Определение № 3220 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5001/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1004 от 19.07.2023 г. по в. гр. д. № 3600/2022 г. на Софийския апелативен съд, след частична отмяна на решение № 266854/07.12.2021 г. по гр. д. № 13504/2018 г. на Софийски градски съд, МБАЛ „Света София“ ЕООД е осъдена да заплати на Р. М. С. още 210 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 09.01.2018 г. – претърпени болки и страдания от безвъзвратно изгубен орган и загубена детеродна способност, заедно със законната лихва от датата на увреждането, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв.; още 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди при следоперативния период след аборта и перфорацията на матката, заедно със законната лихва от датата на увреждането, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.; още 7000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпилия възпалителен процес след перфорация на матката и развитието на инфекция „пелвеоперитонит“, ведно със законната лихва, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и още 860 лв. – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5900 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са били присъдени сумите от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени и 2150 лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, с която е бил отхвърлен искът за сумата от 44 100 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради необходимостта от оперативно отстраняване на апендицит чрез апендектомия.

Прието е, че според уточнението пред въззивната инстанция ищцата е предявява четири иска за неимуществени вреди и един иск за имуществени вреди.

От фактическа страна е прието следното:

На 09.01.2018 г. ищцата е постъпила в ответното болнично заведение за доброволно прекъсване на бременността, като се е намирала в 13 гестационна седмица. Абортът е бил извършен в същия ден. В оперативния протокол липсват констатирани отклонения в поведението на пациентката и оплаквания след провеждането на манипулацията, които да насочат към перфорация на матката, но хипотетично такава е била допусната, тъй като според вещото лице макар перфорация на матката да не е била доловена, поради болков синдром са проведени редица диагностични и лечебни мероприятия, които по принцип се провеждат и при перфорация на матката с малък инструмент. За да приеме наличие на перфорация съдът е отчел и това, че в ранния следоперативен период – 16 ч. на 09.01.2018 г., пациентката е била с оплаквания за дифузна болка в корема, при нормална перисталтика, микция и дефекация, които са наложили провеждане на допълнителни изследвания и консултация. Било е установено, че е нарушена моториката на червата с натрупан газ и течност в отделни чревни гънки: чревна адинамична непроходимост, поради което са назначени вливания и спазмолитици, антибиотик, лед на корема, нивалин и клизми. Въпреки това обективно състояние на наличие на оплаквания не е проведена лапароскопия. Това лекарско решение би могло да бъде оправдано от медицинска гледна точка при проследяване на добро повлияване от проведеното лечение и при липса на индикации и признаци на шок и тежко общо състояние, които категорично биха насочили към перфорация на матката. Недостигането до остро състояние, обаче, не е освобождавало служителите на ответника от задължението да предприемат всички мерки и да проведат всички възможни изследвания, които биха могли да доведат до точно, ясно и еднозначно диагностициране на проявилите се здравословни проблеми. Ищцата е била изписана от ответното болнично заведение на 15.01.2018 г. като „афебрилна“ и „клинично здрава“, в каквото състояние според свидетелите И. и К. тя обективно не се е намирала, но и самият факт, че изписването е станало шест дни след операцията сочи, че служителите на ответника не може да не са установили настъпилите усложнения, каквито лаконично са споменати и в самата епикриза. Обстоятелството, че при изписването не са констатирани перфорацията на матката и оставените плодни части в нея, не означава, че тези факти не са настъпили, нито че са се осъществили по-късно или другаде, още повече при установените по-горе несъответствия между писмените констатации и действителното състояние на нещата. В същата епикриза е посочено още, че „състоянието е напълно овладяно с помощта на консервативна терапия“, т. е. медикаментозно, без нова хирургична намеса. Това обстоятелство има съществено значение досежно противопоставеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради нередовен прием на изписани антибиотици, доколкото непосредствено след операцията в продължение на шест дни ищцата е била под лекарско наблюдение на служителите на ответника, които са се грижели за приема на три антибиотика: доксициклин, метронидазол и цефазолин, което лечение и според вещите лица е било адекватно.

На 21.01.2018 г., в 20: 40 ч., ищцата е постъпила в С. „Майчин дом“ със съмнение за задържани плодни части: residua post interruptionem при нормална параклиника. На 24.01.2018 г. ищцата е изписана служебно от болничното заведение поради това, че на 23.01.2018 г. е напуснала самоволно клиниката, без да е диагностично уточнено нейното състояние и без да е довършено назначеното й антибиотично лечение чрез венозни вливания.

На 23.01.2018 г. ищцата е постъпила по спешност в УМБЛАЛ „Св. М.“ [населено място] за консервативно лечение поради болки ниско в корема и фебрилитет 38.5 след проведен аборт по желание. По време на престоя в УМБЛАЛ „Св. М.“ от проведените и отразени прегледи и изследвания не е констатирана перфорация на матката. С хистопатологичното изследване № 1805/07.02.2018 г. обаче е установено наличие на плодни части, децидуа и хорионни въси с фиброзиране и възпалителни промени. Въз основа на същото вещото лице е направило извод, че към момента на дехоспитализацията на ищцата са били налични остатъци от плодни части, т. е. че след проведената манипулация по прекъсване на бременността в МБАЛ „Св. София“ ЕООД са били налични остатъци от плодни части. Този извод противоречи на приетото от същото вещо лице, че независимо от всичко по време на извършеното лечение на ищцата в МБАЛ „Св. София“ ЕООД са били спазени правилата на добрата медицинска практика и медицинските стандарти по гинекология – наличните остатъци от плода в матката изключват спазването на въпросните правила и стандарти, тъй като настъпилите последици са несъвместими с тях.

На 30.01.2018 г., видно от оперативен протокол № 418/30.01.2018 г., в болницата в [населено място] е проведена диагностична хистероскопия и лапароскопия, при които са установени остатъчни плодни части и перфорационно отвърстие по задната маточна стена, поради което е направена тотална хистеректомия без аднекси. Хистопатологичното изследване и наличната база данни не дават основание според вещото лице да се направи еднозначен извод за перфорация на матката. На 05.02.2018 г. е изписана със съвети. Според експерта д-р Ч. несистемното провеждане на консервативната антибиотична терапия и несвоевременното диагностициране на задържаните части от плодното яйце от лечебните заведения остават проблемни и са изиграли значение за крайния резултат.

На 11.04.2018 г. е проведена лапароскопска апендектомия на ищцата, като е установен флегмонозно възпален апендикс с прилепнал десен аднекс към него. Хистологичната находка потвърждава, че се касае за остър флегмонозен апендицит, а не такъв, развил се по съседство като усложнение на хроничен възпалителен процес на аднексите. Вещото лице Ч. е изразила категорично мнение, че не е налице причинно-следствена връзка между перфорацията на матката и проведената апендектомия по повод флегмонозен апендицит. Това мнение е потвърдено и от в. л. Д..

От допълнителното заключение на първото вещо лице се установява, че преди отстраняване на матката остатъчните плодни части е могло да бъдат вакуирани чрез кюретаж, но това не е направено, въпреки осигурен ресурс при УМБАЛ „Света М.“. Според медицинската документация причината за отстраняване на матката са възпалителният процес на матката, засягащ ендометриума, миометриума и серозата, поради задържани части от плодното яйце, което се потвърждава от хистологичните изследвания от 31.01.2018 г. Преди отстраняване на матката не е проведено своевременно реабразио, проведено е антибиотично лечение, което не е имало ефект поради това, че ищцата системно не спазвала предписания режим.

От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че в болниците „Света София“, „Майчин дом“ и в болницата в [населено място] клинични и ехографски данни за резидуа (т. е. останали части от плодното яйце) не са установени. За първи път се установява наличие на плодни части след хистороскопията, направена в [населено място] на 29 януари 2018 г. Там ищцата е приета на 23 януари. От 23 до 29 януари не са установени такива данни с ехографските и клинични изследвания, не е мислено в тази насока и не е правено реабразио. Въпреки това, хистопатологичната диагноза доказва по категоричен начин, че има задържани плацентарни части. Тези плацентарни части са в резултат от извършения аборт по желание при пациентката. При обикновен преглед е възможно да не може да бъде видяна перфорацията, но хистологичното изследване винаги я показва. Ходът на операцията на 29 януари се състои от два етапа. Първият етап е хистероскопски, при него се прави хистероскопия и се оглежда с оптично устройство маточната кухина. При тази операция е отразено, че има перфорационно отвърстие. При следващия, лапароскопския етап, също е отразено, че има перфорационно отвърстие. Но на един следващ етап, когато тази матка е отстранена и когато се изпраща за хистопатологично изследване, лекарите, които провеждат това изследване, изобщо не отразяват, че има перфорация и че има изменение на матката, които са адекватни за наличие на перфорация. Там е отразено, че има само възпалителен процес на вътрешния слой на матката, мускулатурата и серозата. Според състава на въззивния съд този пропуск в отбелязването нито изключва, нито поставя под съмнение перфорацията и оставянето на плодни части в матката на ищцата. При наличните обективни данни от проведените изследвания действително е било коректно да се опишат и дегенеративните (некротични) изменения на маточната стена, но само фактът на несъвпадане в отразяването на клинична и патохистологична диагноза не може да разколебае еднозначния извод за наличие на перфорацията и задържаните плацентарни части, констатирани от лапароскопското изследване и отразени в оперативния протокол.

По изложените съображения съдът не е споделил изводите на експерта Д. от последната медицинска експертиза, според който категорично липсват данни за каквото и да е механично увреждане, включително перфорация на маточна стена или задържани части от концепсуса по време на престоя на ищцата в МБАЛ „Св. София“, доколкото подобен извод се намира в пряко протоворечие с описаните по-горе доказателства. Напротив, в съответствие с тях е заключението, че апендектомията на базата на остър апендицит не се намира в причинно-следствена връзка с предшестващите интервенции според него.

Прието е, че според съдебнопсихологичната експертиза при ищцата е налице посттравматично стресово разстройство при разстройство в адаптацията като последица от преживените събития и конкретно от загубата на детеродната способност. Вещото лице е установило, че периодът на възстановяване при ищцата ще е дълъг и не изключва възможността за живот в постоянна психотравма. Констатирано е още, че при ищцата е напълно възможно претърпеният стрес от описаните в исковата молба събития да остави трайни негативни следи върху психиката, каквито се наблюдават до момента и оставят отпечатък на живот в психотравма, която, веднъж отключила се, може винаги да се завърне с нова ескалация на симптомите.

Свидетелката М. Р.-П., акушер гинеколог, е извършила два прегледа на ищцата. Първият преглед е бил по време на болничния престой в МБАЛ „Света София“ ЕООД, на същия ден, в който е направен абортът, по молба от дежурен лекар, тъй като ищцата имала оплаквания. При направения ултразвук е била визуализирана течност в корема и едно много тежко състояние на жената. След около три седмици ищцата отново е посетила д-р Пашова за преглед поради продължаващите болки в корема, при който е констатирана колекция зад матката, като ищцата е била посъветвана от д-р Пашова да постъпи в болнично лечение.

За претърпените от ищцата неимуществени вреди са разпитани и близки нейни приятелки, които споделят непосредствените си възприятия за тежкото физическо и психично състояние, в което е изпаднала ищцата след направения аборт.

От правна страна съдът е приел следното:

1. По иска за сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от безвъзвратно изгубен орган и загубена детеродна способност:

Вредоносното деяние в случая се изразява в установената перфорация на матката на ищцата и оставянето на остатъчни плодни части в нея след извършен аборт от служители на ответника при изпълнение на възложената им работа, както и в неустановяването на това обстоятелство своевременно до дехоспитализацията. Дейността на лекарския екип при доброволно прекъсване на бременността е поначало правомерна, защото е разрешена от закона, но когато от нея са причинени вреди, при наличие и на останалите предпоставки, възниква деликтна отговорност за възложителя на работата, освен ако не се установяват конкретни основания за изключването й. Вредата за физическото и психичното здраве на ищцата, стояща в причинно-следствена връзка с поведението на служителите на ответника, е изяснена от заключенията на приетите експертизи и от показанията на разпитаните свидетели, а вината се предполага до доказване на противното и тази презумпция в случая не беше оборена. Не са налице данни, изключващи отговорността на ответника като възложител на работата. Поради това съдът е приел, че фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД е осъществен и отговорността на ответното болнично заведение следва да бъде ангажирана чрез присъждане на обезщетения за неимуществените и за имуществените вреди, насени на ищцата.

За размера съдът е приел следното:

Смисълът на човешкия живот е да се създаде и остави потомство. Поради това безвъзвратното лишаване на човек от тази възможност и в частност - на една жена да бъде повече майка, е вреда от неимуществен характер с несъизмеримо големи мащаби и това е така, защото обезщетението за лишения от смисъл човешки живот никога не може да бъде достатъчно. При съобразяване на критериите, посочени в Постановлението на Пленума № 4/1968 г. на ВС и доразвити в последващата съдебна практика, каквито са възрастта на увреденото лице, интелектуалното развитие и възпитание (с оглед приоритетите в ценностната система на субекта), обстоятелството, че инцидентът е настъпил в детеродна възраст, от една страна, но и фактът, че ищцата има едно родено дете от друга, нормално произтичащите от отстраняването на матката хормонални проблеми, вкл. навлизане в т. нар. „хирургична менопауза“, измененият здравен статус и повишеният риск от редица заболявания (вегетативно-съдови разстройства, нервно-психични смущения, ендокринно-обменни нарушения, ревматични и сърдечно-съдови заболявания и др., посочени в т. 14 от основното заключение на в. л. Ч.) и не на последно място психичните проблеми, изяснени с помощта на съдебно-психологичната експертиза и показанията на разпитаните свидетели, депресията и постоянната психотравма, за изхода от която няма благоприятни изгледи, както и стадият на общественоикономическо развитие на страната, съдът е приел, че този иск се явява основателен и доказан в пълния му предявен от 300 000 лв.

2. По иска за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата физически болки и страдания през следоперативния период след аборта и перфорацията на матката съдът е съобразил показанията на свидетелите И. и К. – преки очевидци на събитията, които съдът е възприел като обективни, последователни, безпротиворечиви, ясни и изчерпателни. Според свидетелката И., която е посещавала неколкократно ищцата през време на престоя в ответната болница, още в деня на аборта тя звъннала, за да съобщи, че не е добре и я хоспитализират за неопределено време. На следващия ден болките продължавали с голям интензитет и сила, въпреки, че била подложена на терапия със силни болкоуспокояващи. На следващия ден свидетелката заварила ищцата в още по-тежко физическо състояние. Закарала я в „Майчин дом“, но от там казали да се връща в болницата, в която са я „осакатили“, и те се върнали. Следващите два дни продължили да обезболяват ищцата, след което я изписали „като здрава“, въпреки, че изпитвала „жестоки болки“. Поради силните непрестанни болки ищцата постъпила по спешност в „Майчин дом“, където започнала антибиотично лечение чрез вливания. Физическото състояние на ищцата било лошо, отслабнала с 13 килограма. Свидетелката К. от своя страна сочи, че посетила ищцата в болницата на третия ден след аборта и я заварила в безпомощно състояние, на легло с подлога, имала треска, изпитвала нечовешки болки. Ищцата споделила, че не се чувства добре, била много зле. Не можела да става от леглото. След като свидетелката си тръгнала от болницата, започнала да звъни на всеки час, но ищцата все споделяла, че я боли. След като я изписали, потърсили медицинска помощ в други болници. Ищцата продължавала да изпитва болки, понякога по-силни, понякога по-слаби. Отишла в една от големите и стари болници, но там отказали да я приемат. После отишли в „Пирогов“, но и там я посъветвали да се върне в болницата, в която са направили манипулацията. През цялото време болките не спирали. Това мотивирало ищцата да тръгне за болницата в П., за да я приемат по спешност. През време на пътуването ищцата почти колабирала, чувствала се много зле, казала, че се чувства, сякаш умира. Едва на петия-шестия ден след отстраняване на матката започнала да се чувства физически по-добре, въпреки че психически и емоционално била съсипана.

За определяне на размера на обезщетението по този иск съдът е съобразил характера и степента на болките и страданията, обстоятелствата, при които са получени, техния интензитет, силата и продължителността им, възрастта на увреденото лице на 39 години към датата на събитието, както и икономическата конюнктура в страната по време на увреждането. Прието е, че справедливото обезщетение дори надхвърля сумата от 50 000 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса този иск също се явява основателен до пълния му предявен размер.

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат съдът е приел следното:

Поведението на ищцата, изразяващо се в самоволното напускане на С. „Майчин дом“, не представлява съпричиняване. След като е била приета още на 20.01.2018 г. със съмнение за задържани плодни части и след двудневен престой, в който нито е направено лапароскопско изследване, нито е настъпило повлияване от предписаното антибиотично лечение, нито е извършена оперативна интервенция, напускането на 23.01.2018 г. и едновременното приемане по спешност на същия ден в друго лечебно заведение не може да бъде определено като животозастрашаващо, а по-скоро като животоспасяващо действие от нейна страна. В случая ищцата не е прекратила самоволно лечението си, (консервативното лечение е продължило в болницата в [населено място]), а е упражнила правото си да избере кой да я лекува.

Не води до причиняване на увреждането, нито създава предпоставки за такова и подписването на декларация за информирано съгласие. С информираното съгласие пациентът удостоверява, че е запознат с рисковете от манипулацията (доколкото това позволяват собствените му когнитивни способности), но не и изявление, че се съгласява с настъпване на вредите от нея. С подписването на информирано съгласие пациентът може изобщо да не е узнал какви са действителните рискове за живота и здравето му, но дори да е разбрал, то подписването не означава, че с това приема вредите да му бъдат причинени. Изявлението е за знание, поради което не може нито да намали, нито да изключи отговорността на ответника при извършено непозволено увреждане.

Бездействието на медицински служители на други лечебни заведения и по-конкретно - изясненото от вещите лица пропускане да бъде своевременно предприето вакуиране и кюретаж на остатъчните плодни части в УМБАЛ „Света М.“, също не води до намаляване или изключване на отговорността на ответника. Дори да се приеме, че това лечебно заведение също носи отговорност за причинените на ищцата вреди, между него и ответника е възникнала пасивна солидарност, при която пострадалият може да иска пълна обезвреда от всеки от тях – чл. 122, ал. 1 вр. чл. 53 от ЗЗД.

Съпричиняване е налице от установеното от медиците-експерти неспазване стриктно на предписаното извънболнично лечение. Такава причинно-следствена връзка между поведението на ищцата и настъпилите неблагоприятни последици са констатирали и експертите по основните и допълнителното заключение на СМЕ, според които първопричината за крайния резултат са несистемното провеждане на консервативната антибиотична терапия от страна на ищцата и несвоевременното диагностициране на задържаните части от плодното яйце и перфорацията от страна на ответното лечебно заведение. По делото не е установено категорично дали ако бе приемала изписаните антибиотици стриктно, отстраняването на органа е можело да бъде избегнато. Във всички случаи, обаче, това поведение е допринесло за вредоносния резултат като комплекс от последици за нейното здраве. Тази нейна небрежност, съотнесена към поведението на служителите на ответника, които не са диагностицирали навреме перфорацията и остатъчните задържани плацентарни части и съответно – не са предприели нужните мерки, които са могли и са били длъжни да извършат, за да предотвратят настъпването на вредата, очертава съотношение в съпричиняването от 30 % за нея и 70 % за ответника. Предвид, че допуснатите от служителите на ответника нарушения са по-тежки спрямо поведението на пострадалата, приносът на ответното дружество за вредоносния резултат следва да се определи в посочения по-голям размер. Наред с това съдът е съобразил, че през време на престоя в болницата ищцата е приемала три вида антибиотици под наблюдението на медицинския персонал на ответника, докато в същото време не са били направени съответните изследвания и диагностициране, които биха изключили настъпилите по-късно вреди.

3. По иска за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради настъпилия възпалителен процес след перфорация на матката и развитието на инфекция – пелвеоперитонит:

Предмет на тази претенция са единствено вредите от самото възпаление. Искът е основателен. Видно от т. 6 от основното заключение на вещото лице Ч., пелвеоперитонитът се лекува консервативно, с антибиотици. Двете вещи лица приемат, че една от причините за възпалението е поведението на самата ищца. Първопричината за получаване на самото възпаление ендометрит, обаче, както и на получения впоследствие пелвеоперитонит, е поведението на екипа на ответника, който е допуснал нараняването на вътрешната стена на матката при извършване на аборта. Ето защо съдът е приел мнението на вещото лице Д. в частта, според която възпалителният процес е можело да бъде прекратен чрез прием на антибиотици, но същевременно съобразил, че такива антибиотици са били изписани на ищцата и приемани от нея през време на престоя й в ответната болница, от която е изписана като „клинично здрава“. Ако беше вярно констатираното от медицинските експертизи „добро повлияване“ от проведеното „адекватно лечение“ към момента на пролежаването на пациентката в ответното болнично заведение от 09.01.2018 г. – 15.01.2018 г., развилите се след перфорацията на матката възпалителен процес и инфекция не биха настъпили. Поради това, в тези им части, в които се декларира добро повлияване и адекватно лечение при престоя на ищцата в ответното заведение, както и в частта, навеждаща към извод за главна вина на самата ищца за получаване на възпалението, заключенията не могат да бъдат възприети, тъй като са необосновани. Напротив, допусната недооценка на обстоятелствата и конкретно – на състоянието на пациентката, която е довела до несвоевременно диагностициране на задържаните части от плодното яйце, настъпилия възпалителен процес и сраствания на червата към матката, стоят в основата на причинно-следствената зависимост между фактите, водещи до крайния вредоносен резултат. В тази връзка и в т. 7 от основното заключение на в. л. Ч. се съдържа констатацията, че оплакванията на ищцата през време на болничния престой при ответника са били игнорирани. За търпените от ищцата болки и страдания от самото възпаление не са ангажирани отделни доказателства. Ето защо следва да се приеме, че тя е претърпяла онези вреди, които обичайно се търпят при подобно възпаление. Същите съдът определя на 10 000 лв., до който размер искът се явява основателен и доказан.

С оглед на изложеното и предвид установеното съпричиняване, първият от искове следва да бъде уважен за сумата от 210 000 лв., вторият – за сумата от 35 000 лв., а третият – до размер на сумата от 7000 лв. За разликата над посочените размери до предявените от 300 000 лв., 50 000 лв. и 10 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени поради съпричиняване, а третият от тях за разликата над 10 000 лв. до претендираните 100 000 лв. – като неоснователен поради недоказаността му.

Съдът е намерил изцяло неоснователен иска за сумата от 44100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради необходимостта от оперативно отстраняване на апендицит чрез апендектомия. Според вещите лица липсва причинно-следствена връзка между перфорацията на матката и проведената апендектомия по повод флегмонозен апендицит.

Прието е, че искът за имуществени вреди е доказан до размер на сумата от 4300 лева, ведно със законната лихва върху сумата за от 05.02.2018 г. до окончателното плащане. Направените от ищцата разходи за разликата до пълния претендиран размер от 5900 лв. са за лечение на острия апендицит, по отношение на който липсва причинна връзка с възпалението, получено в следствие на перфорацията на матката. Този доказан размер от 4300 лв. следва да се редуцира с приетия процент съпричиняване от 70/30, при което ответникът следва да заплати на ищцата сумата 3010 лв.

Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която исковете са уважени, е подадена от МБАЛ „Света София“ ЕООД.

Жалбоподателят счита, че решението е процесуално недопустимо, тъй като едва във втората инстанция съдът служебно приел, че са предявени четири иска за неимуществени вреди, докато СГС се произнесъл само по един иск. Въззивният съд следвало да върне делото на СГС за произнасяне по всички искове. Като решил делото по същество, съдът лишил страните от триинстанционно разглеждане на делото.

След уточнението на исковата молба и разделянето на иска за неимуществени вреди на четири части въззивният съд не изготвил доклад с ново разпределение на доказателствената тежест.

Два от исковете, които разгледал въззивният съд, били за едни и същи вреди – искът за сумата от 100 000 лв. – вреди от перфорация на матката и развитие на инфекция и за сумата от 50 000 лв. – болки и страдания в следоперативния период след аборта и перфорацията на матката.

Решението било и неправилно.

Съдът неоснователно игнорирал всички неоспорени експертизи, тълкувал ги едностранчиво, необективно и в отделни техни части направил свои медицински изводи, без да има специални знания. Решаващият извод на съда противоречал на доказателствата по делото. Изложени са множество доводи за неправилност на въззивното решение.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Във връзка с оплакването за недопустимост на въззивното решение като постановено по няколко отделни иска за вреди от едно противоправно поведение въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 459/06.12.2012 г. по гр. д. № 1548/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 710 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1824/2009 г., IV г. о., решение № 164 от 30.06.2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г., IV-то г.о.

Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Допустимо ли е едва пред втората инстанция под формата на уточнение на предявените искове въззивният съд да приеме, че са предявени четири иска вместо един, при положение, че липсват направени от ищеца възражения против доклада от първоинстанционния съд, с който последният е приел, че е предявен един иск и го е разгледал;

2. При установяване в резултат от уточнение от ищеца за първи път от въззивния съд, че са предявени четири иска, а въззивният съд се е произнесъл по един, допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по същество на четирите иска, или следва да върне делото на СГС за произнасяне с допълнително решение по останалите искове или да отмени/обезсили решението на първата инстанция и върне делото за ново разглеждане на четирите иска;

3. При установяване за първи път от въззивния съд, че са предявени четири иска, а първоинстанционният съд се е произнесъл по един, длъжен ли е въззивният съд да изготви нов доклад по делото с подробни указания за броя, предмета и вида на исковете, правната квалификация и разпределението на доказателствената тежест на страните по тях, както и указания за кои факти и от коя страна не се сочат доказателства, който доклад да доведе до знанието на страните и неизготвянето на доклад от въззивния съд представлява ли съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на решението на въззивния съд;

4. Допустимо ли е съдът да игнорира заключения на вещи лица по съдебномедицински експертизи, като направи свои фактически изводи, противоречащи на експертните, при липса на специални знания в съответната област и на база на тях да стигне до решаващите изводи, без наличието на експертиза на възприетите от съда факти;

5. Допустимо ли е съдът да разгледа и да се произнесе по четири отделни иска за неимуществени вреди, причинени от едно вредоносно действие, когато с това вредоносно действие са причинени различни неимуществени вреди, определяйки различни обезщетения, или следва за тях да се определи едно общо обезщетение при спазване на принципа на пълна обезвреда по чл.51 ЗЗД;

6. Допустимо ли е да се разгледат като два отделни иска такива за обезщетение за неимуществени вреди от лекарска грешка, която е довела до възпаление и последващи от това страдания, като те се разделят на иск за вреди от възпалението и иск за вреди от страданията, отново произтичащи от един деликт;

7. При наличие на експертни заключения в един и същи смисъл по отношение на отговорите на поставените въпроси, допустимо ли е съдът да не кредитира тези заключения и при липса на експертно заключение в обратен смисъл да направи свой извод, противоречащ на експертния, като приеме за верни свои констатации по въпроси, отговорът на които изисква специални знания;

8. При наличие на медицинска документация за хистологично изследване /оглед на отстранения орган/, в случая от „Света М.“, която не сочи, че отстраненият орган има перфорация и задържани плодни или плацентарни части, съдът да приеме наличието на такава;

9. Медицинските документи, обективиращи медицинско заключение от лекар, извършил медицински преглед, представляват ли частни документи, съставени от трето лице, и при оспорването на отразените в тях обстоятелства /перфорация на матката и задържани плодни части/, ползват ли се те с доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства, или страната, която иска да се ползва от тях, следва да докаже тези обстоятелства;

10. Допустимо ли е да се приеме от съда, че е налице перфорация на матката, при експертно заключение, сочещо, че при наличие на перфорация не може да се извърши изследването „хистероскопия“/извършвано чрез раздуване на матката посредством налягане/, защото налягането ще изтече през отвора и така изследването не може да се извърши, а то е извършено;

Очевидната неправилност се свързва с обстоятелството, че съдът е приел наличие на лекарска грешка, при положение, че експертните заключения я изключвали и при положение, че хистологичното изследване на отстранената матка не сочи перфорация или задържани плодни или плацентарни части.

На второ място според жалбоподателя обезщетенията са прекомерно завишени като абсолютна стойност, противоречащи на трайно установената съдебна практика и несъобразени с изключителното съпричиняване на резултата от ищцата чрез отказ да прилага назначените й лечения.

Ответницата в производството Р. М. К. оспорва жалбите. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускането им до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на паричните претенции за имуществени и неимуществени вреди над 5000 лв., което подлежи на касационен контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо по причина, че искът за обезщетение за неимуществени вреди от лекарска грешка е разделен пред въззивната инстанция на четири иска за обезщетение на неимуществени вреди. Затова касационното обжалване не следва да се допуска на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК.

Действително, постоянна е практиката на ВКС, че обезщетението за неимуществени вреди се присъжда глобално, дори когато ищецът разделя едно противоправно поведение на няколко различни деликта. Тази практика е създадена по повод искове за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление – т.11 на ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 216 от 28.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2014 г., III г. о.; по повод вреди от публикации в медиите – решение № 710 от 19.01.2011 г. по тълк. д. № 1824/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 164 от 30.06.2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., както и за няколко различни телесни повреди, причинени с едно увреждащо действие – решение № 459 от 06.12.2012 г. по гр. д. № 1548/2011 г. на ВКС, IV-то г. о. Както е прието в решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. и решение № 90 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4641/2021 г., I г. о., в случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния, но ако го е направил, съдът дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния.

Въззивното решение не е съобразено с тази практика на ВКС, но това не води нито до неговата недопустимост, нито рефлектира върху правилността му. Въззивният съд се е произнесъл по предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществнени вреди по повод претърпения от нея на 09.01.2018 г. желан аборт в ответната болница и макар да не е определил едно глобално обезщетение, като резултат при сборуване на отделните суми такова общо обезщетение е присъдено. Съгласно приетото в т.9 на ППВС № 1/1985 г., недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др. Постановяването на отделни диспозитиви по един иск за неимуществени вреди от едно противоправно поведение не води до недопустимост на съдебното решение. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС също не се съдържа извод, че постановяването на няколко диспозитива по един иск за обезщетяване на неимуществени вреди води до недопустимост на съдебното решение.

По същите съображения не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси № 1, 2, 3, 5 и 6, тъй като те поставят същия проблем за това какво произнасяне дължи съдът, когато претенцията за неимуществени вреди произтича от едно непозволено увреждане.

Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос № 4 - допустимо ли е съдът да игнорира заключения на вещи лица по съдебномедицински експертизи, като направи свои фактически изводи, противоречащи на експертните, при липса на специални знания в съответната област и на база на тях да стигне до решаващите изводи, без наличието на експертиза на възприетите от съда факти Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ГПК, а с оглед особеностите на настоящото дело даденото разрешение ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въпроси № 7 и № 10 се съдържат в по-общия въпрос № 4, затова по тях не следва да се допуска отделно касационно обжалване. Същото важи и за основанието „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Въпроси № 8 и 9 са свързани с преценката на медицински документи, които в случая са обект на изследване от назначените медицински експертизи и затова по тях също не следва да се допуска самостоятелно касационно обжалване, тъй като решаващи са заключенията на вещите лица и общите правила за разпределяне на доказателстевната тежест.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,