Определение № 5270 от 17.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2794/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Т. против решение № 109/07.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 40/2025 г. от състав на АС – Велико Търново. Ответникът по жалбата Административен съд – Велико Търново оспорва жалбата с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на Окръжен съд – Велико Търново. Съдът е приел, че поведението на ответника е в съответствие с процесуалните правила, срокът на разглеждане на делото пред него е кратък – 3 дни пред ответника Административен съд – Велико Търново / а общата продължителност до крайния съдебен акт, постановен от ОС – Велико Търново е приблизително 4 месеца и половина/, разумен и необходим. Не е налице неоправдано забавяне на производството. Не е допуснато нарушаване на правото на разглеждане на делото на ищеца в разумен срок от страна на Административен съд – Велико Търново, извършваните процесуални действия са своевременни, като произнасянето е в разумен срок. Прието е също така, че не подлежат на обезщетяване претърпени вреди по този текст от ЗОДОВ на неправилни или недопустими съдебни актове. Като краен извод съдът е посочил, че не може да се достигне до извода, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок, и че е осъществено поведение от съда – ответник в това производство, в резултат на което да е допуснато забавяне движението на делото, поради което и въззивният съд приема, че не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата на този елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на наличието на твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда, които и не се установяват в производството. По отношение на твърдението за наличието на основание за отвод на съдебния състав, разгледал делото като първа инстанция, съдът е посочил, че постановилият решението съдия от състав на ОС – Велико Търново е избран при спазване на принципа за случайно разпределение на делата, направил е своя преценка за липса на основания за самоотвод, и съмненията на ищеца, че той вече се е ангажирал със становище относно фактите по делото, предмета на спора и приложимия материален, което подлага на съмнение неговата безпристрастност, не почива на обективни данни. Този извод не се разколебава и от събраните от въззивната инстанция писмени доказателства. Съдията-докладчик е заел становище по същество на спора единствено в крайния си акт. Обстоятелството, което е било служебно известно на въззивния състав, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд - Велико Търново, включително и срещу Окръжен съд – Велико Търново, не представлява основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от този съд, доколкото той не разглежда иск, насочен срещу съда, в който правораздава. Противното би означавало всяка от страните по делата, чрез предявяване на искови производства срещу компетентните съдилища, да може да предизвиква отводи на съдиите от тези съдилища без наличие на конкретни основания, т. е. в отклонение от общия принцип по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права. Предвид изложеното, съдът е счел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и че решението е очевидно неправилно – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Твърди се също така, че решението е недопустимо. Правят се доводи за неправилност на съдебното решение, тъй като съдебния състав на първоинстанционния съд /не се посочва конкретно въззивния съд/ не се е отвел от разглеждането на делото. В тази насока не се сочи конкретен процесуалноправен въпрос, а се навеждат доводи в насока, че при основания за отвод, решението е неправилно – сочи се съдебна практика на ВКС в тази насока, както и доводи за нарушение на правото на справедлив процес, защитено от ЕКЗПЧОС. Извън посочените в закона случаи /ЗОДОВ/, отвод на съдия или съдебен състав е избор на конкретния съдия, след преценка на доводите в тази насока. Не във всички случаи наличието на други дела, по които страна е съда, в който правораздава конкретния съдия, е основание за отвод, при положение, че по конкретното дело съда не е страна. При всички случаи, правния въпрос за задължението на съдия да се отведе от разглеждането на дело, по което съдът не е страна не може да доведе до наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване, тъй като въпросът при различните случаи се разрешава различно, с оглед фактите по спора и извън него, конкретно наличието на други отношения, които биха могли да доведат да наличие на предпоставките на чл.22 ГПК. Видно от данните по делото и пред двете инстанции е участвал представител на Прокуратурата на Република България, което се установява от протоколите за проведените съдебни заседания, поради което доводите за недопустимост на съдебното решение, свързани с неучастие на прокурор, са необосновани и не водят до извод за допустимост на обжалването. Не се сочи в какво, според касатора, се състои очевидната неправилност. Не се сочат конкретни факти и обстоятелства, процедиране или прилагане на материалния закон от страна на съда, които да водят до извод за наличието на основанието по чл.280, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на Административен съд – Велико Търново се присъди сумата 360 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС