Определение № 4159 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1762/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 279 и чл. 286, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 375/10.01.2025 година, подадена по пощата на 09.01.2023 година, от „Зърнени храни-В. Търново“ ЕООД [населено място], срещу разпореждане № 1356/22.11.2024 година на Окръжен съд Велико Търново, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 596/2024 година. С обжалваното разпореждане съставът на Окръжен съд Велико Търново е върнал на „Зърнени храни-В. Търново“ ЕООД [населено място] подадената от него срещу решение № 535/18.10.2024 година на Окръжен съд Велико Търново, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 596/2024 година, касационна жалба с вх. № 13 924/19.11.2024 година, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В частната жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено като делото бъде върнато на Окръжен съд Велико Търново за администриране на подадената от „Зърнени храни-В. Търново“ ЕООД [населено място] срещу решение № 535/18.10.2024 година на Окръжен съд Велико Търново, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 596/2024 година, касационна жалба с вх. № 13 924/19.11.2024 година. Насрещната страна по спора Музикално-драматичен театър „К. К.“ [населено място] (МТК „К. К.“ [населено място]) е подало отговор с вх. № 2031/12.02.2025 година, с който е изразила становище, че частната жалба е неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение, а оспорваното с нея разпореждане на бъде потвърдено. „Зърнени храни-В. Търново“ ЕООД [населено място] е уведомено за обжалваното разпореждане на 02.01.2025 година, а подадената от него частна жалба е вх. № 375/10.01.2025 година, като е подадена по пощата на 09.01.2025 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане съставът на Окръжен съд Велико Търново е приел, че производството по гр. д. № 596/20024 година по описа на съда е било с предмет иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като касае вземане по търговска сделка с ищец търговец. Затова постановеното по него решение № 535/18.10.2024 година не подлежало на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както било изрично посочено в него. С решение № 535/18.10.2024 година на Окръжен съд Велико Търново, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 596/2024 година е било потвърдено първоинстанционното решение № 704/22.04.2024 година на Районен съд Велико Търново, ХVІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 1352/2023 година. С последното „Зърнени храни-В. Търново“ ЕООД [населено място] е осъдено да заплати на Музикално-драматичен театър „К. К.“ [населено място] сумата от общо 18 391.64 лева, представляваща наемна цена за април, май, декември 2020 година, януари и февруари 2021 година, включително и за консумативни разноски за ползване на имота-вода за месец ноември, електроенергия за периода от 08.10.2020 година до 06.11.2020 година, електроенергия за периода от 07.11.2020 година до 07.12.2020 година, електроенергия за периода от 08.12.2020 година до 07.01.2021 година и вода за януари, февруари, март и април 2022 година по договор за наем от 30.03.2017 година, както и сумата от 4836.14 лева, представляваща лихва за забава, считано от настъпване на падежа на съответното задължение, посочен в исковата молба до датата на подаването й 08.05.2023 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска 08.05.2023 година до окончателното й плащане. От данните по делото е видно, че с договора за наем от 30.03.2017 година Музикално-драматичен театър „К. К.“ [населено място], като наемодател, е отдало под наем на „Зърнени храни-В. Търново“ ЕООД [населено място], в качеството му на наемател, недвижим имот-паркинг, кой да бъде ползван за нуждите на дружеството. Наемателят е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, като наетият имот е за ползване с оглед на неговите нужди. Поради това договорът следва да бъде квалифициран като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 и чл. 287 от ТЗ, независимо, че насрещната страна по него-МТК „К. К.“ [населено място] да няма търговско качество. Затова и спорът относно изпълнението на този договор е търговски по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК, образуваното въз основа на него исково производство трябва да бъде определено като такова за разрешаването на търговски спор. При това е без значение дали при образуването на производството делото е образувано като гражданско или като търговско, тъй като вида на спора се определя от установените от закона императивни критерии за това, а не от начина на образуването му. Същевременно в действащия ГПК не са предвидени специални правила за разглеждане на търговските спорове, различни от общите такива, когато спорът се разглежда от районен съд като първа инстанция, а правилата на чл. 365 и следващите от ГПК са приложими само когато първа инстанция по спора е съответния окръжен съд. Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела, и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК при искове за парични вземания, цената на иска се определя от стойността на вземането. В случая цената на всеки от предявените искове е под 20 000.00 лева. От установената с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК необжалваемост на въззивните решения има едно изключение, а именно на касационно обжалване подлежат въззивните решения по исковете за собственост и други вещни права, върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Касае се до изключение, което не е налице в конкретния случай. Предвид на това решение № 535/18.10.2024 година на Окръжен съд Велико Търново, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 596/2024 година не подлежи на касационно обжалване, по сила на ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Поради това за подаденото срещу него касационна жалба с вх. № 13 924/19.11.2024 година намира приложение разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК и същата подлежи на връщане на подателя й, в какъвто смисъл е и постановеното от състава на Окръжен съд Велико Търново разпореждане. Затова същото трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Наведените от „Зърнени храни-В. Търново“ ЕООД [населено място] в частната му жалба срещу разпореждането доводи за това, че то е неправилно тъй като въззивните съдии не са се отвели от спора на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, а също така и поради начина на формиране на съдебния състав са без значение в случая. Същите могат да доведат до евентуална неправилност на въззивното решение, която обаче няма как да бъде констатирана по реда на инстанционния контрол, тъй като същият е изчерпан. Същевременно тези обстоятелства са без значение за това дали това решение подлежи на обжалване, тъй като това не се определя от съдебния състав, а от разпоредбите на закона, които в случая са императивни такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение