Определение № 134 от 19.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 245/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу определение № 260 138/08.12.2020 г. по в. ч. т. д. № 741/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 260 380/20.10.2020 г. по т. д. № 977/2019 г. на Окръжен съд Пловдив, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по а.х.д. № 3659/2019 г. на Административен съд София – град /АССГ/ с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неправилно съставът на Апелативен съд Пловдив е констатирал наличие на преюдициалност между делото на Окръжен съд Пловдив и делото на АССГ. Поддържа, че индивидуалният административен акт има предварително изпълнение по силата на закона, обжалването му не спира изпълнението и следователно е породил действие за процесния период, което следва да бъде зачетено. Моли атакуваното определение да бъде отменено и върнато на Окръжен съд Пловдив за продължаване на процесуалните действия. Като релевантен за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следния въпрос: „Дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя нетно специфично производство /НСП/ за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и делото /било гражданско или търговско/, в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена?“ Касаторът обосновава отклонение от практика на ВКС - определение № 597/30.09.2019 г. по ч.т.д. № 1628/2019 г. на ВКС, II ТО. Ответникът по частната касационна жалба „Крумово Солар“ ЕООД е депозирал отговор, в който оспорва основателността на искането за допускане на касационен контрол. Твърди, че поставеният от частния касатор въпрос не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това сочи, че въззивният съд не се е отклонил от практика на ВКС, обективирана в определение по ч. гр. д. № 795/2012 г. на IV ГО, определение по ч. т. д. № 2586/2017 г. на I ТО, определение по ч. т. д. № 1813/2019 г. на I ТО, определение по ч. т. д. № 1250/2019 г. на I ТО и др. Счита, че атакуваният въззивен съдебен акт е правилен. По делото е постъпило становище и от „Национална електрическа компания“ ЕАД - трето лице помагач на страната на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В него дружеството заявява становище, че определението на Апелативен съд Пловдив следва да бъде допуснато до касация и отменено като неправилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Първоинстанционното дело, по което е постановено обжалваното определение, е образувано по предявени от „Крумово Солар“ ЕООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД осъдителни искове за заплащане цената на произведена ел. енергия през периода 01.11.2016 г. - 30.09.2019 г. и заплащане на мораторна лихва върху главницата. В исковата молба се твърди, че за процесния период ответникът дължи остатък от цена, формиран поради спряно изкупуване по преференциални цени на произведена ел. енергия, преднид приетото в т.2.14 от Решение № СП - 1/31.07.2015 г. на КЕВР. По делото е установено, че Решение № СП - 1/31.07.2015г. на КЕВР е отменено от АССГ, но в последствие от административния орган е постановено ново Решение № СП – 2/06.03.2019г. със същото съдържание. Последното е атакувано отново пред съда и ищецът твърди, че по жалбата му е образувано а.х.д. № 3659/2019 г. на АССГ. За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че един от основните спорни въпроси по исковото производство е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество произведена от ФЕЦ на ищеца електрическа енергия, или само за количествата до НСП. Доколкото отказът на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да изкупува произведена от възобновяеми източници електроенергия над НСП, се основава на обжалваното пред АССГ Решение № СП – 2/06.03.2019 г. на КЕВР, то разрешаването на този въпрос е в зависимост от изхода на а.х.д. № 3659/2019 г. За неоснователно е счел възражението относно приложението на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката, според който обжалването на решенията, постановени от КЕВР, не спира тяхното изпълнение. Съдът е изложил аргументи, че валидността и законосъобразността на административния акт в случая имат значение за съществуване на претендираното от ищеца право като при евентуална отмяна на акта, действието му ще отпадне с обратна сила. Ето защо, налице са условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд Пловдив определение. Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото, обусловил решаващата правна воля на съда и от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като отговорът му предпоставя извършване на преценка за правилността на въззивния съдебен акт, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които са различни от тези по чл. 280 ГПК. Във всички случаи формулирането на правен въпрос, който е общо важим и стои извън конкретиката на спора, е първото необходимо условие за позитивна селекция на частната касационна жалба. Липсата на формулиран въпрос със сочената характеристика, както е в случая, изключва необходимостта от преценка налице ли е въведеният допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС