Определение № 419 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2075/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на Агенция по заетостта срещу определение №250 от 21.04.2020г по гр.дело № 567/2020г. на Върховен касационен съд 4-то г.о, с което е е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящия жалбоподател срещу решение №5396 от 15.07.2019г по гр.д №11684/2017г на Софийски градски съд С обжалваното въззивно решение изцяло е обезсилено решение № 139667 от 07.06.2017г на Софийски районен съд постановено по иск на Конфедерация на труда „Подкрепа„ заявен като частичен в размер на 5000 лв.,който е посочен от ищеца като част спорно вземане в размер на 341 345,16лв. Тази сума според ищеца е общият размер на неправомерно наложена от Агенция по заетостта финансова корекция спрямо КТ „Подкрепа“ като бенефициент на пряко предоставена безвъзмездна финансова помощ по договор ВG 051PO 001-2,01-04 от 18.11.2009г .За частично заявеният размер от 5000 лв се иска ответникът да бъде осъден да ги върне ,тъй като корекцията и извършена и сумата е била събрана без основание .Въззиният съд по служебен почин е оставил исковата молба без движение ,като е изискал да се уточни предявен ли е установителен иск по чл. 124,ал.1 ГПК за сумата 341 345,16лв.Ищецът е депозирал уточнение от 12.10.2018гв тази насока. При обезсилване на първоинстанционното решение въззивният съд е върнал делото на СРС за разглеждане на осъдителния иск за сумата 5 000 лева на предявеното основание, с указание да спре производството по него съгл.чл. 229,ал.1 т.4 ГПК ,а последващо уточненият „отрицателен установителен иск с цена 341345,16лв“ е изпратен за разглеждане на съответния окръжен съд /СГС/ като първа инстанция по родова подсъдност, след обезсилване на решението. В мотивите е прието,че това производство има обуславящо значение. При постановяване на определение №250 от 21.04.2020г по гр.дело № 567/2020г. на Върховен касационен съд 4-то г.о, на основание чл.280,ал.3 т.1 ГПК е констатирано ,че пред въззивна инстанция цената на предявения частичен иск е равен на търсената сума 5000лв, поради което касационната жалба е недопустима. Частният жалбоподател оспорва горните констатации като несъответни, а определението счита за неправилно. Погрешно е прието ,че касаторът е обжалвал въззивното решетние в частта, с която се обезсилва решението по иска за 5000 лв. Агенцията по заетостта е обжалвала въззивното решение с касационна жалба в частта, в която на основание чл.270 ал.3, изр.2 ГПК от въззивния съд се прекратява производството и се препраща за образуване на ново производство.Паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция е 341345,16лв ,поради което според защитата на жалбоподателя позоваването на чл. 280, ал.3 т.1 е незаконосъобразно Отговор от ответната страна не е постъпил Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о. намира частната жалба за неоснователна. Констатацията на състава на ВКС, 4-то г.о ,че цената на иска е в случая е обусловена от заявения с исковата молба частичен размер от 5000 лева, съответства на процесуалните факти по делото. От значение е цената на иска и критерия на чл. 280,ал.3 т.1 ГПК. Първоинстанционното решение е постановено по частичен осъдителен иск, диспозитивът е отхвърителнен. Последиците от такъв диспозитив са разяснени в т.2 на ТР№3/22.04.2019г по т.д.№3/2016г ОСГТК. Предмета на делото в тези случаи е разяснен в т.18 на ТР №1/2001г ОСГК. Посочената от ищеца цена на иска е стабилизирана при условията на чл. 70 ал.1 ГПК, петитумът не е изменян. Правилно касационната жалба на Агенция по заетостта е оставена без разглеждане.В нея касаторът не се оплаква от недопустимо ,или неправилно обезсилване на първоинстанционното решение от въззивната инстанция, а „в частта“ по прилагането на чл. 270, ал.3 ГПК, считайки за недопустимо делото да се изплаща за образуване и разглеждане на съответния окръжен съд по чл. 270, ал.3, предл второ ГПК, вместо да се прекрати /съгл.чл. 270, ал.3 предл първо ГПК/. Така актът на съда, обжалван от Агенция по заетостта с касационната жалба,е определението по движението на делото по- нататък. По делото до сега няма постановено по същество решение ,с което да е разгледан иск за недължимост на 341 345,16лв. Действително, въззивият съд е приел за предявен този иск с нередовна искова молба,приел го е за уточнен от ищеца пред въззивната инстанция и за подлежаш на разглеждане от съд ,на който делото да се изпрати. Агенцията по заетостта ще има възможност да се защити по иск за недължимост на сумата 341 345,16лв, когато и ако посоченият с обжалваното решение друг съд собствено образува дело, приеме иска за разглеждане, отстрани нередовностите на исковата молба и постанови решение по същество. Тогава евентуалното решение на втора инстанция по този иск би подлежало на касационно обжалване. На касационно обжалване подлежат въззивните решения. Със свое решение въззивният съд може да обезсили само решение, което първоинстанционният съд е постановил. В трите хипотези на чл.270, ал.3 ГПК не са посочени „основания“ за обезсилване, както частният жалбоподател неправилно счита, а последиците за по- нататъшния ход на делото Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.