Определение № 182 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 334/2018 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. Н. срещу решение №289 от 31.10.2017г. по т.д.№342/2017г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №111 от 27.02.2017г. по т. д.№128/2016г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Алтън Башак" Н., [населено място], сумата от 18165,16лв., представляващи претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в направени разходи във връзка с натоварване и превозване на оризова арпа от гара Стара Загора до гара Свиленград - изток граница, митнически разноски по внос на стоката в Република Турция и разходи по натоварване и превозване на стоката от гара Свиленград изток граница до гара П.; сумата от 22 506,15 лв., представляващи претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в разходите на купувача на ищеца, направени от турската граница до Узункюпрю-Одрин митнически разноски по вноса на стоката в Република Турция, разходите за преместване и престой на шестте вагона и разходите по натоварване и превозване на стоката обратно през Узункюпрю -Одрин до гара Свиленград - изток, които разходи на купувача на ищеца са заплатени от последния след разваляне на договора помежду им; сумата от 14 879,01лв. представляваща обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от развалянето поради виновно неизпълнение на продавача Т. С. Н. на договор за продажба на оризова арпа – 276 000 кг.,, представляваща разликата за ищеца между продажната цена, уговорена с неговия купувач и покупната цена, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от завеждане на делото - 04.02.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4 140 лв. представляващи разноски в исковото и в обезпечителното производство съобразно уважената част на исковете. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Ответникът пo касация „Алтън Башак" ЕООД, [населено място], поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от ..надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение №25 от 06.01.2016г. по гр.д.№ 14657/2014г. на Пловдивски районен съд, с което са уважени предявени от ищцовото дружество срещу ответника частични искове за същите вземания, възникването на заявените от ищеца вземания на посоченото от съшия правно основание е установено със сила на пресъдено нещо. Изложил е доводи, че с постановеното по частичните искове решение, съдът се е произнесъл относно релевантните и за двете производства правопораждащи факти, поради което възраженията на ответника Т. С. Н. срещу възникването и дължимостта на предявените по делото вземания за оставащата част от обезщетенията за отделните видове вреди, са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани. В изложението си по чл.284, ал.З, т.1 от ГПК касаторът поставя като значим за изхода на делото следния процесуалноправен въпрос: „Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичащ от същото право?". По поставения от касатора въпрос, значим за изхода на спора, е образувано и висящо тълкувателно дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Поради това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд