. П. П. искове срещу „К. м.“ ООД за заплащане на сумите, както следва: от 57 500 лева – платена цена по договор за покупко-продажба на нов автомобил, сключен на 06.01.2020 г. в [населено място], поради разваляне на договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане; от 622,97 лева, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 25.02.2022 г. – 04.04.2022 г. Решението в останалата част е влязло в сила. За да постанови този резултат, въззивният съд приел за установено, че на 06.01.2020 г., по време на брака на ищците, между О. Г. П., като купувач и ответното дружество, като продавач, бил сключен договор за покупко-продажба на нов лек автомобил марка К., модел X., шаси №U., двигател № G., жълт металик, за сумата от 57 500 лева. Продажната цена била платена изцяло на 09.01.2020 г. по банков път. Съдът констатирал, от представената по делото форма за проверка на техническото състояние на лек автомобил от 28.01.2021г., че в същата за първи път било направено твърдение за наличие на бензин в маслото на закупения от ищците автомобил. С покана от О. П. до „К. моторс“ ООД, изпратена чрез ЧСИ Г., рег. № .., до продавача било отправено искане за привеждане на процесния автомобил в техническа изправност или за замяната му с нов в срок от 1 месец от получаването на поканата. Направено било изявление, че ако искането не бъде удовлетворено, договорът за покупко-продажба от 06.01.2020 г. следва да се счита развален, а платената продажна цена следва да бъде върната. Поканата била получена от ответното дружество на 24.01.2022 г. Съдът установил, че ответникът изпратил до купувачите писмен отговор на получената покана, в който заявил, че определянето на срок и намерението за разваляне на договора било лишено от основание, тъй като автомобилът бил технически изправен. Отговорът бил получен от ищците на 21.02.2022 г. Въззивният съд посочил, че основният спорен по делото въпрос бил има ли гориво в маслото на процесния автомобил и това представлява ли недостатък, който не е бил отстранен от ответника своевременно. Отбелязал, че във връзка с недостатъците на вещта по делото били допуснати две химически експертизи. Приел, че първото заключение било изготвено въз основа на технически изследвания на проби от маслото, направени от лаборатория „S. B.“, „С. България“ ЕООД – Б., ЕИК[ЕИК], която имала право да извършва изпитване само на горива. С оглед на това и доколкото предмет на процеса било изследване на моторното масло на процесния автомобил, съдът направил извод, че направените изпитвания на взетите от експерта проби не са достоверни, поради което не кредитирал заключението като негодно доказателство за посочените в него факти. Съдът отбелязал, че втората химическа експертиза била изготвена въз основа на технически изследвания на проби от маслото, извършени от лаборатория „С. България“ ЕООД – Б., ЕИК[ЕИК], чийто сертификат за изпитване на горива и на масла, включително моторни, бил с валидност в периода от 30.08.2024 г. до 31.05.2026 г. Посочил, че съобразно отбелязванията в представения по делото сертификат, датата на първата акредитация била 10.05.2006 г., а датата на преакредитация – 31.05.2022 г. С оглед на това и доколкото заключението по експертизата било депозирано на 18.06.2024 г., направил извод, че същото е изготвено в период извън времето на акредитация на лабораторията да изпитва моторни масла. Развил и допълнителни съображения, че дори да се приеме, че лабораторията е имала право да извършва анализ и на моторни масла, експертизата не е годно доказателство за факта, че в маслото на процесния автомобил имало бензин, доколкото резултатите от изследванията били определени технически характеристики. Посочил, че въз основа на тях експертът приел, че маслото е разредено и заключил, че е разредено с гориво (бензин), но в проведеното на 29.10.2024г. съдебно заседание изразил предположение, че разреждането на маслото е именно с гориво. Това предположение било обосновано с ниската пламната температура и вероятната възможност за установяване на различните фракции в маслото. Заключил, че предвид наличието на предположения, а не на реални факти и предвид възможността за наличие в горивото на други неустановени фракции, експертиза не установявала безусловно и еднозначно обстоятелството, че в маслото на процесния автомобил е имало бензин. Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, от което приел за установено, че ако в маслото на двигателя на лек автомобил попаднат адитиви, които не са част от обичайния му състав, (пясък, захар и пр.) или са в количества извън допустимите за двигателя норми (гориво, сажди, и пр.), ще настъпи влошаване на смазителната течност, може да се стигне до нарушаване работата на двигателя и дори до необходимост от неговата подмяна. Посочил, че ако двигателят е с масло с нарушени характеристики, извън допустимите за него норми, могат да възникнат технически проблеми, както следва: преждевременно износване на частите му поради намалена или липсваща ефективност за защита на двигателя от триене и прегряване; натрупване на отлагания – маслото може да не е достатъчно ефективно за почистване на двигателя, което може да доведе до натрупване на отлагания, блокиране на канали за смазване и намаляване на възможността за охлаждане, което да предизвика проблеми с работата и преждевременно износване на двигателя; повишена консумация на масло – в зависимост от примесите маслото може да има по-висока летливост или да бъде по-лесно изхвърлено от двигателя. Кредитирал обяснението на вещото лице, че преди стартиране на студен двигател по-голямата част от маслото била в картера. При стартиране на двигателя маслената помпа не можела да създаде необходимото налягане, така че мигновено маслото да достигне до всички части, които се нуждаят от смазване. В този случай, при комплексната работа в конструктивна верига на сухи части поради по-голямото триене процесът бил съпроводен с шум. След като маслото в двигателя достигнело до всички части нуждаещи се смазване и при оптимални температурни нива на отделните компоненти, нивото на шум намалявало. Съдът приел още, че оборотите и нивото на шум след пускане в ход на двигателя намалявали в рамките на една до няколко минути, в зависимост от температурата на околната среда, като липсата на намаляване на шума можело да бъде ясно изразима симптоматика за технически проблем с двигателя. Въззивният съд кредитирал представените по делото и неоспорени форми за проверка състоянието на автомобила от 08.01.2021 г., 28.01.2021 г., 18.03.2021 г., 19.07.2021 г., 02.12.2021 г., 30.03.2022 г., както и приложената по делото снимка на арматурното табло на процесния автомобил от януари 2022 г. относно отразените в тях и изминати от автомобила километри. Кредитирал същите в съвкупност с показанията на свидетеля П. В., според които автомобилът бил в движение и бил каран съвсем скоро в градски условия, и обясненията на вещото лице Г., дадени в съдебно заседание на 29.10.2024 г., според които процесният автомобил дошъл на собствен ход в сервиза за взимане на проби. От тези доказателства направил извод, че към посочената дата през 2024 г., автомобилът бил в движение, бил използван по предназначение от датата на закупуването му и с него били изминати не малко километри. Приел, че ако действително е имало гориво в маслото на двигателя му, то в процеса на неговата експлоатация е следвало да се прояви някой от проблемите посочени от вещото лице, а по делото не били наведени твърдения, нито били събрани доказателства за наличието каквито и да било от технически проблеми от посочените в експертизата. Въззивният съд кредитирал и показанията на свидетеля П. В., от които приел за установено, че ищците имали и друг автомобил закупен от същия търговец, който придобили преди да се появят проблемите с процесното превозно средство. Липсвали оплаквания от втория автомобил, който се ползвал нормално. Въз основа на изложените факти, съдът направил извод, че дори да бъде прието (условно), че ищците са закупили втори автомобил от същата марка и от същия търговец, при наличието на първи, който, според твърденията им имал съществен технически проблем, това поведение противоречало на естествената човешка логика. Отбелязал, че за развалянето на процесния договор, от ищците като потребители, било необходимо придобитият автомобил да има технически проблем (навлизане на гориво в маслото), който да не е бил отстранен от ответника в рамките на гаранционната поддръжка. Приел, че по делото не било осъществено пълно и главно доказване на посочения факт – технически проблем при обикновената употреба на вещта, поради което заключил че не са налице основанията за разваляне на договора за покупко-продажба. Развил допълнителни съображения за противоречие между твърденията за разваляне на договора на 25.02.2022 г. и последващото предоставяне на автомобила на ответника за обслужването му, около месец по-късно, на 30.03.2022 г. В заключение съдът приел, че сключеният между страните договор за покупко-продажба не е бил развален, поради което предявените искове за връщане на платеното по него и заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата са неоснователни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните правни въпроси: Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са твърдени от страна в процеса. Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие на практиката на ВКС обективирана в решение №23/02.02.2016г. по гр.д.№4453/2015г.; решение №58/12.05.2014г. по гр.д.№7025/2013г. ІІ г.о.; решение №156/10.06.2013г. по гр.д.№1497/2013г. І г.о. Навежда доводи, че в нито един момент в хода на производството ответникът не е изложил твърдения, че сключеният между страните по делото договор е действащ, тъй като ищците са предприели действия след достигане изявлението за развалянето му, от които да се направи извод за оттегляне на волеизявлението за разваляне. Поставил е и въпросите: 1/ Може ли изявление за разваляне на двустранен договор, което е достигнало до получателя си да бъде оттеглено чрез последващи действия в обратен смисъл, предприети след изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение; 2/ Може ли договор да бъде развален и с исковата молба, чийто петитум се претендират последиците от развалянето. По отношение на същите твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС в решение №218/29.11.2016г. по гр.д.№1306/2016г. на ІV г.о.; решение №186/15.07.2014г. по гр.д.№6836/2013г. на ІІІ г.о.; решение №21/30.06.2015г. по т.д.№ 1107/2012г. на І т.о.; решение №178/12.11.2010г. по т.д.№60/2010г. на І т.о. Така формулираните въпроси са неотносими към произнасянето на въззивния съд. При формиране на крайния си извод за неоснователност на предявените искове, съставът на въззивната инстанция е приел, че не е налице разваляне на сключения между страните договор поради недоказаност на твърдението, че ищците са закупили автомобил с недостатъци, които не са били отстранени в срок от продавача. Наличието на наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения свързани с разваляне на сключения между страните договор са част от предмета на предявения иск, същите са спорни между страните и следва да бъдат доказани в хода на производството. В обжалваното решение съдът не е формирал изводи за оттегляне на изявлението за разваляне на договора, нито за невъзможност развалянето да бъде извършено с исковата молба. Развитите от съда допълнителни съображения за липса на логика в поведението на ищците, които от една страна направили изявление за разваляне на договора, а от друга предоставили автомобила за обслужването му от продавача, са допълнителни съждения, които не се отразяват на крайния резултат по спора. По отношение на тези въпроси не е налице общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Следващият поставен въпрос е: Нарушава ли принципа на чл.235, ал.2 от ГПК постановяването на съдебен акт въз основа на предположения или непълна доказателствена основа поради липса на годни доказателства по ключов въпрос по делото. Касаторът твърди, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение №554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. ІV г.о.; решение №127/05.04.2011г. по гр.д.№1321/2009г. ІV г.о.; решение №175/11.07.2012г. по гр.д.№1855/2010г. ІV г.о.; решение №217/09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. ІV г.о.; решение №139/11.03.2025г. по гр.д.№1137/2024г. ІІІ г.о.; решение №55/03.04.2014г. по т.д.№1245/2013г. І т.о.; решение №63/17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. ІІ т.о.; решение №263/24.06.2015г. по т.д.№3734/2013г. І т.о.; решение №111/03.11.2015г. по т.д.№1544/2014г. ІІ т.о.; решение №222/06.04.2017г. по т.д.№425/2015г. ІІ т.о.; решение №50194/21.11.2022г. по гр.д.№4738/2021г. ІІІ г.о.; решение №60327/28.06.2022г. по гр.д.№911/2021г. ІV г.о. Този въпрос е некоректно зададен и е обусловен от несъгласието на страната с изводите по същество на въззивния съд. Същият по естеството си представлява касационно оплакване, което подлежи на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани и следните въпроси: 1/ Трябва ли, при възникнала необходимост от установяване на факт по делото във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно да назначи експертиза и да определи задачата ѝ. Твърди се, че същият е разрешен в противоречие с т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; както и с практиката на ВКС в решение №263/13.05.2025г. по гр.д.№4746/2024г.; решение №91/05.11.2020г. по т.д.№1040/2019г. на ІІ т.о.; решение №102/20.01.2021г. по гр.д.№4451/2019г. І г.о.; решение №35/13.07.2021г. по гр.д.№1783/2020г. І г.о.; решение №50194/21.11.2022г. по гр.д.№4738/2021г. ІІІ г.о.; решение №145/05.08.2021г. по гр.д.№1178/2020г. ІVг.о.; решение №139/11.03.2025г. по гр.д.№1137/2024г. ІІІ г.о.; решение №60/03.06.2019г. по т.д.№1892/2018г. ІІ т.о. 2/ Допустимо ли е съдът да приеме експертиза като доказателствено средство, но да ѝ откаже доказателствена стойност по съществения спорен факт, без да назначи нова експертиза и това ще доведе ли до нарушаване на принципа на установяване на обективната истина. Наведен е довод за противоречие на въззивното решение с т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; както и с практиката на ВКС в решение №263/13.05.2025г. по гр.д.№4746/2024г.; решение №91/05.11.2020г. по т.д.№1040/2019г. на ІІ т.о.; решение №102/20.01.2021г. по гр.д.№4451/2019г. І г.о.; решение №35/13.07.2021г. по гр.д.№1783/2020г. І г.о.; решение №50194/21.11.2022г. по гр.д.№4738/2021г. ІІІ г.о.; решение №145/05.08.2021г. по гр.д.№1178/2020г. ІVг.о.; решение №139/11.03.2025г. по гр.д.№1137/2024г. ІІІ г.о.; решение №60/03.06.2019г. по т.д.№1892/2018г. ІІ т.о. Тези въпроси са свързани със задължението на съда да направи преценка дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно, както и с правомощията на въззивната инстанция при наличие на съмнения относно доказателствената сила на прието по делото експертно заключения, с оглед неговата обоснованост, обективност и компетентност на експерта. Тези въпроси са обуславящи правните изводи на въззивния съд и са разрешени в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС, посочена от касатора и служебно известна на съда (решение № 5020111.01.2023 г. по гр.д.№4891/2021г. на ВКС, IV г.о.; решение №240/15.01.2021г. по гр.д. №3944/2019г. на ВКС, IV г.о.; решение №106/02.07.2020г. по гр.д. № 1897/2019г. на ВКС, IV г.о.). С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта по исковете за връщане на даденото по сключения между страните и развален договор за покупко-продажба на лек автомобил, както и за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода преди предявяване на иска, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Обжалването следва да бъде допуснато по поставените въпроси, уточнени от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: 1/ какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно и 2/ какви са правомощията на въззивната инстанция при наличие на съмнения относно доказателствената сила на прието по делото експертно заключения, с оглед неговата обоснованост, обективност и компетентност на експерта. В заключение съдът намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК на въззивното решение по исковете за връщане на даденото по сключения между страните и развален договор за покупко-продажба на лек автомобил и за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода преди предявяване на иска. Жалбоподателите О. Г. П. и В. П. П. следва да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 621,22 евро, на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, съдът