Определение № 126 от 15.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2017 г.

Производство по чл.288 ГПК, вр.§ 74 от ПЗР на ЗИДГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Р., чрез адвокат С. Т. от САК срещу въззивно решение № 2703 от 24.04.2017 г. по гр.д. № 3743/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 29.06.2012 г. по гр.д. № 32909/2009 г. на Софийски районен съд в частта, в която са уважени предявените искове на основание чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси, които уточнени от настоящия състав на Върховния касационен съд при условията на т.1 от ТР 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, се свеждат до правния интерес на търговско дружество да оспорва като нищожна, сделката с недвижим имот, която предишният управител е реализирал преди промяната в собствеността на дружеството; До кой момент е допустимо предявяване на иск за ревизиране решенията на общото събрание на дружеството; Възможно ли е да има вреда за дружеството, за която отговаря неговият управител, при условие че извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на продажбата, зададени с решение на общото събрание на търговското дружество; Съотнасянето на специалния към общия закон изисква ли изясняване и преценяване на обстоятелствата по делото, с оглед предвиденото в нормите, свързани с представителството по ТЗ и ЗЗД. Според касатора поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], представлявано от управителя Г. С. С., чрез адвокат С. Т. от АК П., е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. От Н. Р. Р. не е постъпило становище. За да постанови решението, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че от обективна страна е доказано увреждане на дружеството–ищец, чийто предишен управител не е положил необходимата грижа да сключи сделка с имот на дружеството при по-изгодни условия. Взетото на общото събрание на дружеството решение за продажба на имота по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, не е пречка да се претендира обезщетение за вреди от сделката, а след като е извършена между представляващия дружеството управител и лице, с което той е в родствени отношения, знанието за увреждане се предполага /чл.135, ал.2 ЗЗД/. Според въззивния съд, влязлата в сила присъда на наказателния съд го обвързва, но недобросъвестността на предишния управител е доказана, поради което договорът за продажба не произвежда действие за увреденото дружество, а предявените искове по чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС са основателни. При проверка на касационните основания за допустимост, настоящия състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният в изложението материалноправен въпрос, възможно ли е да има вреда за дружеството, за която отговаря неговият управител, при условие че извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на продажбата, зададени с решение на общото събрание на търговското дружество, обуславя изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите въпроси са обусловени от допуснатия до касация въпрос, с оглед на което ще бъдат обсъждани като доводи за неправилност на въззивното решение при разглеждане на правния спор по същество. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение