Определение № 3069 от 16.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1032/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Г. срещу решение №.1/8.01.25 по г.д.№.572/24 на АС Търново, с което е потвърдено реш.№.504/30.09.24 по г.д.№.524/24 ОС В.Търново за отхвърляне на предявения от касаторката иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ против РС Елена за присъждане на 33 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от забавеното разглеждане на г.д.№.209/22 по описа на РС Елена. Ответната страна РС Елена не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че на 18.07.22 ищцата е подала пред РС Елена искова молба, с която е предявила иск срещу „Енерго Про Продажби“ АД, [населено място], за заплащане на обезщетение за вреди вследствие на твърдяно неправомерно прекъсване на електрозахранването в неин имот; в деня на постъпване на молбата е образувано г.д.№.209/22; определеният съдия докладчик се е отвел от разглеждане на делото на основание чл.22 ал.1 т.6 ГПК и тъй като другият съдия от състава на РС Елена се е намирал в продължителен отпуск по болест, на 19.07.22 делото е изпратено на ОС В. Търново за определяне по реда на чл.23 ГПК на друг равен по степен съд, който да разгледа спора; с опр.№.676/25.07.22 ОС В.Търново е изпратил делото на РС Свищов, пред когото е образувано г.д.№.465/22, приключило с реш.№.186/22.11.22; предвид подадена жалба е било образуваното в.г.д.№.126/23 по описа на ОС В.Търново, по което е било постановено реш.№.361/13.07.23, недопуснато до касация с опр.№.1861/17.04.24 по г.д. №.4600/23 на ВКС; общо цялото исково производство е с продължителност от 1г. и 9м. При тези обстоятелства от правна страна е посочено, че правото на обезщетение по чл.2б ал.1 ЗОДОВ е обусловено от установяване на действия или бездействия от длъжностни лица на правосъден орган или органи, довели до забавяне развитието на съдопроизводството по конкретен спор, и неприключването му в рамките на срок, който обективно, според конкретните обстоятелства на случая, и в съответствие с утвърдените стандарти на правовата държава и в практиката на ЕСПЧ, може да бъде приет за разумен. Съгласно чл.7 ал.1 ЗОДОВ по иск по чл.2б ЗОДОВ Държавата се представлява от съответния съд или съдилища, които по твърдения на ищеца са нарушили правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В случая се претендира обезщетение за вреди по висящо производство, като исковата претенция е насочена само срещу РС Елена, който е един от съдилищата-първият по веригата, участвали в разглеждането на г.д.№.209/22, образуваното по предявения срещу „Енерго Про Продажби“АД иск /ищцата е предявила искове по чл.2б ЗОДОВ и срещу останалите съдилища, участвали в разглеждането на г.д.№.209/22/. При това положение се дължи преценка дали конкретният ответник е допуснал нарушение на правото на ищеца по чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС. Именно защото се търси отговорност за действия само на РС Елена по висящо към датата на предявяване на иска по чл.2б ЗОДОВ производство, въззивната инстанция е намерила за неоснователно оплакването, че съдът е следвало да разгледа и съобрази развитието на производство по г.д.№.209/22 и пред другите съдилища, които са разглеждали спора. Посочила е, че не е сезирана с иск за обезщетение за вреди, причинени във връзка с приключилото производство по г.д.№.209/22, чиято допустимост е обусловена от предхождаща предявяването му административна процедура по реда на ЗСВ; ищцата е предявила искове за обезщетение за вреди, причинени от отделните съдилища по веригата във връзка с развилия се пред тях процес и по тези искове съдът ще се произнесе допуснати ли са от тях нарушения на чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС, които ангажират отговорността на Държавата; ако се приеме, че по всеки от тези искове трябва да се изследва цялото производство от завеждане на иска до приключване на устните състезания, то тогава би възникнал въпрос за допустимостта на отделните искове след първия заведен по чл.2б ЗОДОВ за същото производство. По настоящото дело преценката на съда за допуснато бавно правосъдие е ограничена само до действия или бездействия на длъжностни лица по време на висящността на производството пред РС Елена. Безспорно е, че г.д.№.209/22, образувано пред РС Елена, е било висящо пред този съд само два дни-поради което е очевидно, че не е налице никакво забавяне на разглеждането на предявения от ищцата иск и съответно липсва противоправно поведение в причинно-следствена връзка с което тя да е претърпяла твърдените от нея вреди. При тези обстоятелства претенцията й с правно основание чл.2б ЗОДОВ е намерена за неоснователна, като произнасянето по иска за обезщетение за вреди от висящо производство не е пречка за предявяване на такъв след приключването му, ако ищцата счита, че е продължило неразумно дълго. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.2 пр.1, пр.2 и пр.3 ГПК. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Нищожно е решението, в което липсва надлежно волеизявление: направено е от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изразено в писмена форма, не е подписано или е толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и с тълкуване /реш.№.810/17.10.08 по г.д.№.2895/07, I ГО, реш.№. 432/26.10.10 по г.д.№.826/10, ІІ ГО, и др./. В случая горните предпоставки, обуславящи нищожност на съдебния акт, не са налице. Решението е постановено от надлежен орган на съдебната власт в надлежен състав /евентуално участие на съдия, по отношение на който е било налице основание за отвод, не съставлява порок, водещ до нищожност/, в писмено форма е и е подписано, а инкорпорираната в него воля на съда е ясна и разбираема. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.2 пр.1 ГПК. Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл.14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; когато се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /т.9 ППВС №.1/10.11.85 по г.д.№.1/85, опр.№.636/18.07.22 по г.д.№.4/ 22, ІІІ ГО, и др./. В случая не е налице нито една от визираните по-горе хипотези. Съдът се е произнесъл по фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, които са правилно подведени под относимата правна норма. Доколкото се твърди, че решението е недопустимо поради неконституирането на Прокуратурата на РБ като контролираща страна, това оплакване е неоснователно. Съгласно чл.10 ал.1 ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор. В случая това изискване е било спазено-в проведеното от въззивната инстанция открито съдебно заседание /на 17.12.24/ е участвал прокурор /прок. И. П./, който е изказал мнение за неоснователност на претенцията. Предвид изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволи - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е налице позоваване на чл.280 ал.1 ГПК и съответно не се съдържат правни въпроси. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Дори да се приеме, обаче, че от касационната жалба /а не от изложението по чл.284 ГПК/ може да се извлече въпрос във връзка със задължението за произнасяне на съда след преценка на обстоятелствата от значение за основателността на исковата претенция и на възраженията и доводите на страните - с общо позоваване на основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, по въпроса е налице трайно формирана и безпротиворечива практика на ВКС /в това число цитирана от касатора/. Съгласно същата съдът следва да се произнесе след преценка на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, които са от значение за спорното право. В случая въззивната инстанция е съобразила именно релевантните факти и доводи във връзка с повдигнатия пред нея спор – предвид обстоятелството, че ответник по делото е единствено РС Елена, респективно ищцата е предявила искове по чл.2б ЗОДОВ и срещу останалите съдилища, участвали в разглеждането на г.д.№.209/22. Затова й е изследвано нарушаването на изискването за разумен срок само по отношение на съда ответник, при излагане самостоятелно на собствени мотиви по съществото на спора. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,