Определение № 450 от 24.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 203/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1825/4.ІІІ.2009 г. на „Т” АД – гр. Р., подадена чрез юрисконсулта Б. С., против въззивното определение № 69 на Русенския ОС, ГК, от 23.ІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 169/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу определение № 16 на Русенския РС от 20.І.2009 г. по гр. д. № 5030/08 г. – за прекратяването на първоинстанционното производство, образувано по предявен в хипотезата на чл. 415, ал. 1 ГПК /във вр чл. 422 ГПК/ осъдителен иск на търговеца-настоящ касатор срещу Л. К. П. от Р. за присъждане на сума в размер на 1 659.53 лв. Оплакването на частния касатор „Т” АД – гр. Р. е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира отменяването му и постановяване на друго - от настоящата инстанция, с което да бъдело отменено и първоинстанционното прекратително определение, тъй като интересът на дружеството бил от предявяване на осъдителен, а не на установителен иск, както неправилно били приели низовите съдилища. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Т” АД-гр. Русе поддържа, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, отнасящ се до приложението на чл. 415 във вр. чл. 422 ГПК, който бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото въобще: понеже институтът на заповедното производство по гл. ХХХVІІ на ГПК „бил съвършено нов в националното ни право”. Ответникът по частната жалба Л. К. П. от Р. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването на търговеца-касатор за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение на Русенския ОС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Русенския ОС, частната касационна жалба на „Т” АД-гр. Русе ще следва да се преценява като процесуално допустима. С. за това, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са следните: Въпросът за правното естество на иска в производството по чл. 422 ГПК /дали е установителен или е осъдителен/, е точно този процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд в случая се е произнесъл и той едновременно с това удовлетворява кумулативното изискване на законодателя: да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на позитивното процесуално право въобще. В периода от образуване на делото и до постановяване на настоящето определение е последвало изменение в редакцията на текстовете ва чл. 415, ал. 1 ГПК, както и на чл. 416 ГПК (§ 10 и § 11 ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 42 от 5 юни 2009 г.), което по категоричен начин обективира такова развитие на процесуалното право, което е в насока на един еднозначен отговор на релевираният от частния касатор процесуалноправен въпрос. Той е категорично в смисъл, че предмет на производството по чл. 422 ГПК може да е само установителен, а не и осъдителен иск, щом като разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК дословно предвижда, че при постъпило в срок възражение, указанието, което първостепенният съд дава на заявителя е, че последният може да предяви иск „за установяване на” вземането си - в съответния преклузивен срок за това. Разгледана по същество частната касационна жалба на „Т” АД-гр. Русе е неоснователна. Обжалваното въззивно определение на Русенския ОС, с което е била оставена без уважение частната жалба на д-вото срещу първоинстанционното прекратително определение по иска на този търговец срещу Л. К. П. от Р. е правилно /законосъобразно/, тъй като смисълът на разпоредбата на чл. 422 ГПК, която винаги е била озаглавена „И”, е бил извлечен посредством систематичното тълкуване на този текст в неразривната му връзка с този на чл. 415 ГПК. Правен интерес от водене на осъдителен иск би бил налице само в хипотезата на обезсилена заповед за изпълнение, докато в процесния случай положението е диаметрално противоположно: заповед за изпълнение е била издадена в полза на заявителя-настоящ касатор още на дата 10. Х.2008 г., като след връчването й на длъжника Л. К. П. последният е подал възражение срещу нея и последното не е било оттеглено, но същевременно не е биело поискано и спиране на незабавното изпълнение, присъщо на тази заповед по чл. 411 ГПК. При това положение ищецът „Т” АД – гр. Р. е следвало да съобрази последващото свое процесуално поведение с привременното статукво, при което предявяването на иска по чл. 422 ГПК не спира веднъж допуснатото незабавно изпълнение /арг. ал. 2 на чл. 422 ГПК/. Ноторно е, че защитата на едно конкретно гражданско притезание, която се търси посредством предявяването на осъдителен иск, дефинитивно включва в себе си и защитата му, която би могла да се търси с установителния иск относно същото, без обаче тя да се изчерпва с нея. Това налага извод, че в процесния случай присъщият само на осъдителният иск ефект на изпълнителната сила е бил вече предварително обективиран в издадената заповед за изпълнение в полза на частния касатор, чието незабавно действие не е било спряно по искане на длъжника П. Следователно защитата, от която търговецът-частен касатор в действителност се е нуждаел, разбирана като негов непосредствен правен интерес, е тъкмо тази на установителния иск „за съществуване на вземането” му срещу този конкретен длъжник. В крайна сметка точно такова е и нормативното разрешение на чл. 422, ал. 3 ГПК, според което ако такъв – установителен иск – бъде отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, тогава предприетото изпълнение „се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. 2-ро ГПК”: издава се обратен изп. лист на длъжника с/у взискателя за връщане на сумите, получени „въз основа на допуснатото предварително изпълнение” на заповедта по чл. 411 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение