Определение № 141 от 08.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1200/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. Г., гр. Червен бряг, срещу решение № 361/11.02.2020г., постановено по гр.д.№ 520/2018г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7954/28.11.2017г. по гр.д.№ 14902/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете на касатора против ЗД „Бул инс“ АД, гр. София, с правно основание чл.226, ал.1, КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000 лв. и имуществени вреди в размер на 5063,67 лв. Касаторът поддържа, че решение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, евентуално ал.1, т.3 ГПК. Ответникът не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 22.10.2015г. на автомагистрала „Хемус“ в района на 51,5 километър в посока гр. Варна е настъпило ПТП с лек автомобил „Рено М.“, управляван от В. М. Т., в който на задната седалка се е возила пострадалата – настоящ касатор. Софийският апелативен съд се е позовал на заключение на вещи лица и обяснения на експерта в открито съдебно заседание, като е приел, че лекият автомобил е попаднал с левите си гуми в локва, получил се е аквапланинг, загубил е устойчивост, отклонил се е вляво и с ротация около вертикалната си ос се е ударил в двойно разделителна предпазна еластична ограда, а след това се е завъртял и се е установил на терена. Прието е, че не може да се установи точното място на удара, но предвид, че по стандарт по магистралата не би трябвало да има места, където се задържа вода, а автомобилът се е движел с 80 км./ч., при разрешени 140 км./ч., водачът на автомобила не е извършил виновно и противоправно деяние. При тези решаващи изводи е потвърдено първоинстанционното решение за неангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените вреди на увреденото лице. Първият поставен от касатора въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими доказателства, както и доводите и възраженията на страните, след като направи свои фактически и правни изводи по делото?“, е основан на противоречието на въззивното решение с Решение № 219/02.12.2014г. по гр.д.№ 1325/2014г. на ІІІ г.о. и Решение № 37/29.03.2012г. по гр.д.№ 241/2011г. на І г.о. Според касатора не е обсъдено заключението на вещото лице в частта, с която е изяснено явлението „авкапланинг“, данните за конкретните метеорологични условия – дъждовно време и намалена видимост и възможността за предвиждане от страна на водача на опасностите по пътя. Върховният касационен съд намира, че с оглед на поставения правен въпрос и развитите доводи на касатора, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въведения въпрос за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Втората група въпроси: „Каква е правната природа на случайното събитие, като причина освобождаваща застрахования водач от отговорност?; Представлява ли явлението „аквапланинг“ случайно събитие, характеризиращо се в непредвиденост и извънреден характер, при липса на виновно поведение на водача на автомобила или е проява на деликт с форма на вината – небрежност?; Каква е дължимата грижа, която водачът на автомобила следва да положи, за да го избегне?“, не са обсъждани от въззивния съд. Решаващият състав не е коментирал дали е налице случайно събитие и какви са елементите на фактическия състав за освобождаване от отговорност, респ. формата на вината. Въпросите са относими, доколкото исковете са отхвърлени, но без да е посочено, че е налице случайно събитие. Предвид допускането на касационното обжалване по първия заявен процесуален въпрос, по тези въпроси, които съвпадат с доводите на касатора по чл.281 ГПК, ВКС ще се произнесе с решението по същество на касационната жалба. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 2501,27 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд