Определение № 320 от 07.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 992/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. А. А. срещу въззивно решение № 99/27.02.2012 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 944/2011 г. Насрещната страна Е. К. А. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд Своге, с което е прекратен с развод брака между Е. К. А. и П. А. А. по вина на мъжа, ползването на семейното жилище е предоставено на жената и е постановено след развода тя да носи брачното си фамилно име А.. В изложението към касационната жалба няма поставени въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплаквания по чл. 281 ГПК и дори чрез уточнения, касационната инстанция не може да извлече правни въпроси, имащи отношение към предварителната селекция в производството по чл. 288 ГПК. В самата касационна жалба е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси: „съдът допуснал прекратяване на брака, въпреки че не е констатирал вина на единия от съпрузите; съдът не е обсъждал имуществените последици от прекратяване на брака – прекратяване на съсобственост между съпрузите”. Може да се приеме, че са поставени въпроси дали съдът може да прекрати брак с развод без да констатира вина на някой от съпрузите и трябва ли да обсъжда имуществените последици от прекратяване на брака. Първият въпрос е неотносим, защото съдът е постановил, че вина за разстройството на брачните отношения има мъжа. Следва да се посочи, че разглеждането на въпроса няма как да повлияе и върху друг краен резултат, желан от касатора П. А.. Решението на въззивната инстанция напълно отговаря именно на нейната позиция по делото – тя желае прекратяване на брака и обявяване, че вината за разстройството на брачните отношения е изключително на мъжа. Вторият въпрос има значение само, ако съдът е бил сезиран надлежно с искане за произнасяне и относно конкретно посочени от страните имуществени последици от прекратяване на брака, а случаят не е такъв. В касационната жалба се твърди още, че въззивният съд „се е произнесъл/не се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси: съдът не се е произнесъл по искането за издръжка на съпругата; съдът лишил от участие страната в производството по делото”. Поддържа се че въпросите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Първият „въпрос” е по своя характер оплакване за непълнота на решението – и то на първата инстанция, което страната е следвало да заяви по ред и в срока по чл. 250 ГПК. Друг е въпроса, че тя няма заявена подобна претенция. Твърдението, че била лишена от право на участие по делото е оплакване за неправилност и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване. За пълнота, следва да се посочи и това, че дори да има подобно нарушение на съдопроизводствените правила, то може да е основание за отмяна на обжалваното решение, само ако е съществено, а в случая липсват каквито и да са твърдения, които да могат да наведат на подобно предположение. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът