Определение № 5171 от 27.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3995/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. С. П., чрез адвокат Н. К., срещу определение № 1890/26.01.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 13616/2025 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на определение № 33877/13.08.2025 г. по гр. д. № 66181/2024 г. на Софийски районен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е допълнено в частта за разноските определение № 17614/15.04.2025 г. по гр. д. № 66181/2024 г. на Софийски районен съд, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на П. С. П. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер от 360 евро, след като съдът е приел, че претендираното от П. адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. /613,55 евро/ е прекомерно.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на определението в частта му, с която е намален размера на разноските, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение единствено при установена прекомерност, която следва да бъде преценена с оглед фактическата и правна сложност на делото, и извършената процесуална работа. Поддържа се, че в случая съдът не е направил анализ на сложността на спора и съдържанието на отговора на исковата молба, а е стигнал до извода за прекомерност на платеното възнаграждение само въз основа на обстоятелството, че делото не се е развило по същество и не са проведени открити съдебни заседания.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК страната повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както следва:

1. „Допустимо ли е съдът да намали адвокатското възнаграждение като прекомерно по чл. 78, ал. 5 ГПК, без да извърши конкретна и мотивирана преценка на фактическата и правна сложност на делото, а да се позове единствено на общи съображения, че делото не се е развило по същество и че не са проведени открити съдебни заседания?“; 2. „Достатъчно ли е за обосноваване на „прекомерност“ по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът да констатира, че единственото процесуално действие на страната е подаване на отговор на исковата молба, без да анализира съдържанието на този отговор, повдигнатите в него правни въпроси и тяхното значение за изхода на делото?“; 3. „Длъжен ли е съдът, при уважаване на възражение за прекомерност, да мотивира конкретно защо определеният от него редуциран размер е съразмерен, включително чрез съпоставка с минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и с действителната сложност на делото?“. Счита, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а в условията на евентуалност се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросите имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по жалбата К. К. К. не е подал писмен отговор.

Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено, че производството по гр. д. № 66181/2025 г. на СРС е образувано по предявения от К. К. К. против П. С. П. иск с по чл. 45 ЗЗД за заплащане на 3 000 евро – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от подаден от ответницата неверен сигнал на телефон 112 за настъпило бедствие на борда на яхта „Л.“ на 04.07.2024 г., вследствие на което на ищеца не бил възстановен платения от него депозит за яхтата в размер на претендираната сумата. В отговора на исковата молба, подаден чрез адв. К., ответницата е направила възражение за недопустимост на иска, като е изложила и подробно становище по основателността на заявената претенция. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като недопустимо поради липса на компетентност на българския съд да разгледа спора, тъй като процесният деликт се е осъществил на територията на Република Гърция. В законоустановения срок ответницата е подала молба, с която е поискала допълване на прекратителното определение в частта за разноските, като й бъде присъдена сума за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. (равняваща се на 613,55 евро) на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Прието е, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да допълни своето определение поради липса на представен договор за правни услуги. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, а не за действителност. Когато липсва изрично отбелязване в договора за извършено плащане, то може да бъде доказано и с други документи – разписка, платежно нареждане, фактура. Изложени са мотиви, че от представените по делото фактура, издадена от адвокат К. с получател П. П. за 1 200 лв., дължима за правна защита, съдействие и процесуално представителство по гр. д. № 66181/2025 г. на СРС, и платежно нареждане във връзка с тази фактура, се установява уговарянето и плащането на разноски за адвокатско възнаграждение от страна на ответницата в поискания размер. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца (ответник по молбата по чл. 248 ГПК) въззивният съд е намалил отговорността по чл. 78, ал. 4 ГПК до сумата 360 евро. Мотивирал се е, че делото не се е развило по същество поради прекратяването му, не са проведени открити съдебни заседания и единственото същинско процесуално действие, извършено от пълномощника на ответницата е подаване на отговор на исковата молба.

Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на обжалвания акт на въззивния съд.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси, които обобщени, съобразно правомощията на касационния съд съгласно т. 1 от ТР № 1/2010 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса за критериите, по които следва да се прецени размерът на адвокатското възнаграждение при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. По този въпрос има формирана съдебна практика, обективирана в т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 3343 от 28.06.2024 г. по гр. д. № 3766/2023 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 6015 от 20.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2577/2024 г., на ВКС, ІІ г. о., определение № 5 от 7.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4620/2021 г. на ВКС, II г. о., определение № 327 от 16.07.2018 г. по ч. т. д. № 750/2018 г. на ВКС, I т. о. и много други, която настоящият състав споделя, и в която е изяснено, че с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК страната, предизвикала правния спор, поставя въпрос за обективните предели на своята деликтна, обективна по характер отговорност, като твърди, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя адвокат. Приема се, че в упражнение на правомощията по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след като и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено. От значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: работата, извършена от адвоката, фактическа и правна сложност на делото, видът на спора и интереса, броя на страните, процесуалното им качество, наличието или липсата на отклонения от типичното развитие на производството, броя на извършените процесуални действия, обема на твърденията и на възраженията и оспорванията. Освен това, в практиката на ВКС, формирана след постановяване на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по делото С-438/2022 г., се приема, че макар да не обвързват съда, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС размери на адвокатските възнаграждения служат като ориентир при преценката за прекомерност. В противоречие с тази практика въззивният съд е намалил отговорността по чл. 78, ал. 4 ГПК, като е уважил релевираното възражение за прекомерност, без да изследва горепосочените критерии, а се е мотивирал само с обстоятелството, че делото не се е развило по същество и не са проведени открити съдебни заседания, които обстоятелства са без връзка с дължимата преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид отговора на въпроса обжалваното определение се явява частично неправилно. Като се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, което има за предмет иск по чл. 45 ЗЗД с цена 3000 евро; извършената от адвоката работа - изготвяне на подробен и обоснован отговор на исковата молба, съдържащ възражение по допустимостта на иска поради липса на компетентност на българския съд, с оглед на което съдът е прекратил производството по делото, както и мотивирано становище по съществото на правния спор; обстоятелството, че платеният адвокатски хонорар от 1 200 лв. (раняващи се на 613,55 евро) не надвишава съществено размера на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС, възлизащ на 886,75 лв. (равняващи се на 453,39 евро), който служи като ориентир за съда, настоящият състав счита, че на ответницата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 613,55 евро.

Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение