Определение № 372 от 08.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4634/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. К. и А. А. К.,гр.М., чрез пълномощника им адвокат К. Б., срещу въззивно решение от 15.07.2019г., по гр.д.№124/2019г. на Окръжен съд -Монтана. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и обжалването следва да се допусне по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност и поотделно всички събрани доказателства и всички доводи на страните, да посочи защо приема едни доводи,у а други не и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях.; 2.За задължението на въззивния съд да изложи ясни и убедителни мотиви по всички формирани правни и фактически въпроси за условие за процесуална законосъобразност на решениет; 3.Относно предмета на въззивното обжалване и правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото.Произнасянето на въззивния съд извън оплакванията във въззивната жалба, прави ли решението му недопустимо; 4. Относно съотношението на различните правни способи, предвидени в ГПК, за ликвидиране на съсобствеността и предпоставките за извършване и конкретно за способа по чл.353 ГПК; 5. Относно предпоставките за присъждане на разноски в делбеното производство. Прилагат се решения и определения на ВКС с твърдение, че обжалваното им противоречи. Ответникът по касационната жалба „Колев и Ко“ ООД, гр. Монтана, оспорва касационната жалба в становище по чл.287 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение от 13.02.2019г. по гр.д.№3027/2017г. на Районен съд – Монтана в частта, с която делбените имоти са разпределени между съделителите на основание чл.353 ГПК и в частта за разноските. Постановено е друго, с което делбените имоти са изнесени на публична продан. Въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение по допускане на делбата. Възприел е заключението на техническата експертиза,съгласно което делбените имоти /парцел с три сгради върху същия, представляващи самостоятелни обекти, с еднакво предназначение - промишлена сграда/ са неподеляеми. Въззивният съд е приел, че безспорно са налице три самостоятелни обекта /сгради/ и трима съделители. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява :посредством теглене на жребий, чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Способът по чл.353 ГПК е приложим, когато броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите – самостоятелно или по колена, когато подлежащите на на разпределение вещи са еднотипни и с еднакво предназначение и когато могат да се образуват еднородни равни дялове за всеки от съделителиите. При разпределение по чл.353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите като неравенството се изравнява в пари. При това разпределение ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделители да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им.Когато предмет на делбата е самостоятелна сграда с различни обекти – напр.офиси и производствени сгради, както е в случая разпределението следва да се извърши така, че съделителите да получат обекти от двата вида, както и по възможност да се разпределят имоти с приблизително равни експлоатационни качества.Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При наличието на спор обаче, приложимостта на чл.353 ГПК е възможна само ако се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. Ако някоя от страните се противопоставя за обособяване на самостоятелни дялове от различни по вид и предназначение имоти, то следва да се приеме, че делбените имоти са реално неподеляеми и делбата да се извърши по реда на чл.348 ГПК.Когато частите на съделителите са равни, но са налице съществени различия в цените и предназначението на делбените имоти, способът по чл.353 ГПК е неприложим и имотите следва да се изнесат на публична продан. Безспорно право на всеки съделител е да получи дял в натура, съответстващ на частта му от съсобствеността, но такъв дял, който да е съобразен със справедливото и ликвидиране по начин, че разпределението да не го ощетява за сметка на облагодетелстване на другите съделители относно вида, характера, предназначението и стойността на обектите, включени в делбената маса, като при възможност за справедливо и равностойно разпределяне на имуществото съделителят не може да бъде принуден да приеме дял в натура, който не съответства на посочените характеристики на дела на другия съделител. Ето защо разпределение на различни по вид имоти между съделители би следвало да се извършва само ако е налице съгласие от тяхна страна.При разпределение на различни по вид и предназначение имоти съделителите се поставят в неравнопоставено положение относно реализиране на правата си, вкл. реализиарне на граждански и други плодове. В разглеждания случай трите сгради, находящи се в процесния парцел, макар записани като производствени, са с различно предназначение. Сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор **** по КК и КР съдържат производствени помещения – за производство на пластмасови изделия, докато в сградата с идентификатор **** има офис, стая за механици и 7 броя гаражи.Единият от съделителите е дружество с предмет на дейност производство на пластмасови изделия. Тези изделия се произвеждат в сградите, предоставени на от първоинстанционния съд на съделителите – физически лица, поради което дружеството е поставено в неравностойно положение.Трите сгради в случая не са с еднакво предназначение, поради което единственият приложим способ за прекратяване на съсобствеността е изнасяне на имотите на публична продан. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси /1-3/ не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, защото не са решени в противоречие с практиката на ВКС. В съответствие с ТР№1/2013г., ОСГТК и установената практика на ВКС по прилагане процесуалните правила за въззивното производство /вкл. посочените от касаторите решения/, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да прецени събраните в процеса доказателства с оглед спорните факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства като е посочил кои факти приема за установени и кои не. Произнесъл се е по всички твърдения, доводи и възражения на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Изложил е собствени мотиви като е обсъдил и релевираните от ответника доводи. Обсъдил е относимите и допустими доказателства, въз основа на които намира релевантните за спора факти за установени, или за неосъществили се. Той не е излязъл от рамките на въззивната жалба и не е разгледал невъведени в нея оплаквания, в каквато насока е поставеният от касатора трети въпрос. Твърди се, че дружеството не е направило оплакване, че „сградите са с различни обекти – напр. офиси и производствени сгради“. Въззивният съд е обсъдил заключението на СТЕ и данните по делото с оглед изясняване предназначението на имотите във връзка с оплакването, че е неприложим способът по чл.353 ГПК поради разнородност на възприетите от първоинстанционния съд реални дялове и имотите следва да се изнесат на публична продан. Четвъртият въпрос не може да се приеме като релевантен правен въпрос по смисъла на цитираното ТР №1/2010г., ОСГК.Той предполага теоретични разсъждения за прилагане на отделните способи за извършване на делба. В конкретния случай и при конкретните факти и обстоятелства по делото въззивният съд е приел, че приложим е единствено способът по чл.353 ГПК като е изложил подробни мотиви за разнородност на дяловете и различно предназначение на отделните сгради и експлоатационни качества. Изводите му са в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в редица решения, в т.ч. решение №100/2015г. по гр.д.№6463/2014г., І г.о. Въпросът относно разноските е ирелевантен, тъй като настоящите касатори нямат право на разноски за въззивната инстанция след като резултатът е променен по въззивнна жалба на другата страна. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Съобразно изхода на производството по чл.288 ГПК и представените доказателства, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.