Определение № 22 от 17.05.2021 г. на ВКС по д. № 9/2019 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК и е образувано за разрешаване на спор за подсъдност между Софийски градски съд (СГС) и Административен съд София - град (АССГ) във връзка с искова молба вх. № 32727 от 30.12.2015 г., подадена от „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, против Министерство на вътрешните работи (МВР). Производството е било спряно до постановяване на тълкувателно постановление по т.д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Тълкувателното дело е приключило с определение №1/ 2021г.за отклоняване на искането за приемане на съвместно тълкувателно постановление, поради което производството по чл. 135, ал.4 АПК следва да се възобнови. Спорът за подсъдност между съдилищата е възникнал тъй като АССГ е приел, че ищецът „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД е предявил иск срещу МВР за обезщетение на вреди, причинени от действия по претърсване и изземване, извършени в досъдебно наказателно производство, поради което искът следва да се разгледа от гражданските съдилища. От друга страна СГС е приел, че ищецът претендира вреди не от дейност по разследване, а от осъществяване на незаконна административноправна дейност. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че искът е посъден на Софийски градски съд, защото подсъдността се определя от квалификацията на иска, а последната се извършва въз основа на въведените обстоятелства в исковата молба и формулираният петитум. В случая с искова молба вх. № 32727 от 30.12.2015 г. по описа на АССГ ищецът твърди, че вредите произтичат от действия на служители на МВР, изразяващи се в претърсване и изземване на вещи от офисите на дружеството и запечатване на помещенията, обиски на членове на управителния и надзорния съвет и други ръководни кадри на дружеството, които действия били извършени във връзка с образувано досъдебно производство №144/2010г. на НСлС и прокурорска преписка №13680/2010г. на СГП. С Постановление на СГП от 23.02.20Юг. било разпоредено отваряне на запечатените офиси, снемане на печатите от помещенията и общ достъп, а иззетите носители на информация били върнати с Постановления от 29.06.2011г. и 12.08.2011г.. Друга част от иззетите компютърни конфигурации били върнати на 24.08.2011г., а иззетите счетоводни документи били върнати с Постановление на прокурор едва на 23.07.2014г.. Според ищеца, действията по претърсване и изземване, извършени от органи на МВР са незаконни и нарушават Директива 96/9/ЕО, чл.19, пар.2 и 3 от Директива 73/239/ ЕИО, чл.63 ДФЕС, поради което иска обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди. Безспорно е, че въведените от ищеца факти в исковата молба са за увреждащи действия по разследване на престъпление, процесуално- следствени действия по претърсване и изземване във връзка с образувано досъдебно наказателно производство. Не е посочен нито един факт, който да се квалифицира като изпълнителна, административна дейност. Доколкото административните съдилища разглеждат по компетентност исковете за обезщетение за вреди само от административна дейност, а във всички останали случаи компетентни са общите съдилища, то компетентен да разгледа настоящия спор е Софийски градски съд. Воден от горното, Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България