Определение № 187 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3463/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. АД в н.-П. против решение № 504/30.05.2013 г. по в.т.д. № 2649/2012 г. на Варненски ОС, с което по същество се отхвърля искът на касатора срещу Ч. трейд О.-В. за заплащане на сумата 19 155.74 лв., на основание чл.327 ТЗ, сбор от неизплатени задължения по 12 бр. данъчни фактури от м.август 2008 г., като касаторът е осъден за разноски. Ответното О. в н. е подало отговор, че жалбата е недопустима и неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. В случая, предмет на делото са 12 бр. фактури, като претенцията по всяка от тях е под 5 000 лв. Когато по делото са предявени няколко иска, от значение е размерът на обжалваемия интерес по отделните искове. Обективното съединяване на искове е възможност, а не задължение, и затова определението за разделяне на производството, респ. за съединяване, не подлежи на обжалване. Не следва да се сумира обжалваемия интерес по отделните обективно съединени искове, защото при сумиране би се заобиколил законът. При обективно съединяване на искове в едно производство се поставят за решаване няколко материалноправни спора. При това положение в един акт на съда се решава съществуването или несъществуването на различни правоотношения, всяко от които обикновено има самостоятелно битие. Неправилното посочване от въззивният съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и на основание чл.280,ал.2 ГПК, ВКС-І т.о.