Определение № 453 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3724/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 06.07.2017 г. по в. гр. дело № 11843/2016 год. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 03.05.2016 г. по гр. дело № 39997/2014 г. на Софийския районен съд в частта, с която искът с правно основание чл. 200, ал.1 КТ е отхвърлен за сумата над 5000 лв. до сумата от 22 244,80 лв. и вместо това на основание чл. 200 КТ касаторът е осъден да заплати на А. А. Й., [населено място], разликата над сумата 5000 лв. до сумата от 22244,80 лв., в размер на 17 244,80лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, които вреди са в причинна връзка с претърпяна от ищцата трудова злополука, настъпила на 17.06.201 г. в [населено място].Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице помагач по делото. В. съд е приел за установено по делото, че е предявен иск с правно основание чл. 200 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука. Към момента на трудовата злополука ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество. Процесната злополука е възникнала вследствие на проблем с движението на кифлите в тунела на опаковъчната машина – те са застанали накриво и ищцата е бръкнала с дясната си ръка в тунела, за да ги изправи, при което ръката й се е озовала в зоната на действие на режещия елемент, като в същото време тя е натиснала командния педал. Има съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50 %. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според вида и обема на причинените на ищцата неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от нея болки и страдания, преживения стрес, травмите върху психичното и здраве, както и това, че физическа травма е необратима, с продължителен период на интензивни болки, невъзможност да се обслужва самостоятелно, да извършва елементарни дейности по битово-хигиенно обслужване, зависимостта и от други лица, въззивният съд е направил извод, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 50 000 лева. Обезщетението трябва да бъде намалено с 50% след отчитане на съпричиняването от страна на ищцата на вредоносния резултат. От дължимото обезщетение в размер на 25 000 лв. съгласно чл. 200, ал. 4 КТ е приспаднато полученото от ищцата от третото лице помагач застрахователно обезщетение в размер на 2755.20 лв. Недоволен от решението е ответникът по иска [фирма], [населено място], който го обжалва в срок, чрез пълномощника си адвокат Г. Ч.. К. счита, че обжалваното въззивно решение е необосновано и неправилно. Поддържа в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /ред. към § 74 ПЗР към ЗИД ГПК/: 1/ Дали има съответствие между присъденото от СГС като въззивен съд обезщетение за неимуществени вреди и характера и степента на тези вреди; 2/ Относно прилагане принципа по чл.52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; 3/ Спазен ли е принципът на закона за присъждане на справедливо и адекватно застрахователно обезщетение за увреден връх на пръст на ръката, като се има предвид, че определението на СГС за справедливо обезщетение от 50 000 лева представлява ½ или ¼ от присъждани обезщетения за смърт или много тежки телесни увреждания; 4/ Правилно и законосъобразно ли е съдебното решение, постановено от СГС, съответства ли това решение на събраните доказателства; 5/ Правилно ли е тълкуването на СГС на понятието „небрежност“ и „груба небрежност“ и съобразено ли е решението на СГС със съдебно-техническата експертиза и с медицинската експертиза; 6/ Правилно и законосъобразно ли е решението на СГС с оглед произнасянето на същия съд по въпроси, по които не са събирани доказателства - /за психически увреждания/, които съдът е включил в мотивите си, за да се произнесе по размера на неимуществените вреди; 7/ Налице ли е във връзка с въпрос № 6 произнасяне „свръхпетитум“ от СГС.Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Ответникът по касационната жалба А. А. Й., чрез пълномощника адвокат Й. Д., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване. Моли се за присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория поставен въпрос – относно прилагане принципа по чл.52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като въпросът обуславя крайното решение на съда и е налице твърдяното от касатора противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. На касатора [фирма] следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 444.90 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.