Определение № 122 от 07.02.2014 г. на ВКС по д. № 668/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. срещу въззивното определение на Градски съд С. / ГС/ по ч.гр.д. №8080/13 г., с което е потвърдено първоистанционното за връщане на исковата молба на касатора. ВКС на РБ, състав на трето г.о., намира частната касационна жалба за недопустима на осн. чл.274, ал.4, вр. с чл.280, ал.2 от ГПК. С исковата молба е предявен иск с цена от 2 000 лв. / частичен, при пълен размер от 800 000 лв./. Върху тази цена на иска е внесена и държавната такса. П. определение за връщане на исковата молба е постановено на 13.02.13 г. След постановяването му, с молба от 25.03.13 г. ищецът е заявил увеличение на размера на иска на 5 100 лв. Молбата за увеличение, като постъпила след определението за връщане на исковата молба, не е разгледана от първоинстанционния съд; няма данни да е внесена държавна такса върху увеличения размер / липсва описаната като приложение вносна бележка/, нито да са връчени представените за ответниците преписи от молбата. При тези данни по делото искът на касатора е с цена 2 000 лв., както е прието и в обжалваното въззивно определение. Последното не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.274, ал.4, вр. с чл.280, ал.2 от ГПК. В същия смисъл са напр. опр. по ч.гр.д. №7223/13 г. и по ч.гр.д. №6381/13 г., и двете на четвърто г.о. на ВКС. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение