Определение № 68 от 22.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 28/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. С. А. против определение № 532 / 26.10.2012 год. по ч.т.д.№ 587 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 3232 / 27.06.2012 год., постановено по т.д.№ 384 / 2012 год. на Варненски окръжен съд. С последното е оставен без уважение направен от жалбоподателя отвод за неподведомственост на спора пред граждански съд, на основание чл.15 ал.1 от ГПК и предвид и за отнасянето му пред АС на БТПП. Последното е обосновано с наличие на арбитражна клауза в сключения между страните договор за финансов лизинг на пътно превозно средство, в обезпечение вземанията на ищеца [фирма] по който са издадени записи на заповед - основание на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 пр. първо ГПК, чието оспорване от длъжника, по реда на чл.414 ГПК, е обусловило и исковото производство по чл.422 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на въззивния съд, като в изложение по чл.274 ал.3 вр. с чл. 280 ал.1 от ГПК мотивира допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: „ каузалното правоотношение, противопоставено в производство по иск по чл. 422 вр. с чл.417 т.9 предл. първо ГПК, основан на абстрактна сделка / запис на заповед / има ли обуславящо значение за подведомствеността на иска / с оглед уговорена по каузалното правоотношение арбитражна клауза /. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по жалбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но е процесуално недопустима, предвид следното: С атакуваното определение е оставено в сила първоинстанционно определение по неуважен отвод за неподведомственост, на основание чл.15 ал.1 ГПК, чиято обжалваемост е изрично предвидена в ал.2 на същата разпоредба. Определението не препятства развитието на производството пред съд, поради което и обжалваемостта му следва да се ограничи до въззивно обжалване. Съгласно ТР № 5 / 17.07.2001 год. – т.5 на ОСГК на ВКС, приложимо в тази му част, предвид идентичност в съдържанието на разпоредбите на чл.10 ГПК / отм./, респ. чл.15 ГПК, в сила от 01.03.2008 год., касационната обжалваемост на въззивни определения по възражение за неподведомственост на спора, на основание чл.10 ГПК / отм./, е допустима в хипотеза на уважено възражение и прекратяване производството пред съд, какъвто не е настоящия случай. Съгласно т.6 на ТР № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС вр. с чл.213 б.”б” ГПК / отм./ - текст аналогичен на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, определенията, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона, визирайки в случая чл.15 ал.2 ГПК, подлежат на двуинстанционно обжалване. Следователно, обжалваното определение на Варненски апелативен съд не попада в обхвата на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК и подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. / В този смисъл опр.№ 917 / 27.12.2010 год. по т.д.№ 997 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, опр. № 327 / 03.05.2011 год. по ч.т.д.№ 318 /2011 год. на І т.о., опр. № 668 / 21.07.2010 год. по ч.т.д. № 523 / 2010 год. и др. /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение