Определение № 2075 от 09.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2262/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. З. срещу решение № 988/15.07.2025 г. по в. гр. д. № 2399/2024 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 2870/15.05.2024 г. по гр. д. № 1159/2023 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. КЗ за заплащане на сума в размер над 104 000 лв. до претендирания от 200 000 лв. – обезщетение за причинени на касатора неимуществени вреди вследствие реализирано на 06.08.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва от 28.10.2022 г. В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. Заявява се теза, че изводът на съда за наличие на съпричиняващо поведение от страна на пострадалия почива на предположения – не са ангажирани категорични доказателства, че липсата на свидетелство за управление за съответната категория мотоциклет се явява в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП. Пострадалият е носел каска и се е движел с разрешената за пътния участък скорост и според касатора единствената причина за сблъсъка се явява поведението на застрахованата при ответника водачка, която е предприела маневра ляв завой, пресичайки двойна непрекъсната осева линия. В резултат на това неправилно е прието наличие на съпричиняване в обем 20%. Релевират се хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация. Поставят се материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи правоприлагането с цел определяне справедливия размер на обезщетението. Според касатора този размер е неоснователно занижен. Декларативно се преповтаря заявеното и в касационната жалба като оплакване, че приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения. Претендира се постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде селектирано за извършване на касационна проверка и в резултата на това отменено. От ответника по касация „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ АД не е депозиран отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявен от А. З. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер 200 000 лв. – обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 06.08.2022 г. от лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество. При подадени от двете страни въззивни жалби срещу приетия от първоинстанционния съд размер на обезщетението с атакуваното в настоящото производство решение съдът е постановил увеличение с 34 000 лв., като е преценил, че ищецът е получил множество наранявания – разкъсно - контузни рани в областта на брадичката, лявата зигоматична област, в областта на шията, като най дългата е 7 см.; счупване на долната челюст; контузия на гръдния кош с разкъсно-контузни охлузни рани; счупване на четири ребра; контузионни огнища на белия дроб (наличие на въздух в медиастинума); травма на таза счупване на крилото на лявата хълбочна кост с минимално разместване; инцидентни разкъсно-контузни рани на двете предмишници; счупване на костите на лявата предмишница; счупване на лявата лакътна кост в средната й част; разкъсване на сухожилията на втори и пети пръсти. Ищецът е бил поставен в принудителна медикаментозна кома за около 45 дни, направена му е била апаратна вентилация на белия дроб, няколко различни операции, наместване на счупвания и поставяне на гипс. В мотивите на решението е отразил, че поради множеството счупвания и травми А. Р. З. е търпял силни болки, имал е затруднения в храненето и говора. Съдът е възприел становището на експертите, които са дали заключение, че лечението е постигнало своите цели, но са налице остатъчни ограничения в активните движения на лявата ръка, китка и пръсти; остатъчни белези в зоната на раневите и оперативните цикатрикси, включително от трахеостомата и раневи участъци на шията, както и декубитална рана в областта на тилната част на главата; атрофия на мускулите след 40-дневен болничен престой; дефицит в пълното сгъване на втори пръст; дефицит от 10 градуса в супинацията на предмишницата; ограничение в крайната екстензия на ставите на палеца на лявата ръка от 5-7 градуса; ограничение от 8-10 градуса в сгъването напред на лявата китка; невъзможност на трети пръст на лявата ръка да се повдигне самостоятелно от неутрално положение, което най-вероятно се дължи на сраствания на между сухожилните ленти на трети и четвърти пръст; зависимост от чужда помощ за период от три месеца; влошено психо-емоционално състояние на пострадалия - потиснат, ограничаващ социалния си живот и непрактикуващ спорт, защото изпитва срам и неудобство от белезите по главата и тялото си. Съдът е съобразил интензитета, степента и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Приел е, че справедливото възмездяване на сочените увреди е измеримо със сумата от 130 000 лв. Отказал е да присъди търсеното обезщетение в цялост с мотив, че такъв размер на обезщетяват се присъждат за много по-тежки травматични и психо-емоционални вреди, включително и вреди от смърт. Съставът е преценил възражението на ответника за съпричиняване за основателно. Кредитирал е заключението на вещото лице Ж. Д., според което травмата на челюстта е можела да бъде предотвратена, ако ищецът е носел каска от затворен тип, но е споделил становището на СГС, че това поведение не е съпричиняващо, доколкото З. е управлявал мотоциклета съобразно нормативното изискване на чл. 189 от ППЗДвП, според което мотоциклетистите са длъжни да носят защитна каска. Отчел е липсата на свидетелство за управление за съответната категория мотоциклет и становището на вещото лице, че, ако пострадалото лице е било с придобито свидетелство за управление на мотоциклет, времето му за реакция би било по-кратко. При съвкупната преценка на горните обстоятелства за влиянието на поведението на водача и на мотоциклетиста върху настъпването на ПТП – то решаващият състав е намерил, че приносът на пострадалия е в обем 20%. Не са налице релевираните основания за достъп до касационен контрол на въззивното решение. Въпросите, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД, макар да са обусловили решаващите мотиви на въззивния съд, не могат да послужат за положителна селекция на въззивното решение с цел осъществяване на инстанционен контрол, тъй като неудовлетворен се явява допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивната инстанция не е процедирала в разрез със задължителната и казуална практика на ВКС, на която се позовава жалбоподателят. Съставът на апелативния съд не е отрекъл задължението си да обсъди всички факти и обстоятелства, както и тезите и доводите на страните, които имат значение за определяне размера на обезщетението, така че то да отговаря на изискването да е справедливо, включително чрез отчитане на социално-икономическите условия в страната, лимитите на застрахователно покритие и инфлационните процеси. Вярно е точно обратното – съдът е извършил съвкупна преценка на целия доказателствен материал – писмени доказателства, свидетелски показания, експертни заключения. Дали изводите му след прилагане на този подход са правилни няма как да бъде преценено в производството по чл. 288 ГПК, касаещо селекция на обжалваното въззивно решение с цел осъществяване на инстанционна проверка, но невключващо извършването на самата проверка за законосъобразност. Необходимо е да бъде посочено, че в касационната жалба липсват каквито и да било оплаквания кои конкретно факти, доказателства, възражения или твърдения съдът е игнорирал и, в случай, че беше обсъдил, би достигнал до различни от обективираните в решението правни изводи. Критерият по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е само декларативно посочен чрез цифрово изписване на нормата, но доводи относно приложението му не са изложени. Касационната инстанция няма служебно задължение да обосновава достъп до касационен контрол, а това е единствено в тежест на касатора. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е поставен никакъв въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което съдът не обсъжда като възможна хипотеза достъп до касация с цел изясняване фактическия състав на нормата и правилното субсумиране на фактите под хипотезиса й. При липса на релевираните от касатора основания за достъп до касационен контрол такъв следва да бъде отказан. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС