Определение № 2412 от 24.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 2515/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „Застрахователна компания „Олимпик – клон България““ КЧТ, срещу решение № 244/2025 г. по в. т. д. № 152/2025 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 376/2024 г. по т. д .№ 56/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора за отхвърляне на предявените от касатора срещу П. М. Ш. искове за заплащане, като поръчител по договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 0134/22.06.2015 г., на следните суми: 175 767, 73 лв., представляваща неизплатени задължения, възникнали през периода 07.05.2018 г. - 31.07.2018 г. при извършване на дейност по застрахователно посредничество на основание т. 9.5. от договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 150/01.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 17.02.2022г. до окончателното й заплащане; 61 369, 20 лв. – мораторна лихва върху главницата от 175 767, 73 лв. и 7 208 лв. - разноски по международно арбитражно дело № 205/2018 г. по описа на Арбитражен съд [населено място].

В жалбата се сочат касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивния акт със задължителна и казуална практика на касационната инстанция. Формулират се следните въпроси, касаещи задълженията на въззивната инстанция:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени във въззивната жалба възражения и доводи за неправилност на обжалвания акт?

2. „Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви в случаите, когато приема за установено дадено обстоятелство по делото?“

3. „Длъжен ли е съдът да приеме заключението на съдебната експертиза или следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и останалите доказателства и да изложи мотиви в съдебния акт?“.

При изложеното от касатора се претендира постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено с присъждане на търсените суми включително сторените в рамките на триинстанционното производство разноски.

Ответникът по касационната жалба П. Ш. оспорва основателността на касационната жалба и наличието на соченото от касатора основание за селекция на въззивното решение с цел осъществяване на инстанционен контрол. Претендира постановяване на акт за недопускане на въззивното решение до касация, евентуално за потвърждаването му и присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по предявена от „Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „Застрахователна компания „Олимпик – клон България““ КЧТ, срещу П. М. Ш. искова молба, обективираща претенции за заплащане като поръчител по договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 0134/22.06.2015 г. на следните суми: 175 767, 73 лв., представляваща неизплатени от „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД задължения, възникнали през периода 07.05.2018 г. - 31.07.2018 г. при извършване на дейност по застрахователно посредничество на основание т. 9.5. от договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 150/01.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 17.02.2022г. до окончателното й заплащане; 61 369, 20 лв. – мораторна лихва върху главницата от 175 767, 73 лв. и 7 208 лв. - разноски по международно арбитражно дело № 205/2018 г. по описа на Арбитражен съд [населено място]. Претенциите си ищецът е обосновал с твърдение за неизпълнение на задължението от страна на генералния агент „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД да преведе по банкова сметка на застрахователя събрани от него премии, което е уговорено като ежедневно задължение в т.9.5 от договора с дата 22.06.2015 г. и предоговорено със сключения анекс № 2 от 01.02.2017г. на ежеседмично задължение.

При подадена от застрахователното дружество въззивна жалба срещу отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, за да го потвърди, съставът на Апелативен съд Пловдив е отделил спорните от безспорни факти, обсъдил е събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирал е изготвените експертни заключения.

Съставът на въззивния съд е приел за безспорно между страните, че между ищеца, в качеството му на застраховател, и „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД, като генерален агент, е било учредено облигационно правоотношение, по силата на което застрахователят е възложил, а генералният агент е приел срещу съответно комисионно възнаграждение да сключва от името и за сметка на застрахователя на територията на Република България застрахователни договори по определени рискове и застрахователни покрития, определени от застрахователя, като изрично е предвидено застрахователят да осъществява инкасова дейност и да събира застрахователни премии по сключените застрахователни договори. С анекс № 2 от 01.02.2017 г. страните са предоговорили дължимите комисионни възнаграждения на генералния агент и отчетността, като са предвидили генералният агент да се отчита ежеседмично чрез електронен отчет от информационната система на застрахователя, който се генерира всеки понеделник и обхваща периода на предходната седмица. Изпълнението на задълженията на генералния агент са били обезпечени с поръчителство на едноличния собственик на капитала на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД П. М. Ш.. С решение по международно арбитражно дело № 205/2018 г. на Арбитражен съд София е било осъдено дружеството „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД да заплати описаните в исковата молба суми, които съвпадат с претендираните в настоящото производство. По арбитражното дело П. Ш. не е била страна, поради което арбитражното решение й е непротивопоставимо. При тези данни съдът е счел за необходимо да изследва всички възражения по смисъла на чл. 142 ЗЗД, които тя е противопоставила на кредитора.

Апелативният съд е кредитирал приетата без възражения в хода на производството пред окръжния съд комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, която е дала заключение, че е налице съответствие между данните в представените по делото на хартиен носител отчети и данните в приложените в счетоводството на застрахователя 3 663 бр. сметки/разписки, както и, че данните, съдържащи се в електронните отчети на „Олимпик - Стара Загора“ ЕООД, са изпратени чрез персонално потребителско име и парола на агент. В същото време, съдът е анализирал дадените в открито съдебно заседание разяснения от експертите, че тези записвания са извадка от регистър, който не представлява първичен счетоводен документ и не може да носи информация за това дали реално е събрана сумата. От същото експертно заключение съдът е приел за установено още, че информационната система на застрахователя е изградена на принципа на контролирания достъп на база роля, като всеки потребител има собствено потребителско име и парола, съгласно изискването на Наредба № 54, чл.9, ал.3 и 4. Въззивният съд не е кредитирал становището на експерта, дадено пред първоинстанционния съд, че съдържащите се в електронните отчети данни за потребителски имена са персонални потребителски имена на агентите на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД. Съдът е кредитирал като неоспорена от страните и компетентно изготвена експертизата, приета във въззивното производство, която не е установила идентичност между изпратените като електронни или прикачени файлове от имейл адрес [електронна поща] до имейл адрес e kireva@ olympicins.eu и съответно приложените по делото два броя приемо - предавателни протоколи от 27.09.2017г., с които ищецът твърди, че е предал акаунти на застрахователния агент. Изградил е извод за опровергаване достоверността на данните във водения от застрахователното дружество електронен регистър, като е кредитира и разпитаните по делото свидетели, отчитайки тяхната възможна заинтересованост като бивши служители на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД и колеги на ответницата. За съда са останали неустановени твърденията на ищеца, че има достоверно отразяване на получени премии в информационната система, достъп до която, освен служители на застрахователния агент, имат и служители на Централата, както и че на генералния агент са предоставени твърдените 17 акаунта, чрез които е достъпвана системата. Този извод съдът е счел за неопроверган от данните, установени посредством съдебно-графологичната експертиза. Отрекъл е наличието на обвързаност между обстоятелството, че П. Ш. е подписала приемо-предавателния протокол № 38 490 от 09.05.32018 г. и получаване на застрахователни премии в размер на 175 767, 73 лв. лично от нея или от служител на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД, които са останали неотчетени на застрахователя. При тези съждения въззивният съд е формирал краен извод, че по делото е останало недоказано твърдяното от ищеца получаване на застрахователна премия от застрахователния агент, поради което е заключил, че за същия не е възникнало задължение да отчете полученото в изпълнение на поръчката, респ. не е налице неизпълнение на задължението, за което е гарантирала ответницата в качеството й на поръчител.

Не е налице основанието за достъп до касационен контрол на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочено от касатора.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. При липса на конкретно формулиран въпрос или непосочване на хипотеза по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт, а в производството по селекция тази преценка не може да бъде осъществена.

Първият въпрос е поставен във връзка с оплакването, че въззивният съд не е обсъдил доводите във въззивната жалба по т. 4 и т. 5, че изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна и техническа експертиза установява категорично размера на събраните и дължими суми, както и неизпълнение на задължението, вменено на ответницата в съдебно заседание на 30.01.2024 г. с предупреждение по чл. 161 ГПК, да представи предадените с приемо-предавателен протокол стикери от Гаранционен фонд за издаване на полици и сметки/разписки, което тя не е изпълнила. В тази връзка според касатора въззивният съд е следвало да приеме, че стикерите са използвани и залепени от издадени от агента сметки, както и, че твърдението на свидетелите и вещите лица, че издаването на сметки не доказва събирането на премии противоречи на закона. В противовес на твърдението, заложено във въпроса, въззивният съд е обсъдил експертните заключения, но е мотивирал решаващите си изводи въз основа на заявените от вещите лица твърдения в открито съдебно заседание, проведено на 18.04.2024 г. Съответно въз основа на тези изявления съдът е преценил, че данните от регистрите, макар да съвпадат на хартиен и електронен носител, не доказват реално извършени плащания по застрахователни полици. Съдът е приел, че този факт не се доказва и от останалите доказателства, включително чрез сочения от касатора приемо-предавателен протокол № 38 490/09.05.2018 г. за предоставяне на стикери от Гаранционен фонд. Въззивният състав е анализирал подробно свидетелските показания във връзка с оплакванията, че извършеният от първоинстанционният съд анализ е непълен. Съответно съдът е кредитирал гласните доказателства. Дали с оглед на извършения анализ съставът правилно е приложил, респективно отказал да приложи разпоредбата на чл. 336 КЗ е въпрос по същество на спора, съответно касае правилността на изводите, поради което той не може да бъде проверен в производството по селекция на касационната жалба. От тук произтича изводът, че поставеният първи въпрос се оказва лишен от характеристиката правен, разяснена с т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, тъй като е хипотетично зададен - извън произнасянето на въззивната инстанция.

Същите съображения са относими и към втория поставен въпрос. Той е формулиран във връзка с оплакването, че не е обсъдено заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която установява размера на задължението на застрахователния агент, както и, че е налице съответствие между данните в представените по делото на хартиен носител отчети и данните в приложените в счетоводството на застрахователя 3 663 бр. сметки/разписки за дължимите премии, а данните съдържащи се в електронните отчети на „Олимпик-Стара Загора“ ЕООД са изпратени чрез персонално име и парола на агента.

Третият въпрос е поставен поради оплакването, че въззивната инстанция в противоречие със закона е възприела доводите на вещите лица, че електронните отчети не могат да носят информация дали сумата по застрахователната премия е реално събрана от агента, което противоречи на чл. 336 КЗ. Разпоредбата гласи, че плащането на цялата премия или на първа вноска от нея се удостоверява със самия застрахователен договор. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като по своето същество представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 336 КЗ. В соченото по-горе тълкувателно решение е изяснено по задължителен начин, че основанията за достъп до касационно обжалване не следва да се смесват с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Същите подлежат на проверка едва след като обжалваното въззивно решение бъде селектирано поради наличие на някое от основанията, регламентирани от чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Касационното производство е специфично и преминава през две фази – фаза на селекция, която при констатация за наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК преминава във фаза на проверка за законосъобразност.

Доколкото нито един от трите формулирани от касатора въпроси не покриват общото основание за достъп до касация, то безпредметно се явява обсъждането на релевираната от дружеството съдебна практика.

В конкретния казус адекватен въпрос би бил този, касаещ доказването на релевантен за спора факт чрез система от косвени доказателства, но такъв не е поставен.

Изложеното мотивира състава да постанови акт, с който да откаже достъп до касационен контрол, доколкото не са налице сочените от касатора основания за осъществяването му.

В приложение на чл. 620, ал. 5 ТЗ касаторът следва да бъде осъден да заплати дължимата се за касационната инстанция държавна такса в размер на 15, 34 евро.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК право на разноски има ответната по касация страна, на която следва да бъдат присъдени доказаните в размер на 1 840, 65 евро.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС