Определение № 1928 от 26.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1027/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т. срещу решение №22 от 27.01.2026 г. по в.т.д.№429/2025 г. на АС Варна. С обжалваното решение, след отмяна на решение №125 от 28.05.2025 г. по гр.д.№474/2024 г. на ОС Шумен, са отхвърлени предявените от Н. И. Т. искове по чл.439, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, с ново наименование „Бест кепитъл България“ ЕАД, че не дължи на дружеството сумата от 80 985.78 лв. и 374 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.06.2018 г., както и Заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1739/2018 г. на РС Шумен и които суми са формирани, съобразно заповедта за незабавно изпълнение, както следва – 42 157.20 лв., главница, 1340.74 лв., законна лихва за периода от 04.07.2024 г. – 26.09.2024 г., 31 497.99 лв., неолихвяеми вземания, 230 лв., разноски по изпълнителното дело и 5759.85 лв., такси по тарифата към Закона за ЧСИ. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради частно правоприемство представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне давността на основание чл.116, б.„в“ ЗЗД. 2. Обвързан ли е длъжникът от извършена цесия до нейното съобщаване по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД. 3. Има ли обратно действие възприето в т.3 от ТР №2/04.07.2024 г. по т.д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция за изпълнителни дела, които са били прекратени по реда на чл.433, ал.1 т.8 ГПК преди постановяване на това тълкуване на правната норма. 4. От кой момент има действие и от кога следва да се прилага разрешението дадено в т.3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по т.д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. 5. Как следва да се процедира по заварени изпълнителни дела, които са били перемирани и по които са постъпили молби от трети лица, които нямат процесуална легитимация на взискатели в изпълнителния процес преди постановяване на тълкувателно решение, с което се изоставя предходното тълкуване на правната норма. 6. Длъжен ли е съдът да приложи автоматично последното по време тълкувателно решение, без предходните такива да са били обявени за изгубили действие. Поддържа се, че първи и втори въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация „Бест кепитъл България“ ЕАД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основният правен довод на ищеца Н. И. Т. досежно твърдяната недължимост на вземането по процесния изпълнителен лист е свързан със сочената като настъпила погасителна давност. Посочил е, че вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай, се погасяват с общата петгодишна давност на основание чл.117, ал.2 ЗЗД и тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила на 22.01.2019 г., то следва да се установи, за да се достигне до позитивен правен извод за основателността на предявените претенции от длъжника, дали след 22.01.2019 г. е изтекъл петгодишен срок, в който кредиторът да е бездействал и да не е предприел действия за прекъсването му, т.е. дали до 30.04.2024 г. (предвид разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. не е текла погасителна давност - общо 69 дни) кредиторът е предприел действия, годни да прекъснат погасителната давност. Счел е, че подадените на 26.01.2021 г. и на 07.03.2022 г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД молби за налагане на запор върху левови и валутни банкови сметки на длъжника, съответно върху вземанията му за трудово възнаграждение, не са годни да прекъснат давността, тъй като са нередовни (и в двете липсва искане за конституирането на молителя „ОТП Факторинг България“ ЕАД като кредитор и съответно са ценени от ЧСИ като подадени от лице, което не е страна по вече образуваното по искане на „Банка ДСК“ АД изпълнително дело), независимо, че съдържат искане за конкретни изпълнителни действия. Намерил е обаче, че подадената по ИД №247/2018 г. на 17.08.2023 г. молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като частен правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД е редовно процесуално действие (в молбата ясно е визуализирано искане за конституиране на нов взискател, посочени са редица принудителни изпълнителни способи и е изразена воля за упълномощаване на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ, подадена е преди изтичане на петгодишната давност за процесните вземания и към нея са приложени всички изискуеми доказателства за извършената цесия, както и за личното уведомяване на длъжника за същата), което прекъсва давността, независимо, че с постановление от 15.03.2022 г. на ЧСИ, ИД №247/2018 г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Позовал се е на разясненията дадени в т. 3 от ТР №2/04.07.2024 г. по т.д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС и не е споделил доводите, че тъй като молбата е подадена по перемирано изпълнително дело, същата е недопустима и не е годна да прекъсне погасителната давност. Изложил е съображения, че образуването на изпълнително дело по подадена по перемирано дело молба от взискател е задължение на съдебния изпълнител, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действието на кредитора, а за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, като е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т.е. молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.18 ЗЧСИ. С оглед изложеното е достигнал до извод, че непредприемането на надлежни действия от ЧСИ, въпреки своевременната кредиторова активност не би могло да увреди правата на кредитора и подадената молба води до прекъсване на давността, респ. от 17.08.2023 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за процесните вземания, а предявената претенция с правно основание чл.124 вр. чл.439 ГПК е изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С първи въпрос се предпоставя невъзприето от въззивния съд становище, че достатъчно за прекъсване на давността е конституирането на нов взискател (както бе посочено съдът изрично е приел, че освен конституирането като взискател, кредиторът е поискал и извършване на редица изпълнителни действия, които не са предприети поради бездействие на съдебния изпълнител, независещо от волята на кредитора), а втори въпрос е израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от съда теза, че цесията не е била съобщена на длъжника (изрично е прието, че са представени доказателства за личното уведомяване на длъжника от стария кредитор). В този смисъл визираните въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато, като за пълнота следва да се посочи, че изложените в решението съображения относно действията на взискателя, които са в състояние да прекъснат погасителната давност, са в изцяло съответствие с дадените в константната, в т.ч. задължителна практика на ВКС. Съгласно посочената практика активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради препращането в чл.426, ал.3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл.426, ал.1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл.426, ал.2 ГПК. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.426, ал.3 ГПК, вр чл.129 ГПК, но само върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. Касационно обжалване не може да са допусне и по останалите въпроси. Освен, че касаторът не е обосновал релевантността им за точното прилагане на закона и за развитието на правото (с оглед задължителните указания на т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) следва да се посочи, че с ТР №3/2020 от 28.03.2023 г. по т.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че задължителните тълкувателни актове не съставляват правила за поведение, но изясняват действителното съдържание на правна норма, по чието прилагане има противоречия или неясноти, като се приема, че съдържанието на тълкуваната разпоредба е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането й и така се обосновава ретроактивното действие на даденото задължително тълкуване. Разрешението не може да е същото само тогава, когато /без законите, предмет на тълкуване, да са отменени или съществено изменени/ задължителното тълкуване бъде изрично обявено за загубило сила с нов тълкувателен акт, който дава различно тълкуване, какъвто обаче не е процесният случай - с ТР №2/04.07.2024 г. по т.д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС не се обявява за загубил сила предходен задължителен тълкувателен акт, за да се приеме, че се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. С оглед изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато, като предвид изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 150 евро. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,