Определение № 566 от 09.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1936/2017 г.

ВКСII търговско отделение09.10.2017 г.докладчик Емилия Василева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1806 от 01.06.2017г. по ч. гр. дело № 2651/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му, с частна жалба пред Върховен касационен съд, друг тричленен състав на Търговска колегия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Н. срещу определение № 1806 от 01.06.2017г. по ч. гр. дело № 2651/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав в частта, с която след частична отмяна на определение № 12029 от 04.05.2017г. по гр. дело № 5451/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б състав е определена парична гаранция в размер 408 824,57 лв. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е определена парична гаранция в размер 48 525,43 лв. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение в обжалваната му част поради нарушение на разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ГПК. Поддържа становище, че бъдещите искове са подкрепени с убедителни писмени доказателства, поради което обезпечението следва да се допусне без гаранция, както и евентуални доводи, че определената гаранция в размер 15% се явява несъразмерна на размера на исковете и несъответстваща на разпоредбата на чл. 391, ал. 3 ГПК и на евентуалните вреди, които бъдещият ответник би могъл да претърпи при отхвърляне на иска. В приложено към частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и при условията на евентуалност чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е недопустима, тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК регламентира правото на обжалване на въззивното определение, с което въззивният съд по повод на частна жалба е допуснал обезпечение, с частна касационна жалба при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочената правна норма намира приложение, когато въззивният съд по повод подадена частна жалба е отменил първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение и вместо това е допуснал исканото обезпечение. Разпоредбата е създадена с оглед защита на ответника по молбата, който не би разполагал с право на обжалване на въззивния акт, ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечението и по частна жалба, препис от която не му се връчва, въззивният съд допусне исканата обезпечителна мярка. В този смисъл са определение № 32 от 03.01.2013г. на ВКС по ч. т. д. № 785/2012г., І т. о., определение № 115 от 19.02.2014г. на ВКС по ч. т. д. № 347/2014г., ІІ т. о., определение № 723 от 14.11.2014г. на ВКС по ч. т. д. № 3282/2014г., ІІ т. о., определение № 485 от 25.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1994/2015 г.,, I т. о., определение № 557 от 05.10.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 2071/2015г., ІІ т. о., определение № 544 от 27.10.2016г. на ВКС по ч. т. д. № 198/2016г., ІІ т. о. и други съдебни актове на ВКС. Определението на Софийски апелативен съд не попада в нито една о т изброените категории съдебни актове. С него не се потвърждава определение, преграждащо хода на делото, нито се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Въззивното определение в посочената му част не отговаря на изискването по чл. 396, ал. 2 ГПК. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

9