Определение № 5642 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 686/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 30679/14.12.2023 г., подадена от Т. Т., гражданин на Република К., чрез адвокат Д. П., срещу решение № 1307 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 20233100501612/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1352 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 14034/2021 г. на Районен съд – Варна в обжалваните пред въззивния съд части, с които е отхвърлен предявеният от Т. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС, в осъдителната му част, за осъждане на „Био Чоркол“ ООД да предаде на ищеца владението на следните движими вещи, придобити в собственост въз основа на договор за дарение от 10.07.2015 г.: 1. Машина за дървени брикети, марка JK Jumbo, модел BRO/NEO/9075/EO158/12/1, сериен № КМТ270, цвят - черен, материал - метал; 2. Машина за дървени въглища, марка Briquette Machine (HSMA), модел Briquette, сериен № 125, цвят - черен, материал - метал; 3. Машина за разбиване на съставките за дървени въглища, марка Briquette, модел BRO, сериен № 1002, цвят - черен, материал - метал; 4. Машина за дървени стърготини, марка Wood Cipper RXOWC-22, модел RXOWC, сериен № 100, цвят - черен, материал - метал; 5. Конвектори - 5 бр., марка ADAX NEO, модел DT NH 04 KDT, серийни №№ 200, 201, 202, 203 и 204, цвят - черен, материал - метал; 6. Транспортьор, марка RM50, модел BIZON INS, сериен № 100, цвят - черен, материал - метал; 7. Стойка за сушилня, цвят - бял, материал - метал, без сериен номер; 8. Горелка за дърва, марка „Прити“, модел РРВ, сериен № 50, цвят - черен, материал - метал; 9. Инвертори - 4 бр., марка А 301, модел 600-24, серийни №№ 500, 501, 202 и 203, цвят - черен, материал - метал; 10. Валяк, цвят - черен, материал - метал, без сериен номер; 11. Карбонизация „Зелена пещ“, марка NMB20112Z120813, модел NMB, сериен № 205, цвят - черен, материал - метал; 12. Мотокар, марка LINDE, модел Н35, сериен № 3T25337, цвят - черен, материал - метал; 13. Пакетираща машина, марка Polyolefin Shrinte, модел ZDF 015, сериен № 100, цвят - металик, материал - метал, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният в евентуалност от Т. Т. иск по чл. 521, ал. 2 ГПК за осъждане на „Био Чаркол“ ООД да заплати на ищеца сумата от 7500 лв., представляваща левовата равностойност на същите вещи, поради това че същите са погинали или не съществуват. Окръжен съд – Варна е съобразил, че предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта досежно отхвърления ревандикационен иск в осъдителната му част, както и в частта по отхвърлянето на евентуалния иск за присъждане равностойността на движимите вещи. Решението на Районен съд – Варна в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 108 ЗС в установителната му част, не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е визирал, че основателното провеждане на иска за ревандикиране на процесните движими вещи чрез осъждане на ответника да предаде владението им, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че същите се намират във фактическата власт на ответника към момента на постановяване на съдебния акт. Като е обсъдил събраните доказателства - договор за наем от 21.04.2015 г., сключен между „Линкас“ ЕООД и „Алфа Ууд България“ АД, договор за наем от 19.10.2016 г. между „Алфа Ууд България“ АД и „Био Чаркол“ ЕООД, изпратена от Т. Т. до „Алфа Ууд България“ АД телепоща от 01.12.2016 г., показанията на свидетелката Х., въззивният съдебен състав е заключил, че по делото не се установява по безспорен начин, че към момента на въвеждане на „Био Чаркол“ ЕООД в държане на наетите от „Алфа Ууд България“ АД помещения по силата на договора за наем от 19.10.2016 г., собствените на ищеца машини и други движими вещи са били разположени в тях. Нещо повече - не са ангажирани каквито и да било доказателства, че изобщо в някакъв момент от действие на договора му за наем ответникът е осъществявал фактическа власт по отношение на чуждите вещи, така че за него да е възникнало задължение да предаде същите на собственика им. Свидетелката Х. посочва, че служителите на „Био Чаркол“ ЕООД отказали да допуснат ищеца в помещенията, но не излага да има лични впечатления, че вещите на ищеца са били в тях към този момент, както и служителите да са отказвали да ги предадат. От друга страна, от констативната част на заключението по проведената съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Й. М. се установява, че към датата на посещение на обекта в [населено място] на 21.12.2022 г. в обекта не е имало охрана, не се е извършвала дейност, халетата са били частично съборени, а според данни на полицейския служител за града, фабриката е била продадена от банка „Експрес банк“ на лице от турски произход. От това следва, че със сигурност към края на 2022 г. наетите от ответника помещения не се използват от него, респективно в тях не са налични вещите на ищеца. След като не е доказан фактът, че „Био Чаркол“ ООД се намира във владение (държане) на собствените на Т. Т. движими вещи, претенцията по чл. 108 ЗС в осъдителната й част се явява неоснователна. Въззивният съд е намерил и че не е налице основание за уважаване на евентуалния иск. Посочил е, че тъй като по делото не е установено процесните движими вещи да са били някога във фактическата власт на ответника, същият не дължи предаването им на ищеца; не са налице и доказателства за това, че след като са били у ответника, вещите са укрити, унищожени или с тях е извършено разпореждане. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпроса: Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като основе решението си на установените от него факти и на закона, и да изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им. Позовава се на задължителна практика на ВС и ВКС и на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, с която въззивното решение влиза в противоречие по този въпрос. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, предвид цената на всеки от обективно съединените искове. Съображенията на съда за този извод са следните: Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая с исковата молба са съединени обективно множество искове, всеки от които е с цена под 5000 лв. и не попада в цитираните изключения. В тази връзка съдът съобразява посочената от ищеца цена на исковете му, предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК и липсата на данни за увеличаване на същата. Изложеното обуславя оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на производството пред ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,