Определение № 169 от 29.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 11/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. В. В., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат М. Д., срещу определение №2056 от 10.11.2011 г. по ч. гр.дело №3821/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 03.10.2011 г. по гр. дело №691/2011 г. на Врачанския окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск за оспорване на припознаване от трето лице. Въззивният съд е приел, че ищцата като наследник на В. В. В., който е припознал децата В. В. В. и Т. В. В., не е легитимирана да предяви иска. Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това допустим ли е предявеният иск от наследник на припозналия за оспорване на припознаването, след като активно легитимираните съобразно разпоредбата на чл.66, ал.5 СК - дирекция "Социално подпомагане" и прокурор, са пропуснали едногодишния срок. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава – определение №395 от 24.06.2011 г. по ч. гр. дело №362/2011 г., ВКС, IV г.о. Според нея с влизане в сила на СК/обн.,ДВ, бр.47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./ отпадна възможността за оспорване на припознаването от трети лица. Оспорване на припознаването може да се извърши само от другия родител, детето, дирекция "Социално подпомагане" и прокурор в определени срокове, но не и от всяко трето лице, което има правен интерес от това, независимо дали активно легитимираните лица са предявили иск в законовите срокове или не. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.