Определение № 336 от 01.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 178/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ С. К. с фирма “С. стил – С. К.” с адрес на управление в [населено място] срещу определение от 5.12.2011г., постановено по ч.гр.д.№14199/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждането от 18.02.2011г. по ч.гр.дело № 4048/2011г. на СРС за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение срещу частният жалбоподател със заявител [фирма], издадена на основание запис на заповед. Жалбоподателят навежда доводи за неговата незаконосъобразност поради нарушение на чл.417, т.9 и чл.47 ГПК отнасящи се до предявяването на записа на заповед за изпълнение при връчена нотариална покана при условията на чл. 47 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното определение и разпореждането от 18.02.2011г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК частният касатор поддържа предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правния въпрос може ли предявяването на запис на заповед да се извърши чрез залепване на вратата, от значение за точното прилагане закона, както и за развитие на правото. Освен критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК частният жалбоподател се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по същия правен въпрос и по конкретно на определение №861 от 3.12.2010г. по ч.т. дело №899/2010г. на ВКС. Ответникът [фирма] в писмен отговор излага съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, алтернативно за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от страна в заповедното производство. При преценка на допустимостта на касационното обжалване ВКС,ТК състав на първо отделение приема следното: С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл. 419 ГПК, е потвърдено разпореждане в обжалваната му част, с която е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.9 ГПК. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. З ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед и издаване на изпълнителен лист, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. 1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасянето на Софийски градски съд е изчерпан инстанционния контрол за обжалване. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав