Определение № 181 от 30.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 687/2019 г.

С решението от 13.12.2018 г. по в.гр.д.№7173/2009 г. на СГС в обжалваната му част, след отмяна на решението по гр.д.№2136/2008 г. на СРС, А. Н. П. е осъден да заплати на „Д&М Добрев Консултинг Хауз“ ЕООД – [населено място] по договор за поръчка от 01.11.2003 г., сумата от 500 лв., възнаграждение за изготвяне на устав за АД, сумата от 500 лв., възнаграждение за изготвяне на устав за ООД, сумата от 5000 евро, възнаграждение за пълно консултиране за офшорна фирма, сумата от 600 евро, възнаграждение за консултации от 10 до 11.30 ч. на 06.11.2003 г. и 07.11.2003 г. и сумата от 5000 лв., възнаграждение за консултации по управление на продажбите, ведно със законната лихва върху горните суми от 22.08.2005 г. до окончателното плащане. Т.е. установява се, че въззивното решение, предмет на т.д.№687/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и на искането за спиране на изпълнението, е постановено по търговско дело, тъй като предмет на иска са вземания за възнаграждения за предоставени услуги и консултации по сключен между ищцовото търговско дружество и ответника договор от 01.11.2003 г., който има характера на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.3, вр. ал.1 от ТЗ – сключен е от търговското дружество във връзка с упражняваното от него занятие. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. - за търговски дела, а в случая разгледаните от въззивния съд искове са с размери на цената им под 20 000 лв. /общият размер на претендираните по договора възнаграждения възлиза на 16 952.65 лв./ или цената е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима, а молбата по чл.282, ал.2 ГПК, е неоснователна и следва да оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение