Определение № 688 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. П. чрез пълномощника й адвокат Е. Ф. против решение № 220 от 20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 376 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 100 от 29.05.2023 г. по гр. д. № 459/2022 г. на Окръжен съд - Габрово за отхвърляне на предявения от Р. А. П. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане сумата от 30 000 лв., част от общо претендираната сума от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди Прокуратурата на Република България чрез пълномощника си главен експерт-юрисконсулт в отдел „Правен“ Ц. М. е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Искът е основан на твърденията, че с първо действие по разследване - претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, по ДП № 12329 ЗМ 4/2021 г. по описа на ГДБОП - гр.Велико Търново на 30.03.2021 г. с протокол за претърсване и изземване, извършен на трето лице - Н. С. В., на ищцата, като веществено доказателство, са иззети парични средства на обща стойност 110 000 лв. Воденото от ТДБОП - гр.Велико Търново разследване ДП № 12329 ЗМ 4/2021 г., наблюдавано от ОП - Габрово по пр. пр. № 472/2021 г. било за престъпление по чл. 253, ал. 1 НК и по същото нямало привлечено в качеството на обвиняем лице. Паричните средства били върнати на ищцата на 10.10.2022 г. - след 1 година и 6 месеца и след влизане в сила на Определение на ОП - Габрово от 24.09.2022 г., постановено във връзка с жалба на Р. П., с която било обжалвано Постановление от 22.08.2022 г. по пр. пр. № 472/2021 г. по описа на ОП Габрово. През този период ищцата била подала 4 бр. молби за връщане на паричната сума. Сумата била получена от продажбата на недвижимо имущество, собственост на „НИКОРАЛИ“ ЕООД, с управител Р. А. П.. Имотът е закупен с дружествени дялове на фирмата, заведен в баланса й и впоследствие във връзка със закупуване на жилище в [населено място], където учела дъщерята на ищцата, имотът бил продаден. С оглед липсата на каквито й да е данни и/или доказателства и наличие на обосновано предположение за извършено от Р. П. престъпно деяние, както и предвид липсата на каквато и да е свързаност с евентуално извършено престъпно деяние от Н. С. В. - баща на децата на П., с когото тя била във фактическа раздяла, били депозирани 4 бр. молби до наблюдаващия делото прокурор при ОП-Габрово да издаде Постановление, с което да разпореди връщане на посочената сума. Към молбите за връщане на горепосочената сума били приложени надлежни доказателства от счетоводството на фирмата и извлечение от банка, видно от които непосредствено преди претърсването и изземването бил продаден фирмен имот за същата тази сума 110 000 лв. Във връзка със счетоводното приключване на 2021 г. били представени доказателства за заплатени местни данъци за продажбата на имота. В кориците на досъдебното производство, били приложени и Решения на ОС - Габрово и АП - Велико Търново, видно от които при извършена проверка от КПКОНПИ не е установено притежавано от ищцата незаконно придобито имущество, което следва да бъде отнемано в полза на държавата и образуваното срещу нея производство по ЗПКОНПИ било прекратено. Тези доказателства изобщо не са взети предвид и обсъждани от наблюдаващия прокурор. Отказите на прокурора за връщане на веществените доказателства били незаконосъобразни, тъй като ограничавали правото на ищцата да разполага със собствените си финансови средства и в настоящия случай не е било необходимо за разследването доказателство относно евентуално престъпно поведение от страна на трето лице - Н. В., както и физическото му приобщаване по делото в конкретния случай по никакъв начин не се явявало необходимо за правилното решаване на делото. Наблюдаващият ДП прокурор не бил провел нито едно процесуално следствено действие с иззетите от Р. П. пари и през цялото време на незаконното им задържане било посочено, че „в хода на разследването не е установено чие притежание са банкнотите и какъв е произхода им", без да се посочва какви конкретно процесуално следствени действия предстои да бъдат извършвани с тях. През цялото време прокурорът изобщо не взел предвид и не обсъдил представените доказателства за произхода на средствата, като мотивирал отказите си с това, че когато са намерени и иззети парите, при тях не били открити документи за произхода им, но не били коментирани представените доказателства за произхода на средствата, и че същите са собственост на Р. П., която в случая била правоимащото лице. След близо една година и шест месеца, на 10.10.2022 г. в сградата на ГДБОП в гр. София било насрочено връщане по делегация на веществените доказателства, които обаче вместо в пълния си размер от 110 000 лв. били в размер 100 000 лв., т. е. с 10 000 лв. по-малко. При разискване на случая със служителя на ГДБОП, било установено, че в Протокола за претърсване и изземване не е посочена сумата, която се изземва, а същата е описана като брой пачки и брой банкноти с посочена номинална стойност. Поради ненадлежното им описване ищцата не би могла да докаже размера на иззетата сума и в този смисъл да обвини служителя на ТДБОП извършил претърсването и изземването. Горното доказвало недостатъчно добрия надзор осъществяван от Прокуратурата в лицето на ОП - Габрово. Недопустимо и граничещо с немарливо водене на разследването било поведението на наблюдаващия прокурор, който не констатирал, че Протокола за претърсване и изземване е изготвен в нарушения на всякакви процесуални правила и в него иззетите веществени доказателства не са описани по надлежния ред. С действията си ОП - Габрово, по неправомерно и необосновано задържане на паричната сума като веществено доказателство, с отказа си 4 пъти да върне иззетата парична сума и с немарливото си изпълнение на дейността по наблюдение на воденото от ТДБОП - Велико Търново разследване била причинила неимуществени вреди на ищцата - невъзможност да води нормален във финансово отношение живот, влошен имидж пред водещите банкови институции в града и пред обществото в малък град като С., невъзможност да закупи жилище в [населено място], притеснения във връзка с евентуалната загуба на доходи, с които същата издържала себе си и семейството си, както и възпрепятстване на бизнес начинанията й, притеснения във връзка с организиране на защитата й по воденото досъдебно производство, както и по производството пред съда, причинени психически дискомфорт, стрес, притеснения пред близки и познати, неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното задържане на паричните средства за срок от 1 г. и 6 мес. Апелативният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към установената от окръжният съд фактическа обстановка и направените правни изводи, като така е приел следното: С протокол за преръсване и и изземване, с фотоалбум във връзка с образувано ДП № 12329 ЗМ 4/2021 г. по описа на ГДБОП - гр.Велико Търново, на 30.03.2021 г. в присъствието на Н. С. В. е извършено претърсване на гаражи, находящи се в [населено място], [улица]. При извършеното претърсване като веществено доказателство, са иззети парични средства, находящи се в найлонов плик, поставен в огнеупорна каса. Паричните средства са описани по следния начин: с номинал от 100 лв. и представляващи 10 бр. пачки опаковани със стикер и надпис Fibank с дата 26.02.2021 г. Найлоновият плик бил иззет като обект № 1. Лицето Н. В. в протокола е посочил, че иззетата парична сума е собственост на Р. А. П., с която работят в магазин за хранителни стоки на [улица]. Нито едно от присъстващите при претърсването лица, в т. ч. и Н. В., не е направило възражения, че иззетата сума е в размер различен от отразения в протокола. По делото не се спори, че лицето Н. С. В. е баща на децата на ищцата. Ищцата отправяла неколкократно искания до ОП Габрово за връщане на иззетата сума, като с Определение № 145/20.09.2022 г. по ч. н. д. № 184/2022 г. на ОС - Габрово е отменено Постановление от 22.08.2022 г. на ОП -Габрово, с което е отказано връщане на веществени доказателства и е оставена без уважение молбата на Р. А. П. за връщане на парични средства, приобщени като веществени доказателства и е постановено на Р. А. П. да бъде върнат найлонов плик съдържащ множество банкноти с номинал 100 лв., представляващи 10 бр. пачки опаковани със стикер и надпис Fibank с дата 26.02.2021 г., иззети като веществено доказателство № 1 по ДП № 12329/2021 г. по описа на ТД БОП - Велико Търново с Протокол за преръсване и изземване от 30.03.2021 г. в помещение, пригодено за склад, находящо се в [населено място], [улица], одобрен с Определение № 88/01.04.2021 г. по ч. н. д. № 84/21 г. на ОС - Габрово. На 10.10.2022 г. в гр. София, в сградата на ГДБОП - МВР на ищцата е предаден найлонов плик съдържащ множество банкноти с номинал 100 лв., представляващи 10 бр. пачки, опаковани със стикер и надпис Fibank с дата 26.02.2021 г., иззети като веществено доказателство № 1 по ДП № 12329/2021 г. по описа на ТД БОП - Велико Търново с Протокол за преръсване и изземване от 30.03.2021 г. в помещение, пригодено за склад, находящо се в [населено място], [улица], одобрен с Определение №88/01.04.2021 г. на ОС - Габрово. За предаването на сумата на ищцата е съставен Приемо-предавателен протокол. Върху екземпляр 1 от приемо-предавателния протокол било отразено възражение на Р. П., в което е посочено, че сумата, която се връща е в размер на 100 000 лв., а при претърсването и изземването на 30.03.2021 г. П. съхранявала сумата от 110 000 лв., която няколко дни преди това била получена от покупко–продажба на недвижим имот на нейна фирма. Пачките били 10 бр. с банкноти по 100 лв., като липсвало описание колко броя са в пачка. Видно от приемо–предавателен протокол от 30.03.2021 г. (л. 78 от делото) разследващ полицай С. е предала на разследващ полицай А. 2 бр. протоколи за претърсване и изземване по ДП № 4/2021 г. на ТД БОП - Велико Търново, както и иззетите с тях веществени доказателства, сред които е 1 бр. найлонов плик, съдържащ множество банкноти с номинал 100 лв., представляващи 10 бр. пачки. Същите банкноти са предадени и на 11.05.2021 г. от И. З. на М. В. с разписка (л. 79 и 80 от делото). Видно от представеното копие от ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2021 г. „Никорали“ ЕООД е имало нетен приход от продажби в размер на 110 000 лв. Едноличен собственик на капитала на дружеството е ищцата по делото. Установява се от представено извлечение от сметка на „Никорали“ ЕООД, че на 24.02.2021 г. по сметката на дружеството в ПИБ АД е постъпила сумата то 110 000 лв., преведена от П. М. П., с основание покупко-продажба на недвижим имот „К. б.“, ул. „*“. На 26.02.2021 г. ищцата е изтеглила сумата от 109 400 лв. и е закрила сметката, след като е удържана служебно от банката сумата от 536 лв. – такса за закриване на сметка. След подаден от ищцата сигнал, че са й върнати по-малко пари е извършена проверка, по която не са установени данни за неправомерно поведение от страна на служители на СБОП - Велико Търново. При така възприетите факти е направен извод, че от събраните по делото доказателства не се доказва твърдението, че при извършване на претърсване и изземване в имота в [населено място], [улица] от каса в същия е иззета сума в размер на 110 000 лв., а не сума от 100 000 лв., както е отразено в съставения протокол за претърсване и изземване. Във всички съставени от служителите на МВР документи (протокол за претърсване и изземване, приемо-предавателен протокол, разписка и др.) е посочено, че са иззети банкноти с номинал от 100 лв., представляващи 10 бр. пачки. Такава сума е била и върната на ищцата. Единствено в сведения, приложени към Писмо изх. № 12329 р-1411/16.12.2022 г. (л.159.л.161 от делото), дадени от ищцата и бащата на децата й – Н. С. се посочва, че освен 10 бр. пачки с банкноти по 100 лв. в плика имало още 100 банкноти по 100 лв. Тези сведения са били дадени по повод на подадения от ищцата сигнал, че й е върната по-малка сума от иззетата, но Н. С., който е присъствал при извършване на претърсването и изземването на 30.03.2021 г. не е възразил, че иззетата сума не съставлява само 10 бр. пачки с банкноти с номинал от по 100 лв., нито такова възражение са направили поемните лица, присъствали при извършване на следственото действие. Обстоятелството, че няколко дни преди претърсването от банкова сметка на дружество на ищцата е изтеглена сума близка до 110 000лв. не може да служи за доказателство, че цялата сума е била оставена на съхранение в касата на [улица] [населено място]. Освен това изтеглената от нея сума е била по-малка от претендираните 110 000 лв., а именно 109 400 лв., което навежда на извода, че отразеното в сведенията на ищцата и Н. С., че освен 10 бр. пачки в найлоновия плик е имало още 100 банкноти от по 100лв. не кореспондира с размера на изтеглената сума. Съдът е приел за несъстоятелно възражението, че при извършване на претърсването и изземването на банкнотите не бил посочен броя на банкнотите в пачките. Посочил е, че ноторно известно е, че една пачка с банкноти се състои от 100 бр. банкноти от съответния номинал. Видно от изготвения фотоалбум към протокола за претърсване и изземване и описанието отразено в протокола на банкнотите е имало надписи Fibank с дата 26.02.2021 г., т.е. пачките са били с ненарушени поставени от банката бандероли и дата, на която е станало това, съвпадаща с датата на която са изтеглени. Десет броя пачки, всяка с по 100 броя банкноти с номинал от 100 лв. са именно 100 000 лв., а не 110 000 лв. По тези съображения е направен извод, че ищцата не е доказала твърдението си, че иззетата при извършеното на 30.03.2021 г. претърсване и изземване сума е по-голяма от сумата, която е върната на Р. П. на 10.10.2022 г. По отношение претенцията за обезщетяване на останалите неимуществени вреди: съдът е приел, че показанията св. С. установяват, че след случката ищцата се променила, станала по-стресирана, не можела да се отпусне. От заключението на изготвената съдебно-психологична експертиза се установя, че извършеното претърсване и изземване на значителна сума пари е предизвикало у ищцата интензивно стресово състояние, от категорията реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията. Според вещото лице състоянието на дистрес и разстройство в адаптацията след преживяното стресогенно събитие са оказали негативно влияние върху обичайното социалното функциониране и качество на живот на ищцата и в известна степен са влошили способностите й за ефективно справяне с рутинните професионални дейности и задачи на ежедневието. Психическото състояние на Р. П. към момента не изисквало спешна медицинска интервенция, но оказването на специализирана психолого-психиатрична помощ е препоръчително. Съдът е посочил и че ищцата не е привлечена в качеството на обвиняема по досъдебното производств, като не е спорно обстоятелството, че на 30.03.2021 г. при претърсването и изземването са иззети банкноти, които в последствие е установено, че са на ищцата. Претърсването и изземването са извършени при условията на неотложност, в присъствието на лице ползващо претърсваното помещение, което лице е във връзка с ищцата (Н.С. е баща на децата й). Нормално е при извършване на действия по разследване за извършено престъпление всички вещи, които имат отношение към същото и се намират в държане на заподозряно лице да бъдат иззети, като в последствие да се извършват действия по преценка съпричастността на вещите към разследваното деяние. След изясняване въпроса относно собствеността на иззетите на 30.03.2021 г. от гаража парични средства, както и дали имат отношение към извършено престъпление, същите са върнати на ищцата. Поради това съдът е приел, че действията по изземване на паричните средства при претърсването на обекта съставляват законосъобразно действие, извършено в досъдебно производство под ръководството на представител на ответната прокуратура. Следователно не е налице неправомерно задържане на паричните средства на ищцата. Извършените от разследващите действия са били законосъобразни, т.е. не е налице противоправно поведение от страна на лица, на които ответната прокуратура на РБългария е възложила извършване на съответни действия, а при липса на противоправно поведение от страна на ответника, предявеният иск е неоснователен В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Р. А. П. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) какво е съдържанието на понятието противоправни действия в хипотеза на предприети от страна на компетентните органи действия по реда на чл. 109-113 НПК, за които може да се претендира обезщетение; 2) налице ли е противоправно действие от страна на Прокуратурата на Република България при задържането в продължителен период на веществено доказателство, иззето при образувано досъдебно производство по реда на НПК, като през целия период на задържането му с иззетото веществено доказателство не е извършвано нито едно процесуално-следствено действие; 3) противоправно действие от страна на Прокуратурата на Република България ли е изземването и задържането за продължителен период от време на веществено доказателство по реда на чл. 109 НПК, за което има безспорни доказателства, че принадлежи на трето лице, несвързано с образуваното досъдебно производство. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Решение № 136 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 501/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС дава тълкуване по първия от поставените въпроси в следния смисъл: в хипотеза на предприети от страна на компетентните органи действия по реда на чл.109-113 НПК, противоправност би било възможно да е налице например когато: 1. вещите определени като веществено доказателство не са свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство, т.е. за тях не е налице нито едно от следните изброени условия - не са предназначени, или не са послужили за извършване на престъплението, или върху тях няма следи от престъплението, или не са били предмет на престъплението, както и по никакъв начин не могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, 2. постановен е отказ на прокурора за връщане на вещта, иззета като веществено доказателство, без същият да е обоснован със затруднение на разкриването на обективната истина и без вещта да е предмет на административно нарушение, 3. обосновано е задържането на определена вещ като веществено доказателство с наличие на възникнал спор по смисъла на чл.113 НПК за право върху същата вещ, подлежащ на разглеждане по реда на ГПК, без такъв да е налице или спор е налице, но той е възникнал преди, а не след образуване на наказателното производство. При липса на заявен спор, основанието за задържането на вещ, собственост на трето лице е незаконосъобразно, 4. Органите на предварителното производство не са изпълнили задължението си да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство или не са изпълнили задължението си да върнат на лицето, от което са иззети вещите след прекратяване на образуваното производство. Това тълкуване е постановено в хипотеза, в която вредите са претендирани от лицето, от което е иззето вещественото доказателство – съгласно чл. 111, ал. 2 НПК веществените доказателства се връщат на правоимащото лице, от което са отнети. Атакуваното решение е съобразено с това тълкуване приложено към конкретната по делото фактическа обстановка – ищцата не е лицето, от което паричната сума е иззета; не е постановен влязъл в сила акт, който да установява, че не е извършено разследваното в досъдебното производство престъпление по чл. 253, ал. 1 НК; липсват данни кога ищцата е представила всички данни, че е собственик и за произхода на паричната сума, както и че е прекратена водената срещу нея проверка от КПКОНПИ; паричната сума е върната веднага след постановяване на акта на съда. Решение № 76 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 2926/2016 г., ІV г. о. на ВКС дава тълкуване по процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК, което е неотносимо към поставените въпроси. По същество на спора е приета основателност на иска за присъждане на обезщетение за вреди от липсващи и повредени части на автомобил, предоставен от ищеца на органите на МВР за нуждите на разследване, т. е. при факти, неотносими към фактите по настоящото дело. Определение № 50091 от 21.03.2023 г. по гр. д. № 2845/2022 г., І г. о. на ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК и от една страна не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.10.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС), а от друга страна фактическата обстановка по това дело е различна от фактите по настоящото дело (от ищеца е иззета сума като веществено доказателства при разследване на престъпление, обвиняем за което е било друго лице, по отношение на което е постановена оправдателна присъда, като е налице и несвоевременно връщане на сумата след постановяване акта на съда). Не налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Решение № 64 от 7.06.2019 г. по гр. д. № 161/2019 г. на Окръжен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение № 246 от 8.04.2020 г. по гр. д. № 3574/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС, също е постановено при неотносими към тази по настоящото дело фактическа обстановка, включваща и неколкократно неизпълнение на съдебни определения за връщане на иззета като веществено доказателство суми. Касаторът не е обосновал защо отговорът на поставените въпроси в контекста на конкретните факти по настоящия спор би допринесъл за правилното приложение на закона или за развитие на правото в контекста, по който е разяснено приложното поле на това основание за допускане на касационно обжалване в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.10.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в касационната жалба само бланкетно е посочено, че въззивният съд неправилно е приел аргументите на първоинстанционния съд, че не е налице непозволено увреждане от действията на прокуратурата, свързани с изземването и задържането на сумата 110 000 лв. по досъдебно производство, по което ищцата не е била ангажирана в каквото и да е качество и за отхвърляне на аргументите във въззивната жалба без каквито и да било мотиви, а в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само е възпроизведено тълкуването по решение № 136 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 501/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС и бланкетно е посочено, че изведените в него критерии за законосъобразност в случая не са налице. С оглед изхода на настоящото производство Р. А. П. следва да заплати на Прокуратурата на Република България сумата 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за защита по подадената касационна жалба. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение