Определение № 251 от 05.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1238/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Софийска градска прокуратура срещу определение №1585/01.07.2020г., постановено по ч.гр.д. №1625/2020г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено определение №2071 от 14.05.2020г., постановено по т.д.№570/2020г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството като недопустимо и е разпоредено след влизане в сила на определението да се изпрати препис от подадената от прокурора искова молба с правно основание чл.155, т.3 ТЗ и за откриване на производство по ликвидация на основание чл.156, ал.1 ТЗ на Агенцията по вписванията по компетентност.

Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Поставени са следните правни въпроси, които жалбоподателят твърди, че въззивният съд е разрешил в противоречие с цитираната практика на ВКС:

„ 1. Допустим ли е иск на прокурор по чл.155, т.3 ТЗ и налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.155, т.3 ТЗ при установена смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД, когато в продължение на повече от три месеца в АВ при ТРРЮЛНЦ няма вписан управител?;

2. Допустимо ли е разпореждането на съда- за изпращане на административния орган- Агенцията по вписванията при ТРРЮЛНЦ искането на прокурора на основание чл.156, ал.1 ТЗ- за откриване на производство по ликвидация, обусловено от уважаване по същество на исковата молба с правно основание чл.155, т.3 ТЗ, ако исковата молба в частта досежно предявения иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ, на основание чл.130 ГПК е върната на прокурора като недопустима?. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени да и доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

На настоящия състав на ВКС е служебно известно, че е образувано тълкувателно дело №1/2020г. на ОСТК на ВКС, като един от поставените въпроси, уточнени с разпореждане на председателя на ВКС от 04.06.2020г., е „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?“.

Като взе предвид, че поставените от жалбоподателя правни въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд, са идентични с въпроса, който ще бъде решен по образуваното тълкувателно дело, съдът намира, че производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.229, ал.1, т.7 вр. чл.292 ГПК.

Воден от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,