Определение № 23 от 08.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5554/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. К. с пълномощник адв. Г.Г. от САК срещу решение №125 от 06.03.2013г по гр.дело № 1349/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което в обжалваната част е обезсилено решение от 02.04.2012по гр.д. № 1135/2009 на Старозагорски окръжен съд ,постановено по иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане. Въззивният съд е обезсилил решението на Старозагорски окръжен съд като недопустимо основано на нови твърдения по фактите по отношение на действията на служителите при ответника нанесли вредата и делото е върнато за повторно разглеждане на първа инстанция В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,тъй като обжалваното решение противоречи на реш.№454 от 2010г по гр.д №195/2010г ЗІV г.о по въпроса кои факти са основание на иска и че не всяко уточнение представлява изменение по смисъла на чл. 214 ГПК .Касае се за уточнение на факти по вида на увреждащото действие при извършена операция от лекарски екип ,за което е търсена отговорност от здравно заведение.В тази връзка самостоятелно се поставя и въпрос ,представлява ли уточнението на факти и обстоятелства досежно характера и вида на противоправното действие при иск по чл. 49 вр чл. 45 ЗЗД, за конкретизирането на което се изискват специални знания, изменение на основанието на иска В отговор ответникът по касационната жалба МБАЛ Проф.д-р [фирма] М. Л. Д. оспорва основанията за допускане до касация по съображения, че не е налице противоречие с цитираното решение, тъй като в случая ищцата е изменила иска. Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 пот ГПК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че съображенията в изложението и формулираният в тази връзка въпрос на кои обстоятелства се основова иска, са относими към основанието по чл. 280 ал.1т.1 от ГПК. Поставеният като втори, процесуалноправен въпрос в изложението дали уточнението на факти и обстоятелства по характера и вида на противоправното действие при иск по чл. 49 вр чл. 45 ЗЗД представлява изменение на основанието на иска, ако за конкретизирането се изискват специални знания ,са конкретнизация и доразвитие на същия по- общ въпрос. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е налице и касационно обжалване следва да бъде допуснато. В решение №454 от 2010г по гр.д №195/2010г ІV г.о на ВКС е посочено ,че основание на иска представляват фактите, с които ищецът свързва с възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси, а всякакви други факти ,които нямат отношение към заявеното в исковата молба материално право, не са основание по смисъла на чл. 214 ГПК. Решаващият извод на въззивния съд за недопустимост на обжалваното пред него решение не се основава на този задължително установен в практиката на ВКС критерии за фактическа преценка на обстоятелствата по иска, а се основава на тълкуване какво е съдържанието на думата „срязва” като изпълнително деяние,противно на уточненията за значението и употребата на този израз, направени от ищцата във връзка с постъпилия отговор на исковата молба и за да бъдат възприети точно фактическите й твърдения. За пълнота, решението на Пловдивски апелативен съд е в противоречие и със задължителна за него тълкувателна практика, относно задълженията на въззивния съд като втора инстанция ( указанията са по т.13, т.14 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001г на ОСГК на ВКС) кога въззивният съд може да обезсилва обжалваното решение и връща делото в първа инстанция. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.