Определение № 393 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1928/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 2755 от 18.ІІ.2013 г. на [фирма] - Б., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против онази част на въззивното решение № VІ-151 на Бургаския ОС, ГК, 6-и с-в, от 14.І.2013 г., постановено по гр. дело № 2088/2012 г., с която този търговец е бил осъден да заплати на бургаското [фирма] сума в размер на 7 487.27 лв., представляваща разлика над уважения от първата инстанция размер от 1 692.73 лв. и до пълния предявен размер на исковата претенция от 9 180 лв. на стойността на необходими разходи за поправянето на некачествено извършени СМР от 23.І.2009 г. и ведно със законната лихва върху така присъдената сума от 7 487.27 лв., считано от 27.ІІ.2012 г.и до окончателното й изплащане, а също и в частта на това въззивно решение, с която търговецът настоящ касатор е бил осъден - по иска на бургаското [фирма] за реално изпълнение – да отстрани за своя сметка „в обичайния срок” некачествено извършени СМР по договор от 23.І.2009 г., описани в позиции №№ 77 и 78 на представляващото неразделна част от въззивното решение Приложение № 2.1 към заключението на в.л. Т. Д. Ч., а именно: „подмяна каменна облицовка фасада-45 кв.м.” (на стойност 3 787.20 лв.) и „шпакловка ограда-50 кв.м.” (на стойност 360.50 лв.). Оплакванията на касатора [фирма]-Б. са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в атакуваните негови две осъдителни части: поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. С оглед това се претендира частичното му касиране (не и обезсилване) и „присъждане на направените съдебно-деловодни разноски”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговското д-во касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните осъдителни части на решението си Бургаският ОС се е произнесъл по имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото „материалноправен въпрос, отнасящ се до дължимата правораздавателна дейност на съда”. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] - Б., писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационната жалба, така и по допустимостта на касационното обжалване, а също и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваните две негови осъдителни части, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето пр-во в размер на сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща платен хонорар за един адвокат – съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № Б-138943/20.ІІІ.2013 г. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Атакуваното от [фирма]-Б. въззивно решение е постановено по дело, имащо естеството на търговско, чиито предмет са били и три осъдителни /насрещни/ иска, всеки един от които с цена под законоустановения минимум от 10 000 лв., а именно: 9 180 лв. /девет хиляди сто и осемдесет лева/, 3787.20 лв. /три хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ и съответно - 360.50 лв. /триста и шестдесет лева и петдесет стотинки/. Както възложителят по договора от 23.І.2009 г., така и настоящият касатор /изпълнител по него/ имат качеството на търговци - по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ. В предмета на дейност на [фирма]-Б. изрично е било вписано и извършването на ремонтни и строително-монтажни работи, а съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Процесните некачествени СМР са били извършени в апарт-хотел в курортния комплекс „С.Б.”, а според регистрирания предмет на дейност на възложителя [фирма]-Б. в него се включват: „покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, както и туристически сделки, вкл. хотелиерство”. С оглед тези данни, а и по аргумент от текста на чл. 365, т. 1 ГПК, търговско е всяко дело по иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка – включително сключването, изпълнението или неизпълнението й. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение